На 4 февруари е роден Асен Златаров - забележителен учен, публицист и общественик. Винаги ме е вълнувало посланието на проф. д-р Асен Златаров към младите - вечно актуално и дълбоко смислено.
"Искал бих в една последна лекция на студентите да им кажа няколко прости, но важни неща: да ги имат като напътствие и като спомен от мене. Щях да им внуша, че като младежи трябва да отгледат три добродетели: любов към труда, любов към истината, любов към народа. Да обичат България - да я обичат чисто и предано, и никога от тази си обич да не правят кариера: позорно нещо е професионалният патриотизъм - бива ли да се изкористява едно естествено и благородно чувство, което всеки честен човек трябва да притежава?
Искал бих на тази младеж да кажа да скъпи българската реч: какво богатство, какво чудо, каква сила е тя! Нека работят да има у нас повече просвета, повече идейна, политическа, стопанска свобода. Да не се боят, че ще имат неприятности с ограничените, духовно слепите, чуждите на повиците на живота: идеалът всякога побеждава, стига да е смислен, висок и човечен" (проф. Асен Златаров)
Иван-Асен Христов Златаров, е роден в Хасково на 4-ти февруари 1885, само няколко месеца преди Хасково да се съедини с княжество България като част от Източна Румелия. В синхрон с годините на национален подем е и патриотичното име на бъдещия професор. Той е кръстен така в чест на победата на славния български цар Иван Асен II в битката край хасковското село Клокотница. Академичният му път е дълъг и разнообразен, започвайки в Софийския университет, продължава в Женева, където той завършва химия през 1907 година и бива прекъснат чак от смъртта му. В швейцарския град един от преподавателите му е известният химик Карл Гребе. Преди да започне да омайва студентите си със знания, Златаров за кратко преподава и в Пловдивската мъжка гимназия през 1908 година. През същата година получава и титлата „Доктор по физика и химия“ от университета в Гренобъл.
Любовта на Златаров към изследването на храните се заражда в Мюнхен, където той специализира „Хранителна и съдебна медицина“. Както почти всеки млад българин, и той се включва във войните за национално обединение през второто десетилетие на миналия век. През Балканските участва като инспектор по хигиена и хранене, а през Първата световна – помага в няколко военни болници, преди да бъде назначен във военновременния Комитет за стопански грижи и обществена предвидливост.
През 1921 година излиза един от най-забележителните научни трудове на Златаров – „Основи на науката за храненето“. От 1922 година Златаров е доцент по биохимия във физико-математическия факултет на СУ, а от 1935 – редовен професор. Да се говори само за кариерата на Златаров зад катедрата и пред студентите би означавало да се пренебрегнат всички останали негови интереси, а те са твърде забележителни. В Златаров съжителстват трудно съвместими поне на пръв поглед с основната негова дейност призвания – писател, публицист, поет, борец за човешки права и литературен критик. На 20 години издава първата си стихосбирка „Според настроението. Волни стихове“, а през 1924 година Златаров става част от литературния кръг „Стрелец“, който включва още проф. Константин Гълъбов, Фани Попова-Мутафова, Атанас Далчев и други. Като участник в него химикът дори има издаден роман.
В Бургас-държавният университет носи неговото име, както и Гимназията по туризъм.
