Разочаровани ли са кандидатите, отблъсква ли това желанието на хората да гласуват
„Местен, честен и известен“ на този принцип се доказа, че Адам Адамов, Андрей Николов и Тодор Байчев се харесват на избирателите
Силвия ШАТЪРОВА
Една част от любимците на народа в Бургаски регион останаха извън голямата игра след проведените в неделя парламентарни избори. Те натрупаха голям личен вот, но не успяха да влязат в парламента, надценени или подценени са те, отблъсква ли това избирателя?
За младата надежда на левицата в Созопол Андрей Николов започна полемика в социалните мрежи, след като станаха ясни резултатите от вота. Избирателите се ядосаха, че няма да го видят в сградата с надпис „Съединението прави силата“.
Андрей Николов бе шести в листата, получи 886 гласа личен вот, но не бе достатъчно. От Бургас отива само водачът Петър Кънев.
Това подразни избирателите, които искаха да видят свой човек там на принципа: „местен, честен и известен“.
Андрей Николов е общински съветник. Бе нареден на 6-о място в партийната листа и има заявка за политическа кариера. В областен план обаче не е толкова известен, а прощъпулникът му в голямата политика бе точно сега.
На предишни избори от Созопол бе издигнат Йордан Петков, който също успя да вземе над 700 гласа.
Причина за добрите изборни резултати на двамата може да се търси и у кмета Тихомир Янакиев. БСП печели единствено в тази община.
Част от листата на БСП при регистрация на листата.Тодор Байчев, Петър Кънев, Андрей Николов и Стойко Танков/отляво на дясно/
Преди време Янакиев се ядоса на ръководството на БСП и напусна областния съвет, но в общината партията стои добре.
„Нищо не е на всяка цена, не оправдахме очакванията на хората, срещу партията ни се водеше антикампания в национален план. Аз съм част от партийната листа, хората ме познават, те се вълнуват от местните проблеми“, така обясни ситуацията пред „Черноморски фар“ Андрей Николов. Той допълни, че остава в местната политика, не е свръхамбициозен, но се ядосва, че хората са апатични, а някои от младите хора не са знаели дори, че има избори. „Водех позитивна кампания, скромна, изцяло с лични средства, заложих на срещи с хора в общината. Искам като политик да си върнем доверието в хората“, допълни още той. Не проумява тоталната конфронтация и разделителни линии между партиите, които насаждат разделение и в обществото. „Какво лошо има, ако нещо добро е от ГЕРБ или пък от БСП - да се приеме“, казва още младият политик.
Тодор Байчев е другият „ощетен“ от изборния резултат на левицата както на национално, така и на местно ниво.
Той събра 1441 гласа личен вот. За втори път обаче остава зад вратите на Народното събрание. Беше депутат, след това в два последователни избора бе с висок личен вот, но не достатъчно. Като цяло БСП не вкара втори човек, както през ноември миналата година, така и сега. Иначе е бил депутат, кандидат-кмет, има дълга политическа кариера.
„Няма на кого да се сърдим, грешката е изцяло в нашия телевизор. Основният извод, който си правя от тази кампания е, че не стигнахме до хората с посланията си“, каза той пред „Черноморски фар“ и допълва, че една от грешките за ниския резултат на БСП в областта е липсата на работещи личности в листата. „Реално работехме трима, останалите бяха фигуранти“, трябват ни работещи личности“, каза Байчев. Той остава в БСП и в политиката.
Сред кандидатите с най-голям личен вот, останал извън парламента, е и Адам Адамов от Поморие. Адамов бе на пето място в листата на ГЕРБ, няколко мандата е председател на Общинския съвет, харесван, уважаван и вече с натрупан политически стаж и опит, умерен и балансиран. Малко не му достигна да пренареди листата и да влезе на мястото на четвъртия - Андрей Рунчев, Адамов получи 1212 гласа.
Адам Адамов/ до кмета Иван Алексиев/ бе едно от добрите попадения в листата на ГЕРБ
"Нашата цел на срещите бе да амбицираме максимално много хора да гласуват, а не толкова да ги агитирам за себе си“, казва Адамов и допълва: „Тези резултати показват, че сме работили правилно и не сме ги подвели с фалшиви обещания“, казва Адамов. Въпреки че е в политиката от 11 години и седем като председател на Общински съвет и като такъв му се налага да взима непопулярни решения, той не е натрупал негативи от това. Това доказа и личният му вот. По време на срещи чувал и въпроси: “Защо да гласуваме за теб - да ходиш в София? Ние искаме да си тук“, но въпреки това е доволен, че вотът за него доказва, че партията и той работят правилно. Преди ГЕРБ - Поморие имат традиция в това да пращат свои хора в парламента. Отново с огромен личен вот преди време четири години депутат бе учителката Ася Пеева.
Илиян Стефанов от листата на ГЕРБ от Созопол получи 845 гласа, той е другият с добър личен вот.
Партийните централи прозряха, че освен в областния център, има добри местни политици и в малките общини, за които хората гласуват, защото познават и харесват, но и искат да ги видят в националната политика.
Още повече, точно хората от местната власт знаят проблемите на хората.
В „Демократична България“ по традиция вече вторият Димитър Найденов получи повече преференции от водача Ивайло Мирчев, но за няколко дни бе на ръба и извън парламента.Влезе след като Мирчев все пак реши да бъде толерантен, взе мандата от Разград и реабилитира Найденов, който в пек и дъжд провеждаше кампания като стоеше на площад. Не подмина нито един човек, изслуша какво искат от депутатите хората.
В листата на коалицията има и други личности, за които 48-ото НС остана мираж.
Даниела Божинова е общински съветник от „Зелено движение“. Тя има доста радикални за нашите ширини идеи за политическа система.
Като политолог тя заговори, че системата е опорочена и че трябва да се работи за нова по ирландски модел.
Активисти, общественици настояват за нови лица в партиите. Централите ги поставят на добри позиции, но не достатъчно, така че да могат да преобърнат резултата, но пък трупат актив и ползи за самите партии. От друга страна, личностите сами и без партийна подкрепа трудно биха влезли в полето на националната политика.
Обикновено гласоподавателите искат баланс между нови и опитни хора, както и да дадат шанс на младостта, която обаче трябва да натрупа както политически опит, така и експертност, а това не става от днес за утре. Местната политика е трамплин към националната. Публичният образ се изгражда с години и доста трудно се налага, както и доверието, което идва от добре свършената работа.
Едни от изводите е, че избирателите не би следвало да се сърдят защо не са видели своите любимци напред, а да амбицират повече гласоподаватели да гласуват за тях, за да видят Тодор, Андрей или Димитър в парламента сред 14-те народни представители от Втори МИР-Бургас.
