Бургаският общински съвет отпуска 1111 кв.м общинска земя за строеж в началото на ул. „Цар Петър“
Соня Кехлибарева
Пощенското дело в Бургас има дълга история.Първата телеграфна връзка с Цариград, Варна и Сливен се осъществява през 1860 г. от Отоманската поща. До 1878 г. пратките са пренасяни с „конни жандарми“ и „конни разсилни“, като са ползвали чуждестранни пощенски бюра, разположени край морския залив и действащите турски пощенски станции. След края на Руско-турската война и оттегляне на руските войски, на 14 май 1879 г. руските чиновници предават на българското управление всички пощенски и телеграфни станции със съответния инвентар и съоръжения.
В Бургас на 14 юли 1879 г. е създаден пощенски отдел, който заедно с основните задачи да ръководи има за цел и да организира станциите в областта. За началник е назначен Малчев.
И както е известно, всяко начало е трудно за намиране на помещения. През 1880 г. пощата се обединява с телеграфа и се нанася в малка дървена барака на север от сградата на Конака. През 1881 г. на нейно място започва строежът на първото българско кметство и пощенската станция е преместена на пл. „Цар Фердинанд“ №14 в малката къща на Дарка д-р Големанова-Бойчева. През 1895 – 96 г. Телеграфо-пощенската станция е преместена на ул. „К. Фотинов“ №11 в сградата на Гръцкото училище (сега Архиерейско наместничество).
От 1906 до 1933 г. е преместена на партерния етаж на къщата на Атанас Петков на пл. „Цар Фердинанд“ №15.
Партерният етаж на къщата на Атанас Петков е бил поща до 1933 г.
Началници на пощата до 1953 г.
След Берлинския договор и обособяването на Източна Румелия като отделна област от Княжество България началник на Телеграфопощенска станция в Бургас е назначен Васил Филипов Велев. Роден в Казанлък през 1859 г., син на прочутия даскал Филип, превел Омировата „Илиада“ на български език. Завършил класно училище в родния си град и продължил образованието си в Имперския лицей в Цариград. Постъпил в конната сотня на генерал Столетов и взел участие в сраженията край Ст. Загора. След обявяването на Сан-стефанска България постъпва ученик-телеграфист в Казанлъшката станция. За добра работа Велев е назначен началник станция Бургас. По-късно е преведен на служба при Главна дирекция на Пощите в София.
На 1.VІІІ.1882 г. в ТП постъпва като началник ІІІ разряд Л. Стефанидис с годишна заплата 10 800 гроша.По него време в Бургаската станция работят 13 служители: 1 началник, 3 телеграфисти, 2 раздавачи, 2 кондуктори (чиято задача е да се грижи при транспортирането за сигурността на писмата и пратките), 2 агенти за Месемврия и Созопол.
В началото на 1884 г. като първи телеграфист и началник на ТП е назначен левантиецът Антон Паладино. Той не знае български и рапортите ги пише на френски, а преводът е правен от българин телеграфист с ІV разряд. По негово време в Бургас като погранична разменна станция с Варна се водят дневници „Дебит – Кредит“.
Първият телеграфист Антон Паладино 1884 г. Сн. ДА – Бургас
След него началници стават В. Бъчваров (1884 г.), Кирил Байченко (1885 г.), Борис Колчев (1886 г.). По времето на началник Кривошийков(1887 г.) по нареждане от София той назначава всички чиновници и служители под клетва. Списъкът продължава с: А. Владигеров (1892 г.), Димитър Г. Попов (1898 г.), Стефан Д. Сергеев (1934 г.), Тодор Сталев (1935 г., по негово време е открита новопостроената пощенска палата), Борис Велев (1939 г.), Георги Личков (1942 г.), Григор Иванов (1945 г.), Георги Кондов (1946 г.), Кочо Тодоров (1950 г.), Веселин Ризов (1951 г.), Марко Кътов (1953 г.)
Пощенски служители 1936 г. Сн. ДА – Бургас
Строеж на пощата
Бургас се разраства с бързи темпове и интензивното социално строителство след 20-те години на миналия век налага да се помисли за строежа на модерна и съвременна телеграфопощенска станция, която градът заслужава. Телеграфът и телефонът стават необходим начин за съвременна комуникация. В предходните години пощата се е помещавала в приспособени къщи, които не отговаряли на новите изисквания за модерно обслужване и стават недостатъчни за разнородните служби и техническите съоръжения. Градът расте и нуждата от удобни помещения и разполагане на модерна съобщителна техника налагат да се строи нова поща. Още в края на ХІХ век в окръжно писмо Главна дирекция на пощите и телеграфите в София препоръчва на градовете да заделят централни терени за построявани на нови сгради. Самите пощенски станции, според документа, е трябвало да бъдат не само „удобни за службата, но да служат и за украшение на градовете“. Едва през 1928 г. Народното събрание гласува средства за изграждане на нови пощенски палати. Така се дава път за проектиране и строеж на нови сгради в Ст. Загора, Търново и Бургас.
