Знаковите сгради хотел „Булевард“, Морското казино и Пощата са запазили духа на своето време
Соня Кехлибарева
Жена-архитект в началото на миналия век?! Това е било истинско предизвикателство към нравите и порядките на обществото. Професия, която се е смятала престижна, запазен периметър само за мъже.
Но се появяват жени, които доказват със знания и талант, че в архитектурата няма деление по пол и възраст.
Бургас дава възможност на три млади архитектки от началото на века да покажат своите способности и по техни проекти да се построят знакови за днес сгради: хотел „Булевард“ на братя Цинандови, Морското казино и Пощата.
Арх. Мария-Луиза Досева е първата жена архитект в България. Родена на 8 септември 1894 г. в град Ески Джумая (дн. Търговище). Бащата е известен адвокат с кантора в центъра на града. Семейството има пет деца. Начално и прогимназиално образование Мария получава в родния си град. Гимназия започва във Велико Търново и завършва във Варна. Рисува хубаво и прави невероятен батик (рисунки върху коприна). Отличничка на випуска с награда от Министерството на просветата.
Странно е желанието на младата девойка да учи архитектура. Дотогава това е чисто мъжка професия, жени не са допускани в тази област. По съвет на близки тя отива в Германия през 1913 година, за да запише тази специалност в Техническия университет в Мюнхен. Въпреки отличната диплома и препоръките, безапелационно ѝ е отказано с мотива, че до този момент в специалността „Архитектура“ не са приемани жени.
Мария Досева не се отказва и решава да опита в друг също престижен Технически университет, този в град Дармщат. За нейно щастие там не са така консервативни и девойката е записана за редовна студентка. През 1917 год. Мария Досева се дипломира. Завръща се в родния си град Търговище. Следващата година на 5 януари 1918 год. встъпва в брак с арх. Минко Георгиев. Премества се при съпруга си в Стара Загора. Там се ражда и първото им дете Георги. Годините след продължителните войни са трудни и работа за архитекти почти няма. Затова младото семейство решава да се премести в Бургас. Градът нараства, развива се, строят се къщи, магазини, обществени сгради. Съпругът е назначен за държавен архитект в Бургас.
В края на 1920 година, когато е само на 26 години, архитект Мария Досева открива самостоятелно архитектурно бюро в града ни. За кратко време то става известно не само в Бургаски регион, но в Сливен и Ямбол. Проектите са разнообразни – жилищни сгради, дюкяни, фурни, мелници, маслобойни, складове. По проекти на арх. Досева са построени училища в Русокастро, Трояново, Камено, Средец, Извор, Приморско, Равна гора, Каблешково, Вресово, Есен и др.
През 1919 г. по неин проект е построен хотел „Булевард“ (по-късно името е променено на „Чехословакия“). Сградата е построена непосредствено след Първата световна война и носи белезите на немския сецесион, модерен за времето си „Югендщил“. Фасадата е богато украсена с абстрактно геометрични плетеници, заимствани от източните „арабески“, флорални орнаменти, глави и медальони.
Арх. Досева проектира през 1923 год. и къщата на Невена и Петър Кюлюмови, намираща се на ул. „Княз Александър Батенберг“ 18. Собственикът е известен търговец. Във фасадата е вплетен отново немският сецесион. В тази къща е живял и Курт Якубовски – директор на предприятие за солопроизводство „Гларус“ и немски консул в Бургас.
По проект на младата архитектка е построена къщата на Георги Попаянов – ъгъла на улиците „Богориди“ и „Лермонтов“.
Мария Досева работи активно в Бургас от 1920 до 1973 год. – цели 53 години. Почетен член на Съюза на архитектите, наградена със златна значка и почетна грамота за цялостно творчество. Носител на ордена „Майчина слава“ за раждането и отглеждането на трите си деца.
Умира на 11 април 1975 г. в Бургас..
Бургазлии се гордеят с Морското казино. Кацнало на високия бряг, от където се открива невероятна гледка към залива. В началото на 1936 г. Бургаската община обявява конкурс за изработване на проект на казино в Морската градина. Състезават се 17 проекта. След преглеждането им, комисия не излъчва първо място. Второто място е дадено на проект „333“ на архитект Виктория Ангелова-Винарова, трето място е отредено на арх. Димитър Фингов.
