Понеделник, 13 Мар 2023
    
Бургас Мнения

Проф. Маруся Любчева, Черноморски институт: Научната общност дължи много на Черноморския регион

  12.12.2022 15:56  
Проф. Маруся Любчева, Черноморски институт: Научната общност дължи много на Черноморския регион

А държавата дължи също много на онези научни звена, които осъществяват научни изследвания в областта на черноморските проблеми

 

Проф. Маруся Любчева е основател на Черноморски институт и инициатор на форума „Морето – граница или врата“.

Тя е български политик, народен представител в XL народно събрание от „Коалиция за България“, евродепутат в периодите 2007 - 2009 и 2013 - 2014 от Партия на европейските социалисти. Бивш зам.-кмет на община Бургас, доскоро преподавател в университет „Проф. д-р Асен Златаров“.

 

Интервю на Дона МИТЕВА

- Проф. Любчева, форумът „Морето - граница или врата ’22“ се превърна в традиция. За коя поред година се организира?

- Стартира през 2009 година, годината, в която бе създаден и Черноморски институт. Инициативата за организирането и провеждането на Кръглата маса е на екипа на Черноморски институт. А името на кръглата маса беше дадено от проф. Иван Маразов, с когото имаме прекрасно партньорство и го считаме като „кръстник“ на този форум.

Първоначално през 2009, 2010, 2011 бяха две издания на година – пролетно и есенно. Вече 13 години, с 13 книжки, които включват всички доклади, представени в дебатите.

Всяка година кръглата маса има свое собствено тематично заглавие и основни тематични направления за дискусия. Стремили сме се в тези тематични направления да се акцентира върху икономическото развитие на Черноморския регион, опазване на околната среда и културно сътрудничество. Темите са формулирани по различен начин, но покриват един широк спектър, за да има възможности да се дискутират различни акценти.

Кръглата маса е с национален характер и в нея участват учени, експерти, представители на различни институции, местни, регионални и национални власти. През годините тя се превърна в открита платформа за дискусии, не сме правили статистика на броя на участниците, но са много. Изданието, което носи името на кръглата маса: „Морето - граница или врата“ е налице, намира се не само в архивите на Черноморски институт, но и в много библиотеки в страната, вкл. в Народна библиотека, може да бъде прегледано и да се направи тази статистика.  

- Казвате, че форумът е платформа за дискусии…

- Да, започнахме организирането на Кръглата маса с разбирането, че е необходимо пространство за дискусия, диалог, общуване по теми от изключителна важност за България като черноморска страна. Тази необходимост е споделяна от много от участниците през годините. Без значение е фактът, че тя се организира със собствени усилия и ресурси, че невинаги е оценена нейната роля от институциите, че датата на провеждане е подвижна... 

Но остава нейното постоянство и значимост с трайно поставените за бъдещето на Черно море и региона теми: Интегрирана морска стратегия на България с разработен проект; Бъдеще за Черно море – с разработена концепция; Черноморски център за изследване и иновации – с разработена концепция. И важният резултат – някои от тези идеи имаха и имат своето развитие, макар и не по начина, по който са били структурирани като партньорство.

- Кои бяха тази година основните докладчици? Какво разискваха те?

- Може да се каже, че всяко издание на Националната кръгла маса „Морето – граница или врата“ е уникално – винаги различно от всички предходни. Нека спомена и това, че тази година наш партньор бе Сдружение „Гларус“.

Общата тема на изданието е „МОРЕТО – ВОДАТА – РЕСУРСИТЕ - СИГУРНОСТТА“ с три тематични направления: Черно море – рискове и сигурност; Стихията вода – ресурсите на водните басейни; Черноморските културни коридори – неизползваните възможности.

След инициативата на Черноморски институт за „Черно море – зона на мира“, се обърнахме към темата за сигурността, която е на дневен ред в Черноморски регион. Останалите две направления са постоянно присъстващи, макар и формулирани по различен начин. Съобразяваме се с основните приоритети, които се очертават за Черноморския регион, следим политиките на ЕС, както и интереса на хората към отделните теми. Във всяко издание включваме пленарни доклади, които са свързани с очертаните тематични направления и доклади и съобщения към всяко от тях. Кръглата маса се оформи като отворена платформа за общи дискусии – всички участници участват в обсъждането на всяка от темите.

- Пленарните доклади на Кръглата маса бяха предоставени на проф. Севдалина Турманова, председател на Общински съвет Бургас, председател на Регионалния център на БАН – Бургас и Милен Димитров, председател на Черноморски институт, нали така?