Обявен е конкурс в началото на 1930 г. за изработване на архитектурен проект за пощенска станция в морския град.
Интересен е фактът, че в обявения конкурс се състезават две жени архитекти: Виктория Ангелова-Винарова, която печели 2-ра премия 45 000 лв., а Елена Варакаджиева-Скордева, заедно със съпруга арх. Гeнчо Скордев са номинирани с първа премия от 50 000 лв. По това време кмет на града е Георги Каназирски. Бургаският общински съвет отпуска 1111 кв.м общинска земя на Главна дирекция на пощите за строеж в началото на ул. „Цар Петър“. Това е удачен избор, близо до Бургаската гара, а срещу нея е Бургаската търговско-индустриална камара (дн. Областна управа). Разчистен е теренът от паянтови складове, кръчми, ханове. И на 9 май 1930 г. започват изкопните работи за основите на тази 821 кв. м сграда.
Бургаската преса още в началото на строителството информира периодично читателите си за бъдещата пощенска палата.
Проектът е на два етажа (по-късно през 1953 г. е надстроен трети), внушителна и респектираща сграда. Стилът е подчинен на модернизма. На първия етаж са разположени всички служби, работещи с клиенти, на втория са техническите комуникационни съоръжения. Главният вход е от изток под арка, поддържана от два реда по четири колони с модернизирани коринтски капители. Широк вестибюл води в централната зала за посетителите и пощенските операции. Между колоните са оформени гишета. Таванът е стъклен, за да влиза повече светлина. На юг са разположени телефонните кабини, а на север е колетната служба. В северната и южна част са разположени два служебни входа.
Строежът върви усилено. През 1933 г. в готовата сграда се нанасят пощенските служители. Началник по това време е Стефан Д. Сергеев, а по-късно на този пост постъпва Тодор Сталев.
Пощенският колектив: седналия мъж в средата, държащ шапка, началник Тодор Сталев 1935 г. Сн. ДА – Бургас
На 23 август 1935 г. е открита Бургаската поща.
Следващата една година продължава работата по въздушните и подземни мрежи, довършват се вътрешните инсталации. През м. юли 1936 г. в града пристига директорът на фирмата „Сименс – Халске“ инж. Тиис и заедно с главния инженер на дружеството Дяков инспектират помещенията, където са инсталирани телефонните автомати и уредите към тях. Централата разполага с 1200 номера и струва 4 616 956 лв. Към тях са прибавени: силова инсталация, кабели, монтаж, подземна кабелна верига и сумата достига до 10 086 436 лв. Правят се пробни разговори, които дават отлични резултати. Целта на нововъведението е да се усили телефонната мрежа на далечни разстояния и да се осигури връзка по всяко време. Телефонните централи в страната са били тип „номератори“, ръчно обслужвани от телефонистки. Всяка от тях е използвала слушалки и микрофон. Длъжността телефонистка е била престижна и правилата за подбор и назначение били доста строги.
Специална комисия е приела извършената работа, а в края на месеца са поставени и телефоните.
Откриване на телефонната централа – 10 август 1936 г. Сн. ДА – Бургас
На 10 август 1936 г. с голямо тържество е открита Телефонната централа. Присъства министърът на съобщенията и железниците, пощите и телеграфите Тодор Кожухаров. Сградата е осветена от митрополит Иларион.
Телефонистки 1940 г. Сн. ДА – Бургас
И до днес сградата си стои монолитна и величествена. Продължава да обслужва гражданите. Бургазлии я знаят като Старата поща, тъй като през 1969 г. е открита многоетажна сграда на бул. „Стефан Стамболов“ 48, наречена Новата поща, но това е друга история.
През 1979 г. с големи тържества е чествана 100-годишнината на Пощата.
Авторката благодари на Държавен архив – Бургас за предоставените снимки от историята на пощата и на Регионална библиотека „П. К. Яворов“ за оказаното съдействие, за да може историята да се напише и илюстрира.