Бургазлии са изненадани, че жена архитект се е преборила с мъжката конкуренция и по нейния проект ще се строи сградата.
Виктория Ангелова е родена в Търново на 20 ноември 1902 г. Бащата Васил Ангелов е учил в Англия, известен търновски търговец и общественик. Още от дете Виктория се занимава с рисуване. След завършване на гимназията в родния си град, отива да учи архитектура във Висшето техническо училище във Виена, но по материални съображения се прехвърля в Дрезден при проф. М. Дюлфер, където се дипломира през 1925 г. След завръщането си в България работи като стажант в архитектурното бюро на арх. Пенчо Койчев в Министерството на обществените сгради, пътищата и благоустройството. През 1926 г. получава правоспособност да проектира, след което следва участие в конкурси за важни обществени сгради. През 1926 г. печели конкурс за Дом на правниците в София, но инвеститорът преценява, че е твърде рисковано да се довери на млада архитектка без натрупан опит. През 1927 г. заедно с арх. Пантелей Цветков участва в конкурса за казино във Варна и печели ІІІ място. През 1929 г. в съвместен проект с арх. Чавдар Мутафов печели І премия за палата на Мастанлийската окръжна постоянна комисия в Кърджали. През 1927 г. участва в конкурс за казино във Варна. Проектът е бил със заглавие „Ривиера“ и е награден с 3-та награда.
През 1931 г. разработва проект за здание на Главната дирекция на железниците и пристанищата заедно с бъдещия си съпруг арх. Борис Винаров и арх. Чавдар Мутафов. Тридесетте години са изключително плодотворни за арх. Ангелова. Едни от проектите ѝ са самостоятелни, други – в съавторство. Стилът ѝ се променя, еклектиката отстъпва в новото Модерно движение. През годините тя участва самостоятелно в конкурси за Пощенска палата в Бургас (1930 г., 2-ра награда), за Главна дирекция на БДЖ , за Военен клуб в Плевен (1931 г., 3-та награда), за Пощенска палата в Пловдив (1935 г., 2-ра награда). По неин проект през 1934 г. е построена Художествена галерия на пл. „Ал. Невски“ (сградата е почти разрушена по време на бомбардировките през Втората световна война), 1935 – 1936 г. в съвместен проект с арх. Петър Харбов се строи Втора хирургия на Александровска болница. Проектирала е Министерството на обществените сгради, пътищата и благоустройството (днес там се помещава Столична библиотека, а една от залите в нейна чест е наречена „Виктория“). Нейни творения са жилищни сгради и училища в София.
Най-силна нейна реализация е морското казино в Бургас, нареждащо се сред най-добрите модели на модернизма в България.При проектирането архитектът е трябвало да се съобрази със стръмния морски бряг. Сградата е авангардна, на три етажа, приличаща на кораб сред зелените вълни на Морската градина. В нея има ресторант, сладкарница и модерен нощен бар и тераси. Кръгли прозорци напомнят корабни илюминатори. Красиви стъпала отвеждат до морския бряг. Интересното е, че заведението никога не работило като казино. Строежът започва на 20 май 1937 г. и привършва на 20 юли 1938 г. Изпълнението на целия проект струва на местната хазна 2 млн. лв.(постройката 1 780 000 лв. и мебелировка 250 000 лв.) Средствата са взети от редовния общински бюджет без заем.
Морското казино е построено през 1938 година
Построяването му е било истинско събитие за Бургас. Организирана е голяма Морска седмица от 19 до 30 август. На 21 август (неделя) 1938 г. в 11 часа при голяма тържественост казиното е осветено. Речи произнасят министърът на вътрешните работи и народното здраве Николай Николаев и кметът на Бургас инж.Атанас Сиреков. Официални гости са областният директор Антон Козарев, началникът на гарнизона полковник Койчев, народни представители, околийски управители, градски кметове от Бургаска област и стотици граждани и летовници. Отслужен е водосвет с участието на катедралния хор под диригентството на г-н Даскалов.
