„Крайно време е да спрем да сме експерти по всичко и да започнем да разчитаме на технологиите“, смята университетският преподавател
„Бизнесът трябва да е по-активен в начинанието да запазваме бургаските си кадри тук“, коментира още професорът
Изкуственият интелект – плюсовете и минусите от него и има ли риск за човечеството?
Интервю на Георги РУСИНОВ
- Проф. Сотиров, преди няколко сесии на Общински съвет – Бургас приехте една интересна докладна, свързана с участието на Община Бургас в проекта METACITIES. Вие тогава коментирахте, че това ще е изключително полезно за бъдещото развитие на града, но темата не бе дискутирана. Разкажете малко повече защо това ще е така?
- Аз ще започна малко преди това. Тогава, когато се правят модели на някакви устройства, процеси, в този случай сгради и дай боже цели квартали, човек може да направи модел, в който да опише абсолютно всичките неща, които се случват вътре. Да пусне симулации, които са свързани с това. Ако е една сграда, как би се отоплявала, как да се почиства, как да се направят смените, така че хората да не се засичат. Когато става въпрос за квартал, което за съжаление не е в този проект, той е само за една сграда, то тогава нещата изглеждат, така че ти можеш да направиш модел, в който симулираш колко превозни средства ще преминават от там, какви вредни вещества ще отделят, ако духа вятърът от еди- си каква посока, къде ще се събират прахоляците и в кой ъгъл ще се получи завихряне. Всичките тези неща са много хубави от гледна точка на това, че ние, взимайки реални данни, можем да кажем накъде да се насочат усилията за почистване, насочване на автомобилния трафик. Това от практическа гледна точка е много полезно. Тези дни бях на едно представяне на центровете за върхови постижения и компетентност в Стара Загора. Имахме среща с бизнеса, на която се каза, че това са едни от моделите, които са много близко до реалния живот и бизнеса, и човек може да намери приложение абсолютно веднага как да се използват в реалността за разлика от нашите математически модели, които са свързани само с някой малък процес и невинаги се вижда директно приложението им.
- Къде могат да намерят приложение такива системи? В бизнеса или пък в обществения транспорт?
- Абсолютно навсякъде в обществения живот могат да намерят приложение. Например един цифров модел на центъра на Бургас. Ние можем да си представим какво ще стане, ако вземем улицата „Х“ и от двупосочна я направим еднопосочна. Какво ще стане, ако сменим пътен знак някъде, ако сложим светофар – ще получим данни как ще се измени самият пътникопоток чрез симулация, както и колко ще са изгорелите газове, колко ще бъдат фините прахови частици. Изобщо всякаква информация, която би била полезна можем да получим чрез такива симулации. А от тази гледна точка за бизнеса всички знаем, че кафене например се прави на ъгъла, откъдето минават най-много хора. Различните бизнеси ще могат да правят симулации за това къде най-добре да се позиционират според таргета, който търсят, както и за стоките и услугите, които предлагат. Тези процеси са наистина много интересни и много лесно се правят тогава, когато човек има модел, защото може да промени абсолютно всичко в него с отделни параметри. Много е лесно да се види практическата полза от такива системи. Абсолютно същото е и за градоустройството. Представете си какво ще стане, ако улицата „Х“ трябва да се ремонтира и да се затвори за три дни. Моделът ще покаже всичко необходимо – по коя улица трябва да се направи временно устройство на движението например. Още стотици такива примери могат да се дадат.
- До колко са точни тези симулации?
- В общия случай в момента, когато човек има математически модел, залагайки твърдите стойности, може да се направят доста добри предвиждания. Обикновено тези модели са с точност поне 90%, което си е доста добре.
-В модерния свят, в който живеем, разчитаме все повече на технологиите. Доколко можем да кажем, че сме зависими от тях в ежедневието ни?
- Колкото повече напредват технологиите и ни подпомагат в една или друга дейност, ние сме толкова по-свикнали с тях и за съжаление – по-зависими. Няма как да не бъде така. В съвременния свят това е колкото удобство, толкова и противоречие. Някои хора се опитват да живеят простичко – да си направят градинка в дворчето и да си отглеждат зеленчуци, други ги влекат технологиите, като мен например. Но това е съвсем естествено. Иначе е очевидно, че ставаме все по-зависими от технологии, защото няма как. Те подпомагат най-важните ни дейности и слава богу, че е така. Иначе всеки ще трябва да прави абсолютно всичко и да е специалист по всичко. Мисля, че е крайно време хората да се специфицират до това, което могат и искат да правят.
