31 години след като полагането на труд беше обявено от Конституцията за право, а не за задължение на гражданите, от Наказателния кодекс (НК) беше „премахната“ разпоредбата, която обявява за престъпници безделниците, проститутките и просяците.
Конституционният съд (КС) „отмени“ чл. 329 НК, който предвижда:
ал. 1 Пълнолетно работоспособно лице, което продължително време не се занимава с общественополезен труд, като получава нетрудови доходи по непозволен или неморален начин, се наказва с лишаване от свобода до две години или с пробация.
ал. 2 Който системно се занимава с просия, се наказва с пробация за срок до две години.
Решението за на ал. 1 е прието единодушно от десетимата конституционни съдии, но по отношение на ал. 2 Янаки Стоилов го е подписал с особено мнение.
Разпоредбата е в Наказателния кодекс от 1968 г., когато Конституцията (и тази от 1947 г., и последвалата я от 1971 г.) въздига полагането на общественополезен труд в задължение на гражданите на социалистическа България. Демократичната Конституