Дълги години редица процедури, конкурси и проекти белязаха сагата
Авторът му Радостин Дамасков пред „Черноморски фар“: Сега знам, че и след стотици години ще съм оставил нещо толкова важно на града
Георги РУСИНОВ
Ако кажем, че изграждането на паметника на Александър Георгиев - Коджакафалията, който вчера бе официално открит, е трудът на живота на скулптора Радостин Дамасков, няма да сгрешим. Точно 40 години отнемат на даровития бургазлия да осъществи една мечта. През 1982 г., когато завършва „Скулптура“ и се връща в Бургас, Дамасков казва, че още тогава се е говорело за изграждането на светски паметник на най-големия благодетел в историята на Бургас.
„Като бургазлия още от дете съм слушал за великите дела, които този човек е свършил. След това пораснах, завърших „Скулптура“ и като се върнах в Бургас, някъде през 1982 година, още оттогава се говореше за паметник на Коджакафалията и все се надявах, че някой ще предприеме сериозни действия за неговото реализиране. Така минаха още 20 години и вече не издържах. Казах си, че ако не се намеся, нещата няма да вървят на добре. Все пак едно задължение към града е това“, разказа пред репортер на „Черноморски фар“ авторът на паметника.
Александър Георгиев - Коджакафалията е една от най-ярките личности, свързани със съвременното развитие на Бургас. Човек, който с много труд и лишения натрупва състояние и става влиятелен търговец, но въпреки богатството си запазва своята скромност и отдаденост към съгражданите си. През целия свой живот той не спира да раздава спечеленото за благотворителност. С това Коджакафалията се превръща в един от най-големите дарители в България, оставя непреходна следа в историята на града и заслужено получава името Бащата на Бургас.
Чрез паметника бургаската общественост отдава почит към личността и делото на големия благодетел. Наред с тези от Общината, в изпълнението на проекта са вложени и много левове, предоставени от дарители.
Сълзи се появиха в очите на автора по време на откриването
Сега вече финалният вид на паметника на Бащата на Бургас отнема на скулптора 3 години за направата му. Това обаче се случва след редица провалени конкурси и отказани проекти. Самият Дамасков казва, че му е неудобно да каже колко години е отнела цялата сага.
„Всеки автор трябва да направи няколко варианта на едно и също нещо, което предлага за изграждане. Това е един дълъг и сложен процес и ако кажа, че на мен ми е отнело повече от 20 години, никой няма да ми повярва. Процедурите са толкова сложни и дълги. Намесват се така наречените експерти, които според мен не би трябвало да се бъркат в творческата работа на един творец. Всеки има своето виждане. Едно обществено обсъждане е достатъчно, мисля. От там нататък се намесват други интереси и нещата не винаги се случват така, както му се иска на автора. Именно това е най-големият тормоз да се захванеш с такава работа“, обяснява той.
Скулпторът си спомня и че е имало голямо противопоставяне срещу идеята му за изграждането на светски паметник. Тогава на дневен ред е желанието за възстановяването на стария паметник на Коджакафалията, който е унищожен през 50-те години на XX век.
„Грешно всички я наричат надгробна плоча, но това не е правилно. Коджакафалията има доста плочи. Това, което е било, е един доста грандиозен петметров паметник. Той е изработван с ясното намерение да е погребален знак и така е правилно да се нарича, защото там е бил погребан. Но така или иначе тези неща са история и да се възстанови едно такова нещо е изключително сложно и скъпо нещо. Учудвах се на куража на много мои колеги, общинари, евродепутати, които събираха подписка за възстановяването му, без да са наясно, че това не може да се случи така лесно. Никога не съм бил против реализацията и възстановяването на стария надгробен паметник. Но там нещата не са толкова прости, защото такива камъни вече не могат да се намерят. Освен това костите му не са там вече, те са преместени. Първоначалното място пък вече е улица, а до университета направиха други неща. На всичко отгоре хората, които могат да го изпълнят, се броят на пръстите на едната ми ръка, и то не са от Бургас“, заяви Дамасков.
В крайна сметка в мандат 2015-2019 Общински съвет – Бургас прие докладна записка, с която трябваше да се реализират и двата проекта – възстановяване на оригиналния паметник и изграждането на светски такъв. Е, три години по-късно светският е готов.
Заради сложните процедури скулпторът е бил на път да се откаже
Преди да се стигне дотам обаче бургаският скулптор недоумява защо се откриха редица светски паметници като тези на Георги Калоянчев и Пандира, но не и на Коджакафалията.
„Може ли тоя човек, който е лице на града, да няма изображение в светски вид? Това ме провокира да бъда настоятелен, но вече в един момент след поредния конкурс бях готов да се откажа, защото процедурите са прекалено сложни. Офертите, които се дават на тези конкурси, след 3 години, особено последните 3 са изключително неблагонадеждни. Инфлацията изяжда всичко. А параметрите не могат да се променят. Правенето на самия паметник не ми представляваше такава трудност, докато всичко останало ме измъчи и ме постави в такава ситуация, че бях готов направо да зачеркна всичко. Ако не бях обещал на кмета, буквално нямаше и това да направя. Просто се уморих. На мен ми е непонятно защо толкова години трябваше да мина, за да узрее тази идея. За мен беше предизвикателство, но като бургазлия и човек на изкуството бях длъжен да го издигна този паметник и съм доволен“, признава Дамасков.
Паметникът, който от вчера гордо гледа към училище „Александър Георгиев - Коджакафалията“ обаче не е статуята, която авторът е искал да изгради.