- Изследвания показват, че колкото ни помагат новите технологии, толкова и ни причиняват стрес.
- За съжаление няма как да бъде другояче. Аз стреса го разглеждам от два различни ъгъла. Единият е прекомерния стрес, който ни създава само дискомфорт, но малките количества стрес като че ли ни амбицират да направим още нещо, за да тръгнем в правилната посока. За мен поне е провокация да свършиш още нещо, което може би предния път не си успял да надскочиш. Прекомерният стрес иначе не е хубав и човек нерядко излиза от релси, което се надявам все по-рядко да се случва, но особено с тези външни дразнители в ежедневието ни нещата са много притеснителни. Предполагам не само за мен, но и за всички.
- Бургас има репутация на бързо развиващ се град. Доколко можем да кажем, че се прилагат модерните технологии и иновации и доколко развитието се дължи на тях?
- Трябва да кажа, че дори на национално ниво Бургас се справя доста добре с новите информационни технологии. Много често всъщност Община Бургас е предпочитан партньор за такива проекти. Неслучайно METACITIES, който е съвместно с Техническия университет в София и със Sofia tech park са избрали Бургас и Дигиталния иновативен хъб, а не София или Пловдив, имайки предвид добрата насоченост и подготовката на хората, които са тук и желанието на цялата общественост Бургас да се развива. Аз доста се радвам, че има хора и извън Бургас, които го виждат и все повече се обръщат към нас да сме партньори по такива проекти.
- Преди време, в друго интервю, една бизнесдама от IT средите в София ми беше споделила, че Бургас става все по-предпочитан от IT бизнеса, за да развива бизнес тук.
- Когато се развива такъв бизнес, трябва да има три стълба, на които човек може да се опре. Първият са кадрите и в нашия случай учебните заведения, които развиват и подготвят кадрите. След това е самата обстановка и накрая бизнесът. Обстановката я има чрез Община Бургас, Общински съвет – Бургас и многото хора, които подпомагаме развитието. Учебните заведения също са ни налице и се надявам, че ще продължат да се развиват в направлението на технологиите още по-засилено. И най-накрая бизнесът вижда, че другите два стълба тук ги има и все по-често обръща внимание на Бургас и първоначално малки, а впоследствие и все по-големи компании се насочват към града, за да правят свои офиси. Надявам се все повече да се засилва тази тенденция и в останалите сфери.
- Как виждате бъдещото развитие на Бургас в следващите 20 години?
- Много ми е трудно да отговоря на този въпрос. Аз имам една голяма болка, която не мога да преодолея, а тя е, че не можем да задържим умните си бургазлийчета тук, в Бургас. Много има какво да се работи по този въпрос, за да можем да задържим децата, които отиват в чужбина и София, като им предложим условия, които са наистина съпоставими. Най-младите ни и мислещите ни деца отлитат оттук. Да, те са малко, доста остават, но някак си есенцията винаги отлита. Аз лично усърдно ще продължавам да работя за това да си запазваме кадрите тук.
- Това се наблюдава в почти всички сектори.
- За съжаление наистина има какво да се работи в тази посока, защото наистина изтърваме умните си млади хора извън Бургас. Имаме няколко страхотни училища, които наистина създават много добри кадри. Това са Математическата, IT гимназията, езиковите гимназии, Електротехникума, Механотехникума, но после тези деца се реализират другаде.
- В предния мандат на Общински съвет – Бургас се повдигна интересна полемика относно стипендиите, с които Община Бургас финансира студенти и каква е ползата от това, след като тези кадри после не остават да работят в Бургас. Тогава се коментираше дали не е възможно по някакъв начин чрез клаузи да се обвързват временно да работят в града, след като завършат.