- Пленарните доклади тази година бяха свързани с първото и третото тематични направления – проф. Турманова за първото и Милен Димитров, председател на Черноморски институт, за третото. Докладите бяха посрещнати с интерес, защото намериха своето потвърждение и в останалите доклади и съобщения. Винаги се стремим да провокираме участниците с пленарните доклади и да поставяме чрез тях онези акценти, които от една страна са важни, а от друга - някак отсъстват от публичното пространство. Това е ролята на всяка кръгла маса – да предизвиква, да провокира, да дава насока...

- Вземам повод от факта, че проф. Турманова участва в националната кръгла маса „Морето – граница или врата“, за да Ви попитам каква е ролята на научната общност за Черноморския регион?

- Много кратък отговор – много важна! Все още обаче научната общност дължи много на Черноморския регион като цяло, на околната среда на Черно море, на черноморските ресурси, на черноморската култура. В същото време бих казала, че държавата дължи също много на онези научни звена, които осъществяват научни изследвания в областта на черноморските проблеми. Темата е много дълга и много важна. В много от черноморските страни научните изследвания за Черно море са организирани по-добре и системно. У нас като че ли научните изследвания за Черно море са оставени единствено на проектния принцип, свързан с финансовите грантове на ЕС. А Черно море е огромен ресурс за България. Това беше идеята, заложена с пленарния доклад – да се очертае ролята на науката и научните институции. Тук определено Регионалният център на БАН би могъл да играе сериозна роля на обединител на изследвания, които се извършват в университетите и в различните научни институти. Казвам го така общо, защото изследвания за Черно море се извършват и в Бургас, и във Варна на различни нива, по различни приоритети, но има нужда от координация и обединяване на приоритети. Ориентацията ни към този пленарен доклад е базирана на това, че проф. Турманова е преподавател в университет „Проф. д-р Асен Златаров“, председател на Регионалния център на БАН, председател на Общинския съвет и е показала достатъчно сериозно отношение към проблемите на Черноморския регион. Освен това ние се стремим да даваме изява на експерти от региона, защото считаме това за важно, т.е. определено считаме, че регионалният експертен потенциал трябва да се използва по-активно. В предходни издания напр. проф. Балтов е бил пленарен докладчик.

Момент от кръглата маса

- Целта на кръглата маса каква е?

- Голямата цел на Кръглата маса е развитие на Черноморски регион и участие на България в това развитие.

Кръглата маса, която е изцяло дело на усилията на Черноморски институт, цели обединяване на интересите на институции и граждани около интегрираното развитие на Черноморски регион. Чрез кръглата маса се правят публични идеите за това развитие - необходимостта от изграждане на център за наука, морски технологии и иновации, необходимостта от разширяване траекториите на културното сътрудничество. Към тях в момента се добавят и рисковете, пред които е изправен регионът и ролята, която България има в него.

Националната кръгла маса е единственият постоянно действащ морски форум, а всяко издание има собствен ISBN. 

- В какви направления бяха останалите доклади?

- Трите направления, определени в програмата, са формулирани максимално широко, за да могат да се включат повече експертни мнения и едновременно да бъде интересно за всички участници. От всеки такъв форум човек си тръгва обогатен с информация и за радост с нови идеи. Тематичните направления, които споделих по-горе, бяха изпълнени със съдържание от експертите, които участваха в дискусията. На страницата на Черноморски институт е публикувана изпълнената програма и всеки може да прочете имената на докладчиците и темите. Тази година си позволихме да пуснем в обръщение идеята „експертите говорят“ и участниците в Кръглата маса могат да потвърдят, че се получи.

- Кои бяха те?

- Всички докладчици определям като експерти. Те са изписани в програмата. Имаше и участници, които нямаха представени доклади и презентации, но определено предизвикаха интерес с изказванията си – например Валентин Радомирски, дипломат от кариерата, съосновател и член на Българско дипломатическо дружество, изпълнителен директор на Института за икономика и международни отношения (ИИМО); Любомир Денчев, бивш директор на „Булгаргаз“ ЕАД, експерт в областта на енергетиката, Златомира Карагеоргиева, бивш депутат, Пламен Русев, председател на БМА, Иван Карагьозов, Център за психологически изследвания, Георги Кючуков, МУ Варна и др.

Присъствието на много поздравления също отнасям към интереса, който Кръглата маса с нейните участници е предизвикала. Поздравителни адреси към организаторите бяха поднесени от Георги Събев, зам.-министър МЗХ, Мария Нейкова, областен управител на Бургаска област, поднесен от зам. областния управител Мария Ценова, доц. Ваня Стаматова, ИД ИАРА, поднесен от зам. ИД Христо Панайотов, проф. дтн, кап. I ранг Илия Пеев, Община Бургас, поднесен от зам.-кмета Красимир Стойчев, проф. Кидейс, Средноизточен технически университет, Институт по морски науки.