„Първоначалната идея беше съвсем различна. Тогава направих един петметров паметник, колкото е голям старият надгробен паметник на Коджакафалията. Той е в цял ръст. Явих се на два конкурса с него. Отхвърлиха го и на двата, за което аз искрено съжалявам, защото това беше моята воля. Този сега не е в малък размер. Триметров паметник е, но не е онзи първият, който исках. Той сега лежи в един хангар“, с горчива нотка разказва Дамасков и отново споменава сложните процедури:
„Изискванията по европейските програми не са конкретно за произведения на изкуството. Те минават по едни процедури като строителни обекти, което е най-тъжната история. Аз повече никога през живота си не бих се впуснал да правя подобно нещо с тези процедури. Когато няма закон за паметниците на културата, ей това е резултатът“.
Без чувство на облекчение
А чувства ли се облекчен сега, когато всичко е приключило, Дамасков отговаря:
„Не! Имах съвсем други идеи, които ме накараха да осакатя. Не се чувствам доволен, не защото не съм се справил с паметника, напротив, получавам поздравления от изключително много хора, които са доволни от резултата, но за един автор, който има зад гърба си над 15 проекта, това беше по-елементарният вариант, по-естественият, някак си много по-логичният. В изкуството трябва да има един момент на дистанциране от тези неща. Сега напоследък е много модерно и актуално да се правят паметници на известни личности в естествени размери, по един реалистичен начин. Те действат по-скоро като манекени, а не като скулптури. Това не е живецът, който трябва да носи духа на една работа. Не е необходимо да е монументален. Този паметник сега не е такъв, по-скоро е емоционален и стои като скулптура. Но например да вземем един Калоянчев или Пандира. Там имаш чувството, че човешка ръка не го е пипала. Той стои мъртъв, безжизнен. Няма характер, няма пропорции. Това не е произведение, това е технологично изобретение“, сподели творецът.
В тази връзка той признава, че е доволен, че статуята на Боян Мага е била премахната от Пристанището.
„Тя е изцяло плод на 3D принтер. Не говорим за темата, оставяме я настрана. Чисто пластичното изображение не отговаря на тази емоционална човешка душевност. Много е лесно да произвеждаме такива неща. Те се харесват на широката публика, но са елементарни. Дори бих казал, че са неудачни за околната среда. Ако бях направил така Коджакафалията, той също щеше да действа по ужасен начин. Ако тази фигура се изправи, тя ще стане три метра. Но той е седнал. Така че той нито е малък, нито е подведен по тези американски принципи, стоящи скулптури като фотомодели. За мен това не е изкуство, а кой каквото ще да говори“, добави той.
Как ли би реагирал Бащата на Бургас на цялата сага около сътворяването на един него паметник след толкова години.
„Аз неслучайно му сложих бастун. Ако стане да ги запука с него, дето една стотинка не дават за доброто на хората и града, като него… Не може един град да бъде изграден само от плочки и асфалт. Той няма лице, ако няма пластики, скулптури, произведения на изкуството. Тези неща са трайни, те оставят много дълбока следа у всички посетители на града. Създават културната среда. Разбира се, че всичко останало не е маловажно, аз не го отричам, но не може да не се насища средата с такива неща. Но трябва да е по този начин, по който да впечатляват, а не да отвращават хората. Абсолютно сериозно казвам, че има много паметници в Бургас, които отвращават“, категоричен е Дамасков.
Според него също така винаги ще има критици и критика към въпросния му труд. Някои вече коментирали, че паметникът е малък, но скулпторът обясни подробно този казус. Освен това според него в тези му размери паметникът се вписва идеално в средата, в която е положен. А това, както посочихме, е в градинката до ОУ „Александър Георгиев - Коджакафалията“. Той уточни, че именно на първо място средата определя размера на дадено произведение.
Питали го също и какво представляват гълъбите в композицията. А според него отговорът е повече от очевиден.
„Този филантроп, който е надарил над 500 семейства със земя, това е само една част от заслугите му. Въпросното сиропиталище например дори не е било сиропиталище. С негови средства той изгражда старопиталище и казва, че е „за болни и хромави хора“. Там се е помагало на бедни хора, старци, осиновени деца, болни хора. Това е едно огромно дарение. 109 години след смъртта му още има хора, които не знаят това, затова аз го изкарвам на бял свят. Заслугите му са огромни. Той прави цялото това градоустройство, първият реален план на града. Без гълъбите то не е композиция, а сега е точно такава и съотнесена към неговата филантропия. Целта на целия постамент е търсен емоционално. Паветата например – те са част от земята и неслучайно тръгват от основата на постамента и представляват отделните парцели, които е раздавал на хората. За всичко това е помислено предварително. Много елементарно е да се критикува, когато не си запознат с нещата. Исках да поставя и част от старите калдъръми под бронирано стъкло, за да се върнат хората към спомените от детството си, когато всеки е слушал за този човек“, обясни авторът на паметника.
В края на разговора ни Радостин Дамасков признава, че докато се случат нещата този паметник да види бял свят, е загърбил страшно много други творчески проекти.
Успокоява го единствено едно:
„Сега знам, че и след стотици години ще съм оставил нещо толкова важно на града. Имам много други паметници както в страната, така и в чужбина. Всички те са мои и на всеки един от тях мога да отида и спокойно да си легна“, с уморен тон завършва той.
За финал Радостин Дамасков не пропусна да благодари на всички хора, които са помогнали за реализирането на мечтата Бургас да има паметник на Коджакафалията. Сред тях са архитектът, отговорен за градската среда край паметника - арх. Владимир Милков. Още: Мирослав Грозев и Тодор Захариев, леара Иван Карачомаков и Златина Дамаскова - графичен блок и дизайн. Скулпторът благодари и на подизпълнителя "Бургасинвест", благодарение на чийто работници (строители, озеленители и други) проектът се реализира в красивия и величествен монумент, на който бургазлии ще се радват и засвидетелстват почита си към Бащата на Бургас.