- Този въпрос настина има много страни. Аз продължавам да мисля, че това, което Общината дава, е стимулиращо, но няма как да го направим задължаващо от гледна точка на това, че ние не можем да задължим работодателите да наемат всички тези завършващи хора. След това има и някакъв тип естествен подбор. Едни предприятия ще си харесат един, други - друг. Тук може би трябва да кажем, че самият бизнес трябва да е малко по-активен, защото Общината само стимулира тези студенти. Сумите не са кой знае колко големи, те са по-скоро морални награди за това, че се обучават добре. Но няма как с една стипендия от 150 лева на месец да се издържат. Работодателите трябва да се намесят и да кажат, че примерно ще поемат издръжката на еди- си колко човека, но тази издръжка да е съпоставима със стандарта на живот, който имаме в момента. Навън например „Майкрософт“ и „Гугъл“ предлагат такива стипендии, но то с една такава стипендия може да изхранваш семейство. Тогава се стараят всячески да си запазват местата в програмите, защото иначе след това не им се гарантира работно място и дом в съвременния град. Затова пак казвам, че работодателите трябва да помислят по въпроса. Иначе това, което прави Бургас с тези стипендии, мисля че никъде другаде го няма. Това е един добър пример какво трябва да направят самият бизнес. Разликата между университетите и фирмите е, че ние не създаваме кадри за фирмата „Х“ да речем, а обучаваме млади хора с широко образование, което те лесно да фокусират в това, което работят. В IT специалностите завършват около 60 човека на година бакалавър и 15-ина магистри.
- Напоследък темата с изкуствения интелект придобива голям интерес. Няма как да не пропуснем обаче предупрежденията на гении като Айнщайн и Хокинг, които предупреждаваха, че човечеството не трябва да се заиграва с него. Какви опасности може да крие той?
- Това е нещото (б.а. - опасностите), което леко удържа чак толкова бурното развитие на изкуствения интелект. Представете си, че трябва да обучавате едно малко дете, което не знае какво е християнство, няма понятие защо, когато пипне горещата печка, се опарва. Това са азбучни неща, които човек научава с обучението си. Същото е и с изкуствения интелект. Ако тръгнете да го обучавате на лоши неща, то е съвсем нормално да тръгне в такава посока. Преди около три седмици Европейската комисия за пръв път създаде така наречените етични норми за ползването на изкуствения интелект, за да има някаква рамка, която е по- приемлива обществено и с която хората да се съобразяват с това за какво е етично и за какво не ползването на изкуствения интелект. От гледна точка на технологията, в изкуствения интелект могат да се пъхнат колкото хубави, толкова и лоши неща. Тук идва всъщност моралната част човек да научава машините да се занимават само с добри неща. Неслучайно тръгнах да правя аналогия с религиите. Това, което ние правим по християнските празници по Коледа, е тотално неразбираемо в Азия. За тях Христос не е нещото, което почитат. Те си имат други религии. Различни са тълкованията и разбиранията на хората.
- Да кажем тогава какви са и плюсовете от изкуствения интелект и къде намират приложения?
- Изкуственият интелект има изключително много плюсове тогава, когато се базира само на анализ на конкретни данни. Тогава той прави процеса тотално ефективен, премахвайки обичайните човешки привички – да направим това-онова, да спрем да изпушим по една цигара, да си починем, да изпием по едно кафе. Всичките тези неща, от които хората имаме нужда, машината може да ги пренебрегне и превърне механизма, в който участва, в много по-ефективен. Така, че базирайки се само на данните, много от процесите стават много по-ефективни.
- Много хора се шокират напоследък от софтуер, в който изкуствен интелект създава изображения на база зададени думи. Да обясним как всъщност се случва това и означава ли, че изкуственият интелект „поумнява“?
- Уви, не. Тогава, когато си говорим за обучаване на изкуствения интелект, трябва да кажем, че той се обучава чрез примери. Ако трябва той да извърши някакво действие, или да възприеме една рисунка, той го възприема така както хората са го създали, или на базата на някоя снимка. Много рядко е, да не казвам и невъзможно, изкуственият интелект да измисли нещо ново. Той може да комбинира всъщност това, което вече е видял. Това, което ние, хората, наричаме творчество, няма как да го има при изкуствения интелект. Той може да направи комбинация от много съществуващи неща. Знам, че някъде имаше софтуер, в който примерно искаш да събереш море с цвете, което вирее само във висока планина. Изкуственият интелект ще го направи, ще ги комбинира и ще направи нещо красиво, но тези две неща по дефиниция са несъвместими. Това е просто комбинация между няколко неща, на които сме го научили. Има и нещо друго. Изкуственият интелект много добре приема и адаптира информацията, но истинският процес на творчество какъвто е при хората, когато създаваш нещо, което не си видял – това го няма при изкуствения интелект.