Няма как да пропусна докладите на проф. Нина Дюлгерова, на колегите от ИО на БАН, на колегите от университет „Проф. д-р Асен Златаров“, на проф. Венелин Терзиев, на Пристанище Бургас, на колегите от УНИБит, нашите чести участници д-р Мартин Гюзелев и Константин Господинов – изключително важни теми и изследвания, които си струва да бъдат популяризирани.

Тук определено се връщам към значимостта на научните изследвания и значението на тяхното популяризиране. Ако те остават затворени само в рамките на научните списания и импакт факторите, които те носят, то обществото трудно ще разбира техния смисъл. Те носят ползи на обществото и обществото трябва да знае за тях. И това е една от нашите цели, също.

- Вие самата говорихте за сигурността в Черноморски регион и предизвикателствата. Моля споделете основните изводи от своя доклад.

- Темата за сигурността в Черноморския регион днес е много актуална, защото две от черноморските страни се намират в състояние на война. Освен това, Черноморският регион си е „завоювал“ определението регион със „замразени“ конфликти. Определих го като „пъзелът Черноморски регион“ и поставих няколко акцента – кои са всички видове рискове, предизвикващи несигурност в региона; кои са основните структури, влияещи по един или друг начин върху сигурността/несигурността в региона и посочих някои от неосъществените възможности за стабилно развитие на  региона.

Обърнах внимание на едно блиц-проучване, което направи Черноморски институт и от което могат да се направят няколко заключения: гражданите подкрепят сътрудничеството между страните от Черноморския регион, т.е. вътре в региона, независимо или по-скоро въпреки военния конфликт; очертават основните направления на това сътрудничество – туризъм и търговия, следвани от аквакултури и съвместни производства, независимо от конкретната сфера; посочват основните трудности пред икономическите субекти за организиране на сътрудничество; посочват Организацията за черноморско икономическо сътрудничество като най-важна структура, която трябва да лидира процесите на сътрудничество; считат, че са необходими преговори за прекратяване на военните действия и инициатор на тези преговори да бъде ЕС; 

- В направлението „Стихията вода“ беше и участието на най-младия участник в кръглата маса – Иван Драганов, ученик от ПГ по туризъм, е ръководител Таня Караверлерска. За първи път ли се включва ученик в подобна презентация при вас?

- Почти във всяко издание на Кръглата маса имаме млади участници – ученици или студенти. В предходното издание имахме и обявен конкурс за есе и научна разработка, в който участваха ученици от бургаски училища и студенти. Водим се от разбирането, че отношението към Черно море и Черноморския регион се възпитава и естествената среда за това е образователната. Продължаваме да считаме, че за Черно море се учи недостатъчно и ако се учи, то това е спорадично и се дължи по-скоро на интереса и участието на гражданския сектор, който търси партньорство на образователните структури. Отдавна е време да се намери начин в образователните програми да се включи специална тема за Черно море.

- В кръглата маса бе презентиран и странджанският чай и мед. Не е ли това леко встрани от темата?

- Да, един от акцентите в цялата програма беше представянето на „Странджанския чай“, чийто производители в момента кандидатстват за продукт с гарантиран географски произход. Мнозина биха се изненадали от участието на странджанския чай в тази кръгла маса, но вероятно са забравили сентенцията „Черно море започва от Странджа“. Черноморският регион не включва само брега и плажната ивица, той е и „по-широк, и по-дълбок“. Това обяснява и целевата покана за участие, която отправихме към г-н Киро Проданов, чиято компания се занимава с производството и разпространението на продукта. Темата за странджанския чай беше разгледана по-подробно в доклада, представен от Георги Русев, със съавтори Киро Проданов, Юлия Пенева, Зиля Мустафа, Анифе Вели, Ления Гонсалвеш. Авторите се бяха постарали да предоставят на участниците и чай за дегустация, дори със съпътстващ вкус на странджански мед, който бяха осигурили колегите на г-н Проданов от Сдружението. Така разбираме сътрудничеството в Черноморския регион – между различни субекти, действащи в различни сфери, които взаимно се подкрепят. Така на практика се реализира синергията, за която мнозина говорят, но не вникват в същността й. Смятам, че не бихме могли напр. да говорим за морски туризъм, ако не използваме ресурсите на вътрешността на региона. С това се връщам към началото на нашия разговор и целите на Кръглата маса.

 


Анкета

"За" или "Против" въвеждане на еврото сте?


Резултати

Мнения

Мнения
Евродепутатът Илхан Кючюк:  България  и Македония се познават твърде малко
  26.07.2022 15:22      

Ние трябва да обясним в стратегическа план тезата, че имаме обща история и общо минало и