Петък, 02 Дек 2022
    
Култура Средец

Просфорите - украса на хляба и символ

  01.10.2022 14:11  
Просфорите - украса на хляба и символ

Колекция от над 100 печата на Националния етнографски музей гостува в Средец

Силвия ШАТЪРОВА

Интересна изложба, посветена на малко популярни предмети използвани в нашето минало – просфорите, гостува в Общинския исторически музей в Средец. Тя бе открита на празника на града, а гостите се запознаха с просфорите, които като се полагат върху хляба и го правят свещен. В българската традиционна култура хлябът е обект на култ, поради което е наситен с много символика. На него се гледа като на свят продукт - той се целува, когато се изпусне; преди да го вкусят, хората се прекръстват. Неслучайно той присъства почти във всички празници, обреди и обичаи, а според християнската вяра той е безкръвна жертва“, анонсира изложбата Красимира Костова, директор на ОИМ-Средец.
Куратор на изложбата е Иглика Мишкова, а Елка Минчева и Ангел Ангелов запознаха присъстващите с експозицията, която показва какви печати са използвали нашите предци, най-вече по манастири и църкви, а и отделни фамилии, когато са правили обредни хлябове.
Колекцията представя артефакти, които са съставени в по-голямата си част през 19 и началото на 20 век, преобладаващи в манастирска среда. Голяма част от печатите, които са подредени, са от Атонските манастири, направени са от монаси. След това са закупени от търговци или поклонници и пренесени в различни части на България.  
„Част от тях са били дарени на църкви, купени за частни домове, използват се за внасяне на символика върху обредни хлябове, които се месят и опичат по различни поводи. Може да бъдат за помен, за религиозни празници, свързани с определен светец и някакво събитие, което е било важно за съответната фамилия или род“, разказва Ангел Ангелов.

Официалните гости по време на откриването на изложбата


В Средец могат да се видят общо 100 експоната-оригинали или отливки, те са стандартни печати, дървени, метални, каменни, а интерес представляват и просфорите - кръстове, които са характерни за Северозападна България.
Православната църква има седем тайнства, като едно от тях е Причастието - Евхаристията, където вярващият приема Христа като хляб и вино . Хлябът, приготвян за причастието, носи името просфора, което от гръцки означава приношение. Ето защо и печатът, който се слага върху богослужебните, а и върху обредни хлябове, също носи това име. 

Така изглеждат печатите върху една съвременна погача


Етнографите казват, че не всеки може да прави просфори. Те се изработват най-вече от монаси в големите манастири - не само у нас, но и в Света гора. Печатите задължително трябва да изобразяват и да имат поле за Агнеца (символ на Христос), Св. Богородица и за останалите ангелски чинове. Обикновено просфората представлява квадрат, разделен на четири сегмента. Печатите са богато украсени с херувими, с елементи от флората и фауната, като гълъб, двуглав орел, листа, житни класове, всички свързани с християнството.
„Печатите за причастието се наричат евхаристични. Други са евлогични печати, които се слагат върху други обредни хлябове - църковни и мирянски. На тях могат да присъстват и различни светци“, казва Елка Минчева.
Просфорите или печатите за хляб престават да се използват във времето на социализма, както и повечето обредно-празнична система.  
Тази практика започва да се губи в процеса на колективизацията, селското стопанство става кооперация. Всичко се унифицира и хората мигрират към градовете, като традицията в селското стопанство се прекъсва, разказва Ангел Ангелов.
Все още тази традиция продължава в Атонските манастири, а в България - в Бачковския манастир изработват се и в други християнски страни.
През последните години се наблюдава опит да се възстановят традициите, сегашните българи все повече обръщат поглед в наследството на своите прадеди. Проблемът е , че идеята е загубена, няма кой да ги научи за какво са използвани тези символи и знаци, как са използвани. 
И сега има малко определени семейства, които използват просфора като символ върху хляба си, но това са изолирани случаи, много фамилии имат печати, но гледат на тях като на украшение, отколкото за употреба.


Анкета

Мнения

Бургас Мнения