Модерно земеделие: IT-специалисти ще се натискат да карат комбайни

Новите машини са натъпкани със съвременни технологии – друг въпрос е кой колко се възползва от тях

Дона МИТЕВА

Селското стопанство не е това, което беше. Отидоха в миналото раздрънканите трактори, които вдигаха прахоляк между селските пътища. Няма ги и омазаните с грес и масло трактористи с изпокъсаните дочени панталони и куртки. Умилни родни картини, които вече са само по архивните снимки.

Изпитание е един желаещ да стане тракторист да може да намери как да запали машината и да я подкара, шегуват се фермери. Има едно средно поколение земеделци, които са традиционалисти. Те си кътат трактористите.

Има обаче такива собственици, които се втурват презглава в предизвикателствата на новите технологии и си карат сами машините, които без преувеличение струват по милион едната.

Тридесет и една годишният Илия Проданов е потомствен земеделец, но и фермер от новото поколение. С брат си и баща си обработват 13 000 дка земя в четири землища в две общини – Бургас и Камено.

Илия се помни все около машините и земята. Пред него не е стоял въпросът с какво ще се занимава. Сега, с навлизането на новите технологии, пред него по-скоро стои въпросът как ще го прави, с какви средства, а не дали ще продължи семейния бизнес.

 

„Бъдещето в земеделието са автономните машини.

 

Това е ясно за всеки, тръгнал да прави модерно земеделие. Проблемът е в това, че първо, технологията още не е избистрена като цяло и второ, законодателството не е измислено. Реално вече автономни машини има в земеделието. Има такива, които да сеят, да пръскат, да жънат, да торят автономно, но законодателно нямат право да се движат по улиците“, казва фермерът, пояснявайки, че няма как да бъде регистрирана такава машина. А колко би било хубаво земеделецът да си стои в офиса и да управлява машината, която е на полето.

То и в момента има такава възможност – една от водещите фирми за производство на селскостопанска техника „Джон Диър“ има трактор, на който кабината е самостоятелна, окачена и се сваля. Тя остава, заедно с човека на края на нивата, а останалата част от машината започва да работи. Докато операторът я управлява от някое сенчесто местенце.

 

С Илия Проданов говорим и за дроновете.

 

Те също са на въоръжение в селското стопанство. „Ограничението в момента на европейския пазар за дроновете мисля, че е до 100 килограма. Още няма с големи обеми. Най-големият, който е в България на пазара, събира 36 литра вода. Той е добър да кажем за пръскане, по-скоро за по-маломерни стопанства, не като нашето“, обяснява Илия.

Той е убеден, че и използването на дроновете ще се наложи у нас, но ще минат години. „Имам колеги, които ползват дрон, просто не е толкова масово още“, заключава  фермерът.

Това, което са правили в неговото стопанство, е заснемането на полетата с дрон. „Правим го по няколко причини – първо, да се види броят се растенията, които са поникнали. Второ, с дрон се следи за нападения от неприятели и не на последно място се следи за болести“, дава примери Илия Проданов. На базата на заснемането се правят карти за третирането на полето – т.е. да се прави само там, където има засегната част от болест, плевел или друг вредител. Така се спестява от препаратите, нужни за обработката, които никак не са евтини.

Той и брат му смело надграждат в земеделието, защото са иновативни, млади, надъхани. Най-често от новите технологии

 

при тях се използват различни видове навигации с голяма точност.

 

„Имаме сеялки със секшън контрол. Освен че тази сеялка работи изключително прецизно, чрез този секшън контрол машината разбира къде вече е извършена сеитбата или казано с други думи - при навлизане на сеялката в засята площ секциите, които са над тази площ, се изключват. Тази възможност не позволява да се хаби семе.

Променлива форма на торене е другото, което вече е наложено в България. То се прави на базата на специален индекс на растенията и представлява камера, която следи хлорофила в листата и запасеността с азот и прави карта на торенето във всеки един блок. Естествено, тази система се пуска през сателит. Не е камера, която ние си я купуваме“, разказва фермерът.

Ако в старото време да си тракторист дори не се изискваше средно образование, то сега за новото поколение машини хората, които работят с тях, трябва да са изключително технологично грамотни.

