Интервю на Георги РУСИНОВ
- Съдия Гагашев, вие сте един от фотографите и един от двамата съдии, които участват със свои снимки в изложбата „Море в Съдебната палата“, която е наредена в кулоарите на съда.
- Благодаря първо за поканата. Аз не очаквах, че ще бъдат одобрени мои снимки. Никога досега не съм представял такива, макар че с фотография по-активно се занимавам от 5-6 години. Излагал съм свои творби във фотографски форуми, но не и в изложба. Това беше един тест и проверка доколко се развивам правилно като фотограф.
- Сред фотографите има и един бивш заместник-кмет, който се развива много динамично. Има ли възможност при вас изкуството да надделее?
- Надявам се, ние, които сме ангажирани с проблемите на хората, да намираме време и за себе си, защото това донякъде успокоява. Специално ние, наказателните съдии, се занимаваме с най-тежките проблеми и съдби и е хубаво от време на време да отстъпваме назад и да се вгледаме в нещо хубаво.
- А какво обичате да снимате?
- Първоначално това, което ме заплени във фотографията, е моментът, жестът, хората и поради тази причина се бях насочил предимно към „стрийт фотографията“. Сега в момента търся абстрактното във всякакви форми – геометрия, сенки, светлини. Поначало ми беше доста трудно да отделя фотографии за тази изложба, тъй като това не е сферата, в която снимам. Радвам се, че все пак нещо попадна.
- Автори, които следвате?
- От тези, които са членове на фотографската общност – Светлин Йовчев. Той е един много известен фотограф, с множество международни награди. От международно признатите - Робер Доано и Анри-Картие Бесон. От по-младите – Мартин Роудс, който е един млад холандски фотограф.
- Във фотографията, като във всяко изкуство, се търси съвършенството, както и в работата. Това ли им е допирната точка?
- Да. Може да се каже, че това е допирната точка.
Интервюто съдържа и въпроси на други медии.
