В италианската фабрика, създадена 1875 година, организират мастерклас
Дона МИТЕВА
Когато ти дадат лимон – направи си лимонада, казва българинът. Не само лимонада, ами и лимончело прави местна сладкарка. „Оползотворявам всичко от лимона. От вътрешността му наистина правя лимонада и сорбе, а от корите - лимончело“, казва Тонка Стоянова от Несебър.
Домакините обясняват тайните на лимончелото
Преди дни тя получи урок за направата на лимончело във фабрика „Кассано“, създадена пред 1875 год., която се намира в Соренто, Италия.
В Соренто
„От две години правя ликьори по стари рецепти, като затова ме вдъхнови монах от Преображенския манастир. Отидох на този мастерклас в Соренто, за да сверя часовника си и да, установих, че съм на прав път. За да правиш лимончело, трябва да се учиш и почерпиш знания от извора. А собствениците на фабриката са прекрасни, открити хора, които споделиха много тънкости, дадоха ми и други идеи“, коментира сладкарката, която има направен сладолед за кучета и това да експериментира е в кръвта й.
Ликьорите на Тони
Тя приготвя също традиционни ликьори от малина, ягода и други плодове, като и вишновка. Прави ги по стари рецепти, по които са ги правили жените в Несебър преди много години. И са се наслаждавали на следобедни сбирки на раздумка, нещо сладко и ликьорче.
В момента приготвя сладката напитка и от нар, а от гостуването в Соренто си донася идеята и за ликьор от мандарини.
Несебърското лимончело не отстъпва по качество на това, направено в Соренто
„Лимончелото се пие задължително изстудено. То е дижестив – пие се след тежка храна. Върви с топка сладолед. Покрай напитката от лимон имам и други десерти и разбира се - сладолед, при направата, на които се използва лимонът“, казва несебърлийката.
Онези, които са опитали лимончело от Несебър твърдят, че то е отлично и не отстъпва на това от Соренто. А индустриалното производство отстъпва на домашното.
