Понеделник, 06 Фев 2023
    
Мнения

Михаил Хаджиянев, председател на РИК-Бургас и председател на ОИК-Бургас за промените в Изборния кодекс: Изборните правила трябва да се градят еволюционно, а не революционно

  25.11.2022 11:12  
Михаил Хаджиянев, председател на РИК-Бургас и председател на ОИК-Бургас за промените в Изборния кодекс: Изборните правила трябва да се градят еволюционно, а не революционно

Кое е по-важното: комфортът на изборната администрация или възможността всеки избирател да гласува свободно

Изцяло машинният вот ограничава правата на избирателите и създава предпоставки за недоверие в изборния процес

 

Интервю на Силвия ШАТЪРОВА

 

- Г-н Хаджиянев, нормално ли е толкова често да се правят промени в Изборния закон и това да става в нощни заседания на Народното събрание?

- Не мога да дефинирам кое е нормално и кое не, доколкото това е политическо решение. Нужно е да се знае, че изборната система в България е изграждана и надграждана в продължение на десетилетия за разлика от други сектори в обществения живот и при нея се наблюдава положително еволюционно развитие. Колкото и изненадващо да звучи, нашата изборна система и технология са на европейско и на световно ниво. Това потвърждават и многобройните наблюдатели от чужбина, които идват да гледат изборите ни и изготвят доклади за тях. В индивидуални разговори те изказват възхищението си от работата на изборната администрация и начините на отчитане на вота и дори споделят учудването си защо са необходими такива мисии в нашата страна. Очевидно има хора, които искат да покажат пред света, че видите ли, в България изборите не са честни. Имам 24 години стаж в изборната администрация и смея да твърдя, че от 2000 година изборите в България са честни, като начинът на отчитане и представяне на резултатите са на европейско и световно ниво. Считам, че всички опасения за очаквани схеми с връщането на хартиената бюлетина са в сферата на политическото говорене. Те или нямат връзка, или превратно тълкуват фактите, а често демонстрират не толкова добри познания на изборния процес. Разбира се, подобрения на изборните технологии са възможни и необходими, като те трябва да се прилагат внимателно, като се оценява комплексно въздействието им.

- Правил сте избори изцяло с хартиена бюлетина, със смесен вот и изцяло с машинен. Кое е по-демократично?

- Смесеното гласуване е нов начин за изразяване на вота, едно новаторство в българската изборна технология в сравнение със световните технологии. То разширява начина, по който избирателят може да даде гласа си. Няма спор, че едно такова разширяване е много по-демократично, отколкото ограничаването в начина на изразяване на гласа на избирателя.

Изцяло машинното гласуване, което бе въведено в една петъчна нощ, без сериозно обмисляне и преценка на въздействието му върху целия изборен процес е прибързано решение, решение, което руши стабилната конструкция на изборните технологии в България, изграждана през годините. Страхувам се, че и смесеното гласуване, прието набързо, ще има същите негативни ефекти. Смесено гласуване - добре, но къде остават и допълнителните стъпки, които ще гарантират и ще премахнат опасенията и в едната, и в другата посока и ще решат възможните проблеми? Къде остана начинът на избиране на членове на СИК, къде остана изборът и възможността да се създаде една полупрофесионална изборна администрация? Ако възприемем само един елемент, колкото и да е демократичен - винаги негативите се проявяват.

- Членове на СИК обаче казват, че е твърде трудно да се работи при смесено гласуване и трудно биха се съгласили да участват в избори, заради тромаво отчитане на резултатите?

- Така е, това е проблем на законодателя, който е длъжен да намери най-добрия начин тези негативи да бъдат премахнати. Но аз ви задавам един въпрос: Каква е целта на изборите? - Да дадем на всеки човек равен и лесен достъп да изрази гласа си или да помогнем на секционните комисии да си вършат по-лесно работата?

- Още един контрааргумент - защо след като има смесено гласуване – то не се въведе и в населени места с избиратели под 300 души, като и на тях да им се даде правото да избират - с машина или с хартия?

- Права сте. Няма никаква обективна обосновка защо бе избрано числото 300, а не 250 или 400. Това е от категорията на политическите решения, което още веднъж показва, че добрият начин е еволюционно градене на изборните правила с ясни рационални стъпки.

- Връщането към хартиена бюлетина няма ли да отблъсне младите поколения, които са дигитални и трудно могат да разберат хартията?