- Да поговорим и за роботиката. С какви темпове се развива тя и приближаваме ли се повече към деня, в който роботите ще ни заместят в повечето от дейностите, които извършваме?
- Абсолютно. По дефиниция нещото, което възприемаме като изкуствен интелект – един лош робот, който се разхожда напред-назад, това е всъщност като че ли пресечната точка между изкуствен интелект, който може да направи оптимизация на един процес и робот, който да го извърши механично. Надявам се още по-скоро да се случат нещата, защото все повече роботи има, които могат да ходят, да извършват стандартни неща и все повече да ни помагат в ежедневните и рутинни неща. Въпреки че го има и другия аспект, че вече когато хората, връщайки се от работа, предпочитат да свършат нещо с ръцете си, защото главите им са бръмнали от стреса, който са натрупали.
- И все пак много филми и романи предвиждат едно мрачно бъдеще, в което машините подчиняват или унищожават човечеството. Реална опасност ли е това някога да се случи?
- По дефиниция съм оптимист и не вярвам да се случи такова нещо. Ако се случи, то ще е по-скоро някаква грешка или инцидент някъде по трасето. Едва ли човек може да го изключи като възможност, но аз не вярвам и съм убеден.
- Много е актуален напоследък у нас Илон Мъск. Преди време той обяви намерението си да създаде чип, който да се имплантира в мозъка. Колко трудно е това?
- Невронни чипове има доста. Изключително обаче е трудно от гледна точка на човешката физиология това да се вгради в човешкия мозък. Има много изследвания, включително и в нашия Център по върхови постижения, където имаме енцефалограф, който има 128 канала. Изключително сложно е това нещо да се направи. Ние все още не можем да се ориентираме в мозъчните сигнали. Неврончетата са около 10 на 12 степен в човешкия мозък, а ако си представим колко връзки са между тях, според мен един такъв чип не може да пресъздаде нещо такова. Но той пък (б.а. - Мъск) е упорит и гениален и може да измисли нещо.
- Опитите му да изпрати човешка мисия на Марс със сигурност са упорити. Има ли обаче необходимата технология?
- Чисто като космическа технология за мен съществува, доколкото съм запознат. Гледам, че има много голям стремеж и някак си целта оправдава средствата. Защото човек, ако няма високи цели, няма нищо до постигне. Така че от тази гледна точка да се създават нови технологии, макар и за такива идеалистични идеи, по-скоро ги подкрепям, за да може да се развиваме. Особено ако има кой да ги финансира като един Мъск. Защото средствата са огромни наистина за реализирането на такива идеи.
- Той твърди, че неговите опити да постигне успех в тази сфера не са насочени само към малцината богати, които ще могат да си го позволят, а към широките маси.
- Поставяйки си една такава цел, покрай технологията, която се създава, се раждат и още 100-200-300 полезни технологии, които срещу много малко средства, ще са достъпни за всички. Типичният пример е при автомобилите, които всички ние караме. 98% от технологиите при тях са създадени покрай Формула 1, за да може да се намалява теглото, консумацията на горивото и всякакви други такива неща. Цялото това нещо е създадено единствено и само с цел печелене на състезанията. От там нататък обаче лека-полека навлизат и при автомобилите за масово ползване. Разликата можем да я видим рязко, когато седнем да управляваме „Москвич“ и един по-модерен автомобил. Така че покрай пътуването в космоса със сигурност ще се създадат множество полезни технологии, които да намерят приложение и на Земята. От такива идеалисти като Мъск изскачат не големите цели, защото понякога те не са постижими, а множество малки, но в същото време полезни неща се раждат и влизат в употреба.
- Навярно неслучайно е кръстил една от компаниите си „Тесла“.
- (Смее се) Да, между другото Никола Тесла е един от хората, които предлагат в Щатите да се ползва променлив ток, който дава над 70% по-голяма ефективност от другия вариант за прав ток. И от там нататък хилядите му доказани и недоказани неща, по които е работил. Но, да. Такива гении са помогнали много на човечеството.