„Новите пръскачки, които имаме, са сложни машини. Те струват адски много пари. Нашата новата пръскачка струва един милион и е съвсем ново поколение.

Просто

 

в земеделието сме надминали много други сектори като строителен, автомобилен, по нови технологии,

 

 които се използват. Технологиите, които се вкарват при нас, улесняват, но искат и нов тип знания.

Новата ни комбайна е с автоматична система за настройка – т.е. тя по време на работа непрекъснато се настройва: да не вади мръсно зърно, да не чупи и още много неща. Тя е оборудвана с камери, датчици за натоварване“, обяснява земеделецът за новите машини във фамилния парк.

Опираме до това: кой кара тези машини. „Аз си ги карам“, отсича Илия, който е завършил икономически техникум и след това право – все неща, които нямат нищо общо със земеделието. Но опитът на фермер го е научил.

Що се отнася до

 

техникумите, които обучават кадри за земеделието,

 

той е категоричен, че нямат нищо общо с реалното модерно фермерство.

„Генерално трябва да се промени образованието в нашия сектор. Това ще стане, ако някой ден в България се създаде закон за браншовите организации. Ние имаме добра земеделска организация, която в партньорство с държавата би могла успешно да извършва обучението на тези кадри. Защото сега тези млади хора няма къде да се обучат. Никое училище не може да даде милиони за новата техника. Има безкрайно много видове машини с много нови технологии. Но без асоциация няма как да стане. Просто държавата трябва да делегира отговорности на една законова асоциация. В цял свят така се прави“, убеден е Проданов.

В земеделието няма много подготвени кадри от нов тип. Младите поколения предпочитат морето, плажовете, IT-сектора.

Средното поколение, което няма за кога и за къде да се преквалифицира, са си закотвени към стопанствата, където са свикнали да работят и трудно напускат комфортните си зони. За да не ги изтърват собствениците земеделци, им повишават заплатите, дават им бонуси.

Една проста машина, накачена с много датчици – това са новите машини. Когато в една фирма няма кой да си служи с датчиците, просто се кара машината – без екстрите.

„Често има случаи, когато не се овладява пълният капацитет на машината. Просто се използва до там, до където се простират познанията на човека, който я управлява.

Няма избор при закупуването, защото големите компании, които продават селскостопанска техника вече я поръчват напълно оборудвана. Използваш я доколкото ти стигат знанията. Сервизите са много добри. Момчетата са обучени и се справят с всякакви проблеми. Всичко опира до капацитета и познанията на този, който е в кабината“, заключава фермерът.

Той вярва, че естественият процес на развитие на технологиите в селското стопанство ще привлече свежа и далеч по-умна работна ръка в следващите години. „Заплатите в нашия сектор вървят здраво нагоре,  така че след три-четири години дори на един IT-специалист ще му е по-изгодно да работи в земеделието, отколкото да седи в офиса. Много по-интересно е да си на полето с компютър, отколкото в големия град.

Дори и сега заплатите в Северозападна България, които определят много неща в нашия сектор, са много високи. От там тръгна и повишението на рентите, само да припомня. Та, там сега един тракторист взема 3-4 хиляди лева и се изтрепват за кадри. Дали няма да отидат и по-образовани хора за тези пари“, задава си риторичен въпрос Проданов.

За сравнение: в Бургаски регион под 1500 лева заплата на тракторист също няма. Очаква и ново повишение през следващата стопанска година.

Именно доброто заплащане ще е това, което ще докара в земеделието и хора от други сектори, добре образовани и с желание за работа.

„Ние работим както за семействата си, така и за семействата, свързани с нашия бизнес. Даваме живот в селата, което също е от значение. Нужни са освен финанси, и знания. Вярвам, че фермерите сме една много важна част от световната икономика“, заключава младият фермер, който заедно с цялото си семейство и близките може да служи за пример.

От няколко години в стопанството на Илия не се оре. Преминали са на друг тип обработка на почвата с цел запазване на влагата. Оставят полето с покривка. Засяват междинни култури. Това са пък съвременни инструменти за опазване на околната среда. А най-важният - опазване на почвеното здраве, е правилният сеитбооборот.