- Не, това е крачка в правилната посока. Хартията е класическа и утвърдена от стотици години технология. Но създавайки едно по-демократично, макар и по-усложнено гласуване, се изисква и допълнителна работа. Бих погледнал внимателно предложенията за преброителни центрове. За жалост никой от депутатите не постави въпроса за начина на подбор на секционните избирателни комисии и тяхното обучение. 80% от проблемите, които се развяват в медиите и пред публиката са проблем на неподготвеността на СИК-овете.

- Машините отблъскват ли избирателя?

- Това е факт. Колко са хората, които са повлияни от налагането на този, така наречен технологичен ценз, е невъзможно да се каже, но са не по-малко от 200 000.

- А не мислите ли, че се появи изборна апатия и умора и това са причини за ниската избирателна активност, а не е причината в начина на гласуване?

- Всички изброени от Вас причини влияят на активността. Какво е съотношението между всички тези фактори не мога да кажа, това изисква обстоен, подробен, внимателен социологически анализ. Но няма спор, че въвеждането на машини с менюта и с няколко страници представлява технологичен ценз. Миналата година имахме едновременно избори за президент и народни представители, и смея да твърдя, че менюто на машините беше направено несполучливо. Това доведе до значителна разлика между гласуването за президент и депутати, и то в полза за гласуването за президент. Не защото хората много биха желали да избират само него, а защото категорията за този избор беше най-горе на екрана на машината, а алгоритъмът беше направен така, че след натискането на първата достъпна икона, избирателите изключваха възможността да гласуват за народни представители.

- А сега на последните избори не придобиха ли зрялост?

- До известна степен. Много хора сравняват работата с машините с обстоятелството, че много възрастни хора контактуват с таблети и лаптопи с роднините си в чужбина или с тегленето на пенсията на банкомат. Това е грешно сравнение С таблета си в дома си, пред банкомата си сам, но когато застанеш пред машината, ти си ограничен във времето, гледат те множество очи от комисията, а възрастните хора са чувствителни и достойни хора. Факт е, че постоянно получаваме въпроси по време на кампанията: как мога да гласувам с хартия, защото имам проблем с машината.

- Самото отчитане не беше ли по-лесно?

- Разбира се, че е по-лесно. Но отново ви казвам: Кое е по-важното - комфортът на изборната администрация или възможността всеки избирател да гласува свободно.

- Машините отблъснаха и част от гласоподавателите в ромските секции, а и в региони с други компактни групи?

- Предлагам да направим един експеримент - отиваме в село, населено с наши съграждани с друг етнически произход, които не владеят добре български език. Ако ги попитате за кого ще гласуват, те биха ви отговорили на 90%, че това ще е за конкретна политическа сила поради исторически, обществени и икономически предпоставки. Идват избори, ние им даваме метод за гласуване, който ги затруднява, те се опитват да преодолеят това затруднение за това да дадат гласа си, глас - еднозначен, но ние вместо да им помогнем, създаваме безалтернативни модерни технологии, тоест едва ли не се опитваме да им попречим да гласуват. Някои политически сили не се опитват да представят послания, с които да привлекат избиратели, а се стремят да подтиснат и забранят вота на определен контингент от хора, които очевидно не ги подкрепят.

Изразът „купуване на гласове“ е една много хлъзгава материя. Ако дойде един политик и ви каже, че ще увеличи заплатите във вашата медия със 150 лева, ако бъде избран, това малко или много ще ви мотивира да гласувате. Всеки човек се мотивира от позитивни послания. Само че той също извършва престъпление, което обаче се нарича предизборна агитация. Друг пример - ако някой дойде и каже: „Ела да те почерпя една вечеря, ако ме подкрепиш!“, той също извършва престъпление и този път попада под ударите на закона. Къде е разликата между двата случая - единият харчи собствените си пари, а другият - на данъкоплатеца.

Мога да обобщя: Изборите в България са честни. Това, което народът е поискал - това е получил. Едно от доказателствата е и съвпадението на резултатите от екзитполовете, правени от множество социологически агенции в изборния ден. Всяка евентуална машинация в комисиите щеше да даде солидна разлика между тези два начина на отчитане.

- Има ли смисъл от район „Чужбина“?

