Какви са заплахите пред Бургаските солници?
Силвия ШАТЪРОВА
Една от големите заплахи пред черноморските солници е ниската продукция, ниската соленост, климатът не е идеалният за правене на сол, което прави българската сол неконкурентна на тази от Египет, Тунис и останалите страни от Африка. Там се употребяват машини за добиването на продукта. В България все още се ползва ръчен труд, който е много скъп. От следващата година в Бургаските солници ще бъде внедрена машина за събиране на сол, а соларите ще се превърнат вече в изчезваща професия.
Самата инфраструктура на солниците – басейните, се поддържат от този, който управлява територията. Това е скъпа инвестиция и много често практиката сочи, че инвеститорите се отказват, какъвто е случаят с черногорските солници - Улчин. Там упадъкът на солодобива е в основата на проблемите с лагуната, която започва да се разрушава, защото няма структури, които да поддържат водния режим. Това е основна заплаха и за нашите солници - Бургаски и Поморийски, защото добивът на сол може да се превърне в икономически неизгодна дейност, а това може да застраши екосистемата.
В Бургас инфраструктурата на солниците се поддържа през европейски проекти, територията е държавна, но е отстъпена за менажиране на частна фирма. Пред годините бе приватизирана, след това деприватизирана, сега отново частник я управлява.
Включването в европейски проекти е от голяма полза за собствениците, които оперират териториите, защото по този начин се правят инвестиции, които не могат да си позволят самите те. На територията на Атанасовско езеро, което е част от Солниците, действат два европейски проекта, чиято основна цел е възстановяване на проблемна инфраструктура. Първо това бе „Солта на живота“, а сега - „Лагуната на живота“, управлявани от Българска фондация Биоразнообразие. „С тези два проекта сме успели да възстановим 35% от инфраструктурата на езерото.
Ние се съсредоточаваме върху най-ключова, най-рискова и най-податлива на въздействие инфраструктура като диги, валове, определени места, където очакваме да дойде голяма вода или не са в добро състояние, нашите грижи са свързани с инфраструктурата“ казва Радостина Ценова - ПР на БФБ. По-добрата инфраструктура ще позволи на фирмата да получава по-ефективно сол, за да се конкурира с другите държави.
Към този момент са изградени три големи диги с дължина 6 км, които трябва да възстановят водния режим в тази част на езерото.
Дигите са разрушени през 80-те и 90-те години на миналия век. За да имат проводимост, те трябва да се чистят периодично. Ако ги няма, самото то ще се превърне в един голям водоем, който ще загуби солеността си, казват еколозите. Ценното на Атанасовско езеро е, че то е разделено на 160 отделни басейна. В тях водата е с различна соленост и различни водни обитатели.
„Солниците са изкуствени екосистеми, те са създадени от човека и като такива се нуждаят от специфични грижи, за да могат да функционират. От една страна да изпълняват функцията на депа за природни ресурси, каквато е солта и от друга страна - съхраняване на екосистемите като природа. Още по-ценно е, че те са свързани с населени места. Повечето от европейските солници се намират до емблематични населени места, Атанасовско езеро е чудесен пример за това, Бургас е крайбрежен, емблематичен град, което прави тази връзка между човек и природа по-силна и по-важна.
Тези крайбрежни зони – солници, са под голяма застрашеност, защото са зависими от човека и от неговите дейности и на второ място, са много чувствителни, всяка промяна им се отразява“, допълва екологът Спас Узунов.
В момента единствено във Франция солодобивът получава протекции от държавата под формата на субсидии, но там той се води селскостопанска дейност, в останалата част на Европа е промишлена дейност, защото е минна дейност.
Радостина Ценова и Спас Узунов от БФБ
Солниците се нуждаят от постоянни грижи
Днес солниците са изправени пред големи предизвикателства, защото малките са обречени на загуба и изчезване под напора на големите солници в Египет, Тунис, Израел и др. Високата себестойност на продукцията и ниската цена, липсата на работна ръка и необходимост от големи инвестиции са едни от причините за техния упадък. А именно те са най-благоприятни за птиците и биоразнообразието. Човекът през вековете до голяма степен е създал разнообразните условия в тези удивителни екосистеми. Днес те са такива, каквито ги виждаме именно заради извличането на сол от тях. И за да бъде поддържано голямото биоразнообразие, тези места се нуждаят от постоянни грижи и усилия, които ние искаме да демонстрираме” – казва Спас Узунов, консервационен експерт на БФБ.
Новите цени на българската сол
След тази година българската сол ще бъде с нова цена - ситната е с цена 4,50 за половин килограм и 4,20 за поливка кристална, която се ползва за консервиране. От БФБ преди години положиха големи усилия да се разработи нов продукт - цвете на солта, който е изключително интересен за кулинарите, но той не се предлага вече осем месеца в търговската мрежа
