Неделя, 19 Фев 2023
    
Бургас Мнения

Георги Димитров, ръководител на ТФ „Петлите“: Липсата на родителска подкрепа развива смелост, която е един от най-важните добродетели

  20.11.2022 17:20  
Георги Димитров, ръководител на ТФ „Петлите“: Липсата на родителска подкрепа развива смелост, която е един от най-важните добродетели

Различията между хората са измислени от самите тях, казва човекът израснал в интернат

 

Танцова формация „Петлите“ има над 300 самостоятелни концерта в страната и чужбина

 

 

 

За себе си Георги Димитров казва: „Аз съм просто Жоро, който искаше да постигне нещо, мечтаеше, работеше… Аз съм ценящ помощта на хората, постигащ цели. Не се плаша от нищо. Дано винаги да има какво да покажа на хората и да съм добър пример за децата без родители“.

 

 

 

Интервю на Дона МИТЕВА

-        Георги, заедно с актрисата Гергана Стоянова представяте „Личен разказ“, направен по автобиографичната ти книга „Да докоснеш мечтата“. Книга на такава възраст! Какво искаш да кажеш с нея, а и със спектакъла, който представяте?

- Написах тези редове, защото исках да разкажа как, когато страшно много желаеш да излезеш от клишето и да дръзнеш да преследваш мечтите си, е възможно хубавото да се случи. Написах историята си и за да покажа, че различията между хората са измислени от самите тях. Важно е човек да изживее собствения си живот така, че да има какво да разказва и да не се срамува от разказаното.

-        Ако не греша, на 21 ноември - в Деня на християнското семейство, ще гостувате в Бургас. Повдигни, моля те, малко завесата. Заинтригувай бургазлии, за да дойдат да ви гледат. Какво представлява спектакълът?

- Съвместно с Гергана Стоянова, Силвия Петкова, Симеон Георгиев, танцьорите и хореографите на танцова формация „Петлите“ ще представим една история за живота ми, откъде съм минал и какво съм преживял. В някои от историите зрителят ще открие себе си. „Елате заедно да докоснем мечтата“, казвам на бургазлии.

-        Ти си неразривно свързан с танцова формация „Петлите“ – какво е тя за тебе?

- С една дума мога да кажа - ВСИЧКО. Тя е моята Вяра в живота, Смисълът да продължавам напред, да бъда Истински във всичко, което правя, да съм човек с главно „Ч“ и Обичта и Любовта да ме спохождат.

-        Колко спектакъла имате зад гърба си? Кой е най-ценният за тебе?

- До момента танцова формация „Петлите“ има над 300 самостоятелни концерта в страната и чужбина. Не мога да ги степенувам, защото всяка една изява е допринесла за това, да стигна дотук. Смятам, че големите неща се постигат с малки крачки и човек трябва да цени това.

-        Разкажи нещо, което не знаем за сегашния състав на формацията.

- От 5 години работя с 11 човека екип от хореографи и технически лица. От тази години към формацията се присъедини група от младежи с увреждания. Вече броят на групите са 4, около 15 деца и младежи в тях. Едната е от ромския квартал „Победа“, начинаещи и напреднали танцьори, които виждаме навсякъде по спектаклите ни.

-        Израснал си в интернат. Каква е разликата със сегашните защитени жилища?

- Сегашните защитени жилища, предвид спецификата, са малки семейни къщички, за които се грижат достатъчно на брой социални служители. Докато в интерната липсваше уютът, топлината, любовта. Там всеки се оправяше сам, нямаш подкрепата на близки хора. С нетърпение съм чакал да дойде Коледа, за да усетя огнището на дома, топлата вечеря. Спомените ме правят по-силен човек, по-изискващ и можещ. 

-        Какво искаш да кажеш на обществото за децата без родители?

- Отношението трябва да бъде към самата личност на човека, а не към това дали има родител, или не. Липсата на родителска подкрепа развива смелост, която е един от най-важните добродетели, които човек трябва да възпита в себе си. Ако си готов да живееш този живот, трябва да го изживееш смело.

-        А на самите деца – усещаш ли се като пример за успял човек, на когото те да подражават?

- Много от моите деца са казвали: „Искаме, Жоре, да сме като теб!“. Пътя е дълъг и неимоверно труден. С постоянство и много труд нещата се случват. Точно това искам да покажа със спектакъла „Да докоснеш мечтата“ и се радвам, че успявам да го правя.

-        На кого си благодарен, не като институция, а като човек/хора, които те подкрепят и в най-трудните ти моменти?

- Много хора са ми помагали и продължават да ми помагат, но ще споделя с Вас някои от тях: Мирослав Тихолов, Мадлен Георгиева, Ана, Василева, Антон Христов, Таня Кашикова, Ана Буриева, Дарина Златанова, Митко Димитров, София Димитрова и много други. Това са хора, които когато не съм Георги Димитров, за тях съм „Жоро“ или „Гошо“, споделям всички трудности и тревоги, пътуваме заедно, прекарваме празниците.

-        "Да докоснеш мечтата" се казва проектът, по който е направен сегашният спектакъл. Изхождайки от това искам да те попитам - коя е твоята мечта от тук нататък?

- Мечтата ми от тук нататък е свързана с покоряване на повече върхове извън България, повече хора да достигнат до нас. Децата в групите да се научат на отговорност и постоянство. И най-вече да не спират да мечтаят.

 


Анкета

Мнения

Мнения
Евродепутатът Илхан Кючюк:  България  и Македония се познават твърде малко
  26.07.2022 15:22      

Ние трябва да обясним в стратегическа план тезата, че имаме обща история и общо минало и