Интервю на Силвия Шатърова
Георги Русев е роден на 31.07.1971 година, инженер-химик компютърни системи и технологии от университет „Проф. д-р Асен Златаров“ – гр. Бургас. Докторант в направление „Неорганична химия“ в същия университет.
Има научни и професионални интереси в сферата на приложната химия, квантово-химичните модели, използване на изкуствен интелект в областта на нематериалното културно наследство, околната среда и устойчивост на екосистемата, интегрирано регионално развитие.
Семеен, с две деца.
– Инж. Русев, кажете ни повече за „Сдружение Гражданска инициатива „По-добрия град“, на което сте управител?
– Сдружение „По-добрия град“ е гражданска инициатива, но всъщност е философия за развитието и управлението на регионите, градовете и населените места в духа на концепцията за Европа на регионите, Нова Лайпцигска харта и Харта за многостепенно управление в Европа. Една идея на съмишленици, с различен образователен, професионален и житейски път. Обединява ни натрупаният опит от взаимооотношенията с национални, европейски и световни институции и желанието за използване на този опит в полза на по-доброто администриране на обществените процеси в регионите и градовете на нашата страна.
За да не навлизаме в специфичната терминология, ще посоча, че както Бургас, така и други населени места в България са били обявявани за най-добри места за живеене в нашата страна, но в съответните години, в които са били обявявани за такива, те не са присъствали в 100-те най-добри места за живеене в Европейския съюз по същото време. Нито понастоящем.
Следователно проблематичен е критерият, базата за сравнение.
– Нещо като цар на село, но анонимен или почти неизвестен в голямата агломерация, в глобалното село.
– Вие го казахте, но да – това е основният проблем. Може и да сме били най-доброто място на живеене, конкретно говорим за Бургас, но в сравнение с други градове в Европа сме в началото.
Обикновено наблюдение на пътния трафик през есента и зимата в Бургас, след 22.00 часа ще Ви даде отговорите за част от проблемите пред Бургас. Знаете, че летището буквално не работи през това време, няма и за какво и не можем да се сърдим на друг за това. Ние няма какво да предложим в Бургас извън краткия летен сезон. Отидете обаче в София или Пловдив, по същото време. Разликата е колосална – кипи живот. Не че Пловдив и София нямат проблеми. Проблемът в Бургас обаче има и друго измерение – демографско. Мъртвилото през есенно-зимния период гони младите пълнолетни от Бургас, до 40 години. Около 80 хиляди са те според последното преброяване през 2021 г. Мислите ли, че е достатъчно на фона на 210-хиляден град? Аз – не. Младите пълнолетни са основната съзидателна част на всяко едно общество и в основата на всяко устойчиво икономическо развитие.
– Да, но в близост и до Пловдив, и до София се намират ски курорти, които привличат множество туристи през зимния период.
– И сте права, и не сте права. Вярно е, че Пловдив и София привличат посетители заради близостта си до планините през есента и зимата.
Но до Бургас е Странджа планина. Всъщност Бургас е главният град на Странджа и развитието му следва да се разглежда като неразривно свързано с развитието на Странджа планина. Бургас трябва да е притегателният и направляващ център на Странджанския регион. Но и на интегрирано развитие заедно със съседните Созопол, Поморие, Несебър, Карнобат и Айтос, Средец и Камено.
Нямам спомен нещо да се е случило конкретно в тази посока, освен Интегрираното депо за събиране на отпадъци. Това не е достатъчно.
Бургас е сравнително млад град (макар да има спорове по този въпрос) и няма традициите и паметниците на хилядолетни градове като София и Пловдив, но през Бургас може да се осъществява достъп до също толкова многолетните и достолепни забележителности на и около Созопол, Поморие, Несебър, Карнобат и Айтос, Средец и Камено. Имам усещането, че в стремежа си да си осигурим конкретно конкурентно предимство, се изпуска възможността за създаване на регионално конкурентно предимство, което да развие допълнително икономически региона. По аналогичен начин вървят и политиките в Бургас – всяка система сама за себе си. Само с интегрирано развитие на Бургас ще запазим и младите си, с това и бъдещето на региона.
– Какво Ви свързва с ПП „Средна европейска класа“
– Свързва ни желанието за по-доброто администриране на обществените процеси в Бургас. По-доброто администриране на обществените процеси няма да стане изведнъж, защото предполага създаване и изграждане на култура на управление.
В лично качество, не съм член на ПП „Средна европейска класа“, нито някой от членовете на Сдружението.
Знаем, обаче че щом искаме промяна, трябва да сме част от нея, не пасивен наблюдател. Безспорно, изборите за кмет на община са бисерът в короната на местните избори, но кметът предлага, а Общинският съвет разполага.
Щастливи сме, че сме намерили последователен партньор в ПП „Средна европейска класа“ и лично на нейния кандидат за кмет Константин Бачийски.
Последователен, защото на предните местни избори участвахме отново в листата на ПП „Средна европейска класа“, а наш представител – к.д.п. Георги Събев, впоследствие стана общински съветник.
Но философията на „По-добрия град“ не е ограничена и утре може да се появи и в други градове и конфигурации. Всеки може да стане наш съмишленик, защото е естествен стремежът на всеки гражданин независимо от неговото местожителство, да иска и да търси по-добра и качествена жизнена среда за него и за тези, за чието бъдеще носи лична отговорност.
– Какъв предвиждате да бъде Вашият основен приоритет в мандат 2023–2027?
– Основен мой приоритет мандат 2023–2027, а и отвъд него, е оползотворяване на морските и водни ресурси на Бургас чрез развитието на влажните зони на база интегрираност на действия на различни институции.
Езерата на Бургас не само като възможности за риболов, но и като възможности за урбанистично развитие на Бургас. С необходимите регулации, отразяващи националните, регионални интереси, интересите на малкия и среден бизнес, интересите на гражданите.
Преди време случаят ме отведе близо до Валенсия и езерото Албуфера. На крайбрежния път между Валенсия и Бенидорм. Пространство, не по-различно от Вая или Мандра. Впечатли ме нещо съвсем простичко – наличието на множество кейчета за разходка с лодка и любителски риболов, паркоместа и пейки за отдих на пътуващите, заведения, магазинчета за дребен бизнес. Защо Вая и Мандра да не станат предпочитано място за разходка и атракции на жителите и гостите на Бургас? Помислете и колко съпътстващ законен бизнес може да се създаде – не само заведения, но и магазинчета за риболовни такъми и принадлежности, за риболовни примамки и т.н. Няма обществено валидна причина това да не се случи. Въпрос на приоритети в развитието на общината.