- Той е от този вид проблеми, за които се казва, че „Най-много сълзи са проляти от сбъднати молитви“. Район „Чужбина“, упоменат в Изборния кодекс и досега, слава богу, невъведен, е нелогичен, нерационален, не е свързан с принципите, изграждащи изборната ни парадигма. Когато бъде въведен, ще получим сериозно отклонение, което ще създаде проблем върху целия изборен резултат. Сърцевината на нашето изборно право, свързано с народни представители е, че изборите в страната се базират на регионален принцип. Законодателят е казал, че веднъж избрани, депутатите представляват целия народ, но генезисът на избирането им, провеждането на кампанията, регистрацията им са регионални. Ето например, гражданите на Бургас избираме 14 души, които по някакъв начин са свързани с региона, те имат някакъв, макар и ненормативно уреден, но сериозен ангажимент с него. Когато имаме местен проблем, ние сезираме бургаските депутати за решаването му. Това е идеята на законодателя и това е причината да се обособят 31 географски региона.

И сега идва въпросът каква е връзката между нашите български съграждани - избиратели в Турция, и тези в САЩ, на избирателите в Испания, Австралия, Германия и тези в Австралия? Какво е това, което би ги обединило, така че те да имат един представител? Как ще се обединят интересите на толкова различни наши сънародници от диаспората ни в целия свят с толкова различни интереси?

- Чисто пропорционално се слагат проценти върху всеки един от българските райони.

- Това е и методиката. Съгласно нашите правила мандатите се определят по следния начин, ще дам пример с известно приближение: Предпоследното преброяване бе през 2011 година и имахме близо 6 млн. души в страната. Разделяме ги на 240 и виждаме, че всеки депутат носи със себе си около 20 000 души. Пренасяме се в Бургас - имаме 370 000 избиратели, разделяме ги на 20 000 и се получава 13 и остатък. Тук се появява и следният основен въпрос: законът казва, че не трябва да има по-малко от 4 мандата. В шест области населението не достигаше дори и за тази долна граница и им се даваше още. Новото преброяване през 2021 г. показва, че населението на страната намалява, но не пропорционално, София намалява с 20 000 на 1 млн., а във Видин - с 30 000 върху 80 000, изведнъж това „дотиране“ до законовия лимит се увеличава. Със сериозно притеснение забелязах, че се увеличава и броят на регионите, които трябва да получават такова допълване. Това не влияе на общия брой депутати, което излъчват отделните политически сили, но създава сериозна неравнопоставеност в така наречената тежест на мандата. Очевидно, че е необходима сериозна промяна и в тези текстове на Изборния кодекс, включително и обединяване на региони.

- Как изчислихте, че Бургас ще получи още един мандат?

- Моите изчисления са на база методиката, залегнала в Изборния кодекс, съобразена с резултатите от последното преброяване публикувани от НСИ. То показва, че ако тези правила се запазят, ние с голяма степен на вероятност ще имаме 15 депутати, с оглед на това, че намаляването на населението в нашата област е по-малко от общото за страната.

- Ще бъде ли район „Чужбина“ 32 МИР?

- Ако гледаме списъците на ГРАО, виждаме, че около 1,5 млн. българи живеят в чужбина. Те трябва да получат също такова представителство, каквото и 1,5 млн. половина души в София. Ще се окаже, че извън страната ще избират още 40 депутати само за чужбина. Ще ви кажа и нещо още по-страшно - колко души гласуват зад граница - 200 000. Това означава, че 200 000 души ще избират 40 депутати. Ние в момента имаме 40% избирателна активност и говорим за силна непредставителност.

В чужбина ще имат 10% избирателна активност и с тях ще изберат 40 депутати. Все едно в Бургас от 180 000 души – да гласуват 18 000 и да избираме 15 депутати. Честно ли е това? Защото колкото и да е ниска избирателната активност - чак такова чудо няма да се случи.

Ще се получи изкривяване и тогава съвсем основателно ще се постави и въпросът за гласуването на нашите съграждани в чужбина - дали не трябва да има уседналост както при местните избори - и за националните. В момента гласовете на нашите сънародници се прибавят към общия процент, те не се губят. Партиите получават своите мандати, като се разпределят по региони на база реалните резултати в тези региони. Има някакъв обективен критерий и логика в тази методика.

Регионалният подход е един от позитивите на мажоритарното гласуване. Тук искам да спомена за изборните системи – добре известно е, че в света те са две основни групи - пропорционални и мажоритарни, всяка една от тях има позитиви и негативи. Българската система е пропорционална с преференциален вот, тя е взела освен позитивите на пропорционалния вот, така и едно от най-добрите качества на мажоритарната. Тя е модерна и много добра система. Една от най-добрите в света, мислена е стъпка по стъпка. Преференцията, съчетана с пропорционалния вот, беше дълго обмисляна, беше въведена постепенно, но в началото, както става обикновено, имаше грешки. Преференциалният вот на местните избори през 2015 година, когато бе неговият прощъпулник, бе една от причините за най-много грешки, но отново основно заради слабата подготовка на избирателните комисии. В началото този вот създаде едни интересни феномени, като феномена „15-15“, но тези слабости бяха преодолени. Стъпка по стъпка нашата система се изчистваше, виждаше се проблемът - отстраняваше се, до 2021 година, когато беше казано: „Не може така! Ще правим революция, машинно, електронно!“.

