Спас УЗУНОВ
Българска фондация „Биоразнообразие“
Какво е морето без сол… И рибата безсолна не е риба.
Днес все по-рядко се замисляме откъде идва солта на нашата трапеза. Все по-малко ценим този незаменим природен ресурс. А зад него стои хилядолетна традиция, упорит труд и майсторски тайни.
Но хората, които „правят“ солта, днес са невидими и неизвестни. А през техните ръце минава всеки един кристал сол, преди да достигне до нас.
Този материал е посветен на безименните солничари, благодарение на които изкуството на превръщането на капката морска вода в кристал сол е живо и до днес.
Технологията на солодобива не се е променила особено през последните три хилядолетия. Тя се основава на изпарението на морската вода от слънцето и вятъра до достатъчно насищане със соли, докато те започнат са кристализират. След това солта се изгребва от басейните. Това става с лопати, достигащи 20 кг тегло. В днешно време единствено използването на хидротранспорт за придвижване на солта от басейните към брега.е някакво улеснение за солничарите, заменяйки тежките ръчни колички. Солта се събира от края на юли до Коледа.
Ваденето на сол е непосилна за повечето хора работа. Това е тежък физически труд, жегата е изпепеляваща, а вятърът – смразяващ. На ден през ръцете на един солничар преминават няколко тона сол.
Хакъ
От солта раните не заздравяват и често солничарството е съпътствано от болка. Хората, които са готови да вършат тази работа, стават все по-малко с всяка изминала година.
Милен Маратонката
Изгребаната от солните градини сол се натрупва на „бохори“. Това са големи до 12 000 тона купчини със сол с форма на пресечена пирамида. Тя позволява солта да се съхранява в продължение на години, неподвластна на природните стихии.
Бохори
Изграждането на бохора е истинско изкуство. Майсторът използва само канап, точното си око и дървена лопата, наречена тупалка. Бай Мехмет, последният истински майстор на бохора напусна този свят през 2021 г.
Бай Мехмед-Бохорджията
Катерина е единствената жена в бригадата. Нейната задача е да събира падналата от лентите сол. Тя се грижи и за доставянето на храна и вода за солничарите
Катерина
Макар заобиколени отвсякъде с вода, тази за пиене си остава най-ценна.
Рамадан и Мустафа
Все още за транспорта на солта се използва теснолинейка. Старите машини изискват сериозен опит и майсторство, за да продължават да се движат. Чичо Митко е най-дългогодишният машинист в Солниците.
Чичо Митко
Атанасовско езеро днес е единственото място в България, където все още се добива сол за храна. За да бъде запазена тази древна традиция, тези хора, но и много други като тях неуморно се трудят в непосилните условия на солника, за да имаме на масата си солта на живота.
