За кокошка носачка дават 120 лева – за декар лозе 44 лева
Пустеещи лозя ще има, ако стопаните не получат подкрепата на държавата
Дона МИТЕВА
50 декара лозя на южен склон в землището на айтоското село Черна могила са на път да бъдат изоставени. Родителите, които досега са се грижили за насажденията, искат да предадат щафетата на сина си. Виждайки какво става в сектора, той предпочита да работи в строителството, но не и да се занимава с лозарство. Това не е единственият случай. Фалити също се очакват.
В Ямболско има изоставени от предни години 500 декара лозя, които вече са изкоренени. Тези и още много примери дава Селим Иса, който отглежда 170 декара лозя и е бивш шеф на областната земеделска служба. Той е и член на Националното сдружение на лозарите в България, което бе учредено през март миналата година.
Селим Иса
Иса също се замисля дали да предава щафетата на сина си и да го заробва с лозарството. „Заедно с държавата съм инвестирал, когато сме го създавали това лозе, не мога да го изоставя, но става много трудно, почти невъзможно да се оцелява. Тази година виното за лозарите ще бъде горчиво”, казва той и продължава със сметката: „От белите сортове сме на драстична загуба. Колеги са брали от „Мускат отонел” по 200 килограма. Най-много до 400 кг от декар.
Цените са: „Памид” – 0.70 лв., „Мискет“ - 0.80 лв. „Шардоне” -1 лв. Разликата от миналата година е с около 10 стотинки. Това далече не покрива себестойността.
На декар имаме вложени от 700 до 1000 лева, че и при по-капризните сортове и повече. За да излезе сметката, гроздето от белите сортове трябва да се продава на цена от 1.50 - 1.60, а на червените цената трябва да е 1.20 – 1.30”, казва Иса, допълвайки, че и винзаводите изкупуват на миналогодишни цени.
Лозарите приемат държавната помощ в подкрепа ликвидността на стопанствата във връзка с военните действия в Украйна, която е 44 лева на декар, като подигравка. За сравнение те казват, че за една кокошка - носачка плащането е в размер на 120 лв. За прасковите и черешите плащането е по 278 лв. на декар. Не завиждат на колегите си от другите сектори, но не приемат и ниската цена на подкрепата.
„Румънците, чието грозде нашенци отиват и изкупуват по седемдесет и пет стотинки от там и продават на нашите борси далеч по-скъпо, получават по 600 лева подкрепа, а нашата – директни плащания 27 лв. и тези 44 лв. Румънците имат национално доплащане, а нашето е 0“, сравнява лозарят.
Собствениците на лозови масиви работят рамо до рамо с наетите работници, принудени са от липсата на работна ръка. „Въпреки че плащаме по 35 - 45 лева на ден за берачи, няма работна ръка. Никой не иска да работи на полето”, обяснява Иса.
„Като собственик плащам на всички и в края на стопанската година излиза, че за мен нищо не е останало. Трябва да се тегли кредит, за да се стартира следващата стопанска година.
Като приключи гроздоберът трябва се разоре, иска се торене. Винаги правя есенно торене – казвам му „благодарствена тор“ – да подхраня. Тази година няма да го направя. Защото сметката не излиза. Всички сме така”, обяснява Иса.
Той коментира, че за колегите му от Поморийско държавната помощ трябва да дойде навреме, защото е наистина спасяваща, но и за останалите тя е необходима като подкрепяща.
Добра като качество и с 20% по-високи цени на различните сортове грозде се очертава да е тазгодишната реколта. Захарното съдържание се очаква да бъде високо, което ще доведе и до по-добра продукция на местните вина. В момента се изкупува остатъкът от белите сортове. Започна прибирането и на ранозреещите червени сортове „Мерло“ и „Сира“.
„Тази година изкупната цена на гроздето стартира с 20% по-висока, в сравнение с миналогодишната. Понеже в момента изкупуването на белите сортове върви към приключване, ще дам пример с тях. Ако миналата година „Мускат“ се е търгувал средно около лев за килограм, то тази година е лев и двадесет – лев и тридесет за килограм изкупната цена“, обобщава Антон Полукчиев, председател на регионалната лозаро-винарска камара „Южночерноморска“, която включва общините в област Бургас, без общините Сунгурларе и Карнобат. По негови думи добивите тази година са с около 15% по-ниски, но за сметка на това качеството на гроздето е по-високо. Това предполага и по-високачествени вина.
Върху по-високата цена оказва влияние не само по-доброто качество, а и драстично повишените цени на торовете, препаратите за обработка на лозята, горивото. Отделно е повишена и цената на беритбата.
„Навсякъде има вдигане на цените – това неминуемо рефлектира в крайната цена на гроздето“, обобщава Полукчиев.
Фирмените лозя на „Черноморско злато“ не са засегнати от стихията, която премина през Поморие и Бургас. Основно засегнати са лозята на частни стопани и малки винарни. Пораженията са до 80%.
В тези унищожени масиви, по думите на експерта, няма как да се спаси гроздето.
„Има някъде, където самите лози са изкоренени, конструкцията е счупена, самото грозде е пръснато. Където има счупвания и изкореняване, гроздето започва да вехне и да мухлясва. Надали стопаните ще предприемат беритба, защото тя допълнително ще се оскъпи. Берачите трябва на четири крака да лазят. А накрая няма да може и да се продаде това грозде с ниско качество“, разсъждава Полукчиев.
До каква степен загубата на една част от гроздовата реколта ще се отрази върху изкупната цена на останалата част експертът не коментира. „На този въпрос мога да отговоря на по-късен етап. Прекалено малко време е минало и не е започнала интензивната кампания на червените винени сортове, за да се ориентирам. Да, сред унищожените масиви преобладават червените сортове“, каза той.
Опасност от непласирана тази есен продукция няма, въпреки това зависи какви договори са сключили собствениците на лозови масиви. Преди години масово от Руенско стопани на малки лозя се оплакваха, че няма кой да изкупи гроздето им.
„Добивите са по-малки и по-добри, мисля, че тази година ще се пласира всичкото грозде. Поне досега не съм получавал никакви сигнали, че стопани на лозя имат някакъв проблем“, заяви председателят на Лозаро-винарската камара. От опит той знае, че обикновено такива сигнали идват към края на гроздобера. „Да не забравяме обаче, че това си е един вид пазарна икономика – зависи кой как се е договорил, на какво се е надявал“, допълва експертът.
Въпреки че в нашия регион големите винзаводи си имат собствени лозови масиви, Полукчиев е категоричен, че специално от винзавода, където работи, нито един собственик на лозови масиви не е върнат, без да му се изкупи гроздето.
Голям проблем на местните лозари през последните години е силната конкуренция от Румъния и подбиването на цените с тяхно грозде по нашите тържища.
„Този въпрос се повдигна на онлайн среща с Изпълнителната агенция по лозата и виното. Има обещание, че ще бъде проконтролиран по някакъв начин този проблем. Държавата трябва да намери механизма, въпреки свободното движение на стоки в ЕС и да защити интереса на нашите производители“, сподели Полукчиев.
Що се отнася до себестойността на декар лозе, може да се каже след приключване прибирането на реколтата. Със сигурност обаче може да се каже, че вдигането на изкупната цена на различните сортове грозде с 20% няма да покрие харчовете на собствениците на лозови масиви.