Да ви дам пример с демокрацията в САЩ. Там на последните избори - десет дни брояха машинни гласове и бюлетини по пощата и не бяха излезли резултатите. И ако сте слушали – в последното си изявление Доналд Тръмп иска да въведе класическо хартиено гласуване и цялостна проверка на самоличността на избирателя. Тоест те чак сега констатират проблеми на машинното и дистанционното гласуване и ще се наложи да въвеждат нови методики за обективизиране на вота и за преодоляване на проблеми, които при нас отдавна са констатирани и решени.

Михаил Хаджиянев по време на представянето му като председател на РИК -Бургас от областния управител проф. Мария Нейкова

 

- Как бихте отговорили на опасенията за възможни фалшификации при въвеждане на хартиената бюлетина?

- Да Ви призная - аз съм рационален човек и скептик. Не вярвам в теорията на конспирацията и не мога да приема, че е възможно в значителен брой от избирателните комисии да се организират престъпни групи, всяка от тях в състав: 9-те членове на комисията, застъпниците, представители на партиите, наблюдатели, журналисти, представители на социологически агенции, които да манипулират протоколи и хартиени бюлетини. И ако хипотетично приемем, че такава банда съществува, как машинното гласуване ще ги спре да извършат тази фалшификации, значително по-лесно и спокойно за реализация? Внушението, че тези близо 100 000 души, заангажирани в изборния ден, са перфидни фалшификатори е грешно, а и обидно. Следва да подчертая, че един от принципите за изграждане на доверието в изборите е и масовото участие на хората в този процес, и непосредственият контрол както при подаване на гласа, така и при броенето. Е, българската изборна технология е създала предпоставки за изпълнение на този най-важен принцип. Нужно е обаче още малко надграждане.

- Видеонаблюдението - вариант за прозрачност ли е?

- Видеонаблюдението по време на броенето на гласовете и изготвянето на протоколите изглежда добре теоретично, но практически е невъзможно да бъде осъществено във всичките около 14 000 секции. Възникват и безкрайно много проблеми - защита на личните данни, техническите възможности за изпълнение, съхраняването на записите и т.н Най-добрият ход е създаването на преброителни центрове. Подобен ход ще премахне изцяло отчитането на контролирания вот. Ще се даде възможност да бъдат унифицирани и обективизирани критериите кога една бюлетина е действителна или не, защото сега това е субективно решение на 9-те души в комисията.

- А какво ще кажете за многобройните надраскани и поправяни протоколи, за разнасяните с чували бюлетини, огромния брой недействителни бюлетини?

- Задраскани и дописани протоколи има много и то е свързано само и единствено с нивото на компетентност на секционните избирателни комисии. Протоколите обаче не са подправени или фалшифицирани, а са поправени. Нашите протоколи са сложни, изискват освен въвеждане на числови данни и тяхното събиране, налице са и множество контроли, които следва да бъдат изпълнени преди въвеждане на данните в Информационно обслужване. Колкото до недействителните бюлетини – трябва да се знае, че те не влияят съществено върху резултата. Ако се валидират, поне тези близо 70% от тях, от които може да се изведе еднозначно волята на избирателя, ще се установи, че те ще бъдат разпределени в същия процент на реалните гласове. Много са строги критериите за оценка на това дали една бюлетина е недействителна, или не и тази строгост, съчетана със сложността на бюлетините, както и с техния брой за различен вид избори, създават предпоставки за значителния брой недействителни бюлетини, основно в най-тежките избори - местните. Необходими са мерки и в тази посока.

- Има ли и други аспекти в изборния процес, които следва да бъдат променени:

- Мое лично мнение е, че един от проблемите в Изборния кодекс е текстът: „Гласуването е задължително!“ и неизбежната, свързана с него категория гласове „Не подкрепям никого!“. Тези гласове нямат никакво значение и само затрудняват отчитането на резултатите. Те изкуствено увеличават избирателната активност, в закона се третират като действителни, но при броенето се отчитат недействителни. Вижте как една необмислена норма, макар и въведена с добри намерения, води след себе си други пороци, които се отразяват върху качеството на изборния процес и в края ние получаваме един продукт с влошено качество, като се чудим как да го оправим.