Поводът да говорим за Черно море е наближаващият Международен ден на Черно море - 31 октомври. Почти практика е да говорим за проблеми, свързани с Черно море около този ден, но аз бих казала, че морето е всеки ден до нас, особено за нас, които живеем на брега му. Затова трябва да говорим и да работим за разрешаване на проблемите му всеки ден. Защото Черно море е жива система, нещо повече, това е дом на хиляди живи организми и за да не изчезнат, за да не променят статуса на морето, то се нуждае от грижи. (без изчерпателност в морето се срещат 1520 вида животни, от които 164 вида риби и 4 вида бозайници, 600 вида растения - водорасли и 2 вида морска трева).
През последните няколко години, като продължение на усилията от приемането на Черноморската синергия, се отдели сериозно внимание на Черно море като важна за ЕС екосистема. Вече остаря Бургаската декларация, но тя проправи път за създаване на Общ дневен ред за Черно море. След 2019 година бяха и продължават да се провеждат много обсъждания, свързани с проблеми, съпътстващи Черно море и региона. От една страна, това е добре, но от друга - тези обсъждания често адресират един проблем и забравят за другите. Няма един най-важен проблем за Черно море. Има набор от проблеми, които имат кумулативно действие върху неговото състояние. А както говорим за интегрирано управление на екосистемите, така трябва да говорим и за интегрирано влияние на факторите, от които зависи животът в Черно море. Те са доста и могат да бъдат класифицирани по различни начини, но можем да очертаем няколко особено важни. На първо място, свързаността на Черно море с агро- и индустриалните системи. Проблемът със за свързаността на селскостопанското производство със замърсяването на морето се констатира от всички експерти и специалисти, но върху него се влияе много трудно и той си остава постоянно действащ. Свързан е с използването на различни препарати в селското стопанство, които често се предозират – торове, органични, неорганични, препарати за растителна защита. Част от тези вещества (най-общо казано) се усвояват от растенията, но голяма част от тях чрез подпочвените води достигат до морската среда. И естествено, това влияе върху морската флора и фауна. Тук е важно да се каже, че в селското стопанство често се прилага принципът на максимализма – колкото повече, толкова по-добре. Без да се смята, че предозирането се отразява зле и на растенията, и на почвата, и на водата. Част от свръхторенето пристига в морската екосистема и чрез вливащите се в него реки. Като добавим и замърсителите от индустриалните дейности около реките, по крайбрежието, морския транспорт и трафик (говорим само за официалния), картинката става доста сериозна. Независимо че за всяка от тези дейности има стандарти, за редица от тях има международни споразумения, контролни механизми, но практиките често преодоляват тези механизми. Така този проблем наистина може да се отнесе към основните за Черно море. Бих обърнала внимание на много интензивно обсъждания проблем с морските отпадъци. Той се явява част от този основен проблем, но държа да кажа, че в неговото формиране участват много активно гражданите. Пластмасовите отпадъци също постъпват в морето отвсякъде – чрез реките, от брега, от морето. От най-малките като клечки за уши, през всякакъв вид торбички, до големи пластмасови контейнери. Техният проблем в морето е, че се разграждат много бавно, а при разграждането си образуват микрочастици, които са изключително опасни и чрез различните видове морски обитатели могат да достигнат до трапезата ни.
Свързан с този основен проблем е проблемът с биоразнообразието на Черно море. Повече от ясно е, че всяко замърсяване може да промени екосистемата. Намаляване, изчезване на традиционни видове и местообитания, навлизане на чужди инвазивни видове в територията на Черно море. Новите видове често радват окото, но те променят и флората, и фауната. Да си спомним какво донесе рапанът и по-специално „траленето“ като технология за неговото извличане. Не случайно през лятото на тази година ЕК излезе с предложение за Закон за възстановяване на природата, поставяйки всеобхватна цел за възстановяване на 20% от сушата и морската площ на ЕС до 2030 г. и на всички екосистеми, нуждаещи се от възстановяване до 2050 г. Въпреки че всички знаем, че имаме Стратегия (както и останалите европейски страни) за биоразнообразието. Това предложение идва от тревогата за нарушеното биоразнообразие, особено в морските екосистеми и в констатираните недостатъчни постижения в защитата на биоразнообразието. Бих вмъкнала тук, че ние имаме стратегии, планове, предвидени мерки, но изпълнението им очевидно не води до най-доброто, за което те трябва да допринесат.
Не на последно място и отново с допълващ ефект е проблемът с неконтролираното използване на морските хранителни ресурси. Тук не става въпрос само за свръхулов, а за отношение към морската екосистема при извличане на ресурси. Голяма част от отпадъците в морето са части от риболовни принадлежности и други материали, които оставят сериозен отпечатък върху системата. Важно е тези проблеми да бъдат решавани по начин, който трябва да даде баланс и защита и на всички страни. Морето определено трябва да се счита за страна в тези отношения.
Периодично излизащ на вниманието на обществеността проблем, но постоянно присъстващ, включително и като риск, е нивото на сероводород в морето. Струва ми се, тук трябва да има много повече усилия и преди всичко научни изследвания.
Но говорейки за проблемите на Черно море, би трябвало на първо място да поставим въпроса за това къде и колко учим за Черно море. Говорим не само за морското образование, което дава професия, а какво знае всеки от нас за Черно море и къде получава това знание. Спорадичното знание, което се придобива обикновено извън училище, не формира отношение и поведение, което морето заслужава. Често давам пример от един учебник за 7 клас, в който е отбелязано: „Черно море е солено, защото в него има разтворена готварска сол“. Струва ми се, коментарът е излишен.
