Лицата, самоопределили се към християнско вероизповедание, са 4 219 270
Като етнически българи се самоопределят 84,6% от населението на България, докато 8,4% са посочили, че са от турския етнос, а 4,4%, че са роми.
Това показват публикуваните днес от Националния статистически институт данни за етнокултурните характеристики на населението според последното преброяване, проведено миналата година.
Етническата група представлява общност от лица, близки по произход, бит, култура и език.
Тенденциите в демографските процеси, обуславящи измененията в броя и структурите на населението, се отразяват върху всички етнически групи в страната. В резултат на това намалява абсолютният брой на населението и на трите основни етнически групи, както и не настъпват съществени изменения в етническата структура между последните две преброявания.
Българската етническа група обхваща 5 118 494, или 84,6% от лицата, отговорили на въпроса за етническа принадлежност. В сравнение с 2011 г. делът на тази група намалява с 0,2 процентни пункта.
Към турската етническа група са се самоопределили 508 378, или 8,4% от отговорилите лица. Относителният им дял намалява с 0,4 процентни пункта в сравнение с 2011 година.
Към третия по численост ромски етнос са се самоопределили 266 720, или 4,4% от отговорилите лица. Относителният дял на населението от тази етническа група намалява с 0,5 процентни пункта в сравнение с 2011 година.
Към други етнически групи са се самоопределили 79 006 души или 1,3%.
Лицата, които са посочили, че не могат да се самоопределят, са 15 746 (0,3%). Отговор „Не желая да отговоря“ са отбелязали 63 767, или 1,0% от отговорилите лица.
В началото на миналия век в градовете са живели 18,2% от българите, 16,1% от турците и 20,5% от ромите. С течение на времето населението с българско етническо самоопределение се е урбанизирало значително повече в сравнение с другите две основни етнически групи. Сега в градовете живеят 77,5% от българския, 38,4% от турския и 51% от ромския етнос. Процесът на урбанизация в най-малка степен засяга турската етническа група, преобладаващата част от която през целия период 1900 - 2021 г. продължава да живее в села.
Българската етническа общност преобладава във всички области с изключение на областите Кърджали и Разград, където тя формира съответно 29% и 39,7% от населението. И в двата региона преобладава турската етническа общност, съответно с 64,5% и 50,4%.
Лицата от ромската етническа група са разпределени териториално във всички области на страната. Най-голям е делът на ромския етнос в областите Сливен - 15,3%, Монтана - 11,5%, следвани от Шумен - 8,0%, Добрич - 7,2% и Ямбол - 7,1%.
Характерният за последните десетилетия процес на застаряване на населението засяга в най-голяма степен лицата от българската етническа общност. При тази група делът на населението на 65 и повече навършени години е най-висок - 25%, при 19,8% и 7,3% съответно за турската и ромската етническа група.
Сред трите основни етнически общности най-висок е делът на младото население (0 - 14 навършени години) при ромите - 26,6% от самоопределилите се към този етнос. Почти два пъти по-малък е делът на младите при турската етническа група (13,8%) и най-нисък е този дял при българската общност - 12%.
Наблюдават се съществени различия в образователната структура на населението по етническа принадлежност. Докато при самоопределилите се като българи, 29,2% са с висше образование и 50,5% със средно, то при населението от турската етническа група едва 8,1% са с висше и 35,9% със средно, а при ромския етнос относителният дял на този показател е съответно 0,8% с висше и 14,4% със завършено средно образование.
В сравнение с 2011 г. и при трите основни етнически групи се наблюдава положителна тенденция на увеличаване на абсолютния брой и относителния дял на лицата със завършено висше и средно образование.
От лицата на 15 и повече навършени години никога не са посещавали училище 0,3% от самоопределилите се към българската етническа група, 1,9% от турската и 6,4% от ромската етническа група.
11,8% от самоопределилите се към ромската етническа група на възраст 9 и повече навършени години са неграмотни. Този дял е 3,4% и 0,5% съответно за самоопределилите се към турската и българската етническа група.
Налице са значителни различия и по отношение на участието на пазара на труда. Най-висока е заетостта във възрастовата група от 15 до 64 навършени години при българската етническа група с коефициент на заетост 66,8%, а най-нисък е този показател при ромската етническа група – 21,6%.
Българският е майчин език за 5 037 607 души, или 85,3% от населението, турският - за 514 386 души, или за 8,7%, и ромският - за 227 974 души, или за 3,9% от отговорилите на въпроса.
Лицата, самоопределили се към християнско вероизповедание, са 4 219 270, или 71,5% от населението. Сред тях преобладават източноправославните християни - 4 091 780, или 97% от посочилите християнско вероизповедание, следват лицата с протестантско вероизповедание - 69 852 (1,7%), католическо - 38 709 (0,9%), и 5 002 (0,1%) са посочили арменско апостолическо вероизповедание. Отговорът „друго християнско“ са избрали 13 927 или 0,3% от отговорилите на въпроса.
Мюсюлманско вероизповедание са посочили 638 708 лица или 10,8%, юдейско - 1 736, а други вероизповедания изповядват 6 451 лица.
Общо 305 102 (5,2%) лица са отговорили, че нямат вероизповедание, 259 235 (4,4%) са изпитали затруднения да определят своето вероизповедание, а 472 606 (8%) са отбелязали: „не желая да отговоря“.
Източник: НСИ