В тържествената си реч министър Николай Николаев казва: С построяването на това казино гр. Бургас показва, че има усет за реалността, а неговите управници, че имат доброто качество да се простират според чергата си. Бургаското казино наистина не е най-голямото на Балканския полуостров, но по стойността си напълно отговаря на финансовите възможности на бургаската община, а по план, местоположение и уредба задоволява напълно днешните и бъдещи нужди на града и неговите гости.“
Гости на откриването на Морското казино
Новооткритото морско казино по своята красота и вътрешна уредба се е нареждало на второто в страната по това време след локал „България“ в София. Местоположението, красивата панорама към залива, европейската обстановка, са давали възможност на бургазлии и гостите на града да прекарват хубави вечери с безупречно обслужване, под звуците на красива салонна оркестрова музика и с цени, по-ниски от останалите ресторанти в града.
През годините арх. Виктория Ангелова участва самостоятелно в конкурси за Пощенска палата в Бургас (1930 г., 2-ра награда), за Главна дирекция на БДЖ, за Военен клуб в Плевен (1931 г., 3-та награда), за Пощенска палата в Пловдив (1935 г., 2-ра награда).
През 1939 г. арх. Ангелова заедно с арх. Мара Захариева проектират Южнобългарския санаториум за гръдоболни при жп гара Радунци.
През 1946 г. е наградена с орден „За гражданска заслуга”.
Умира на 27 декември 1947 г. в София от туберкулоза на 45 години.
Елена Варакаджиева-Скордева също е от първото поколение жени архитекти, завършили в чужбина. Родена на 9/22 април 1902 г. в София. Дипломирала се е във Висшето техническо училище в Дрезден през 1925 г. Получава право за проектиране през 1927 г. Арх. Варакаджиева се завръща в България във време на засилено строителство на обществени сгради. Омъжва се за арх. Генчо Скордев, завършил Политехниката в Дармщад. Двамата участват активно в различни конкурси за важни индустриални и обществени сгради. Интензивното социално строителство след 20-те години на миналия век е насочено върху проектиране на училища, болници, санаториални и транспортни съоръжения. Архитектурното бюро на Варакаджиева – Скордев реализира съвместни проекти като: халите в Ст. Загора, Пловдив и Кърджали, жилищни сгради в София и провинцията. Тяхна запазена марка са множеството туристически хижи в Пирин, Рила и Ст. планина, читалище и библиотека „Искра“ в Казанлък. Всички проекти носят характерните особености на Модерното движение, архитектурно направление, което се разгръща през периода между двете световни войни. Характеризира се с обрана декорация, но с чиста естетическа визия.
През първата половина на 30-те години архитектурното бюро на Варакаджиева – Скордев проектират Пощенската палата на Бургас. Интересен факт е, че в обявения конкурс се състезават две жени архитекти Виктория Ангелова-Винарова, която печели 2-ра награда, а Елена Варакаджиева-Скордева, заедно със съпруга си е номинирана с първа награда.
Общата застроена площ е 800 кв. м. Проектът е за сградата на три етажа, внушителна и респектираща. Впоследствие е надстроен още един етаж. Мястото на Пощенската палата е избрано удачно. В близост до нея е Бургаската гара, а срещу нея е Бургаската търговско-индустриална камара. Строежът е започнат 1930 г. и приключен през 1936 г.с монтирането на автоматична телефонна централа.
Главният вход е от изток под арка, поддържана от два реда по четири колони с модернизирани коринтски капители. Широк вестибюл води в централната зала за посетителите и пощенските операции. Между колоните са оформени гишета. Таванът е стъклен, за да влиза повече светлина. На юг са разположени телефонните кабини, а на север е колетната служба. В горните етажи са работните стаи на телефонните и телеграфни уредби. В северната и южна част са разположени два служебни входа.
Елена Варакаджиева умира на 8 юни 1978 г. на 76 години.
И до днес трите сгради са знакови за Бургас и са запазили духа на своето време и имената на своите проектанти!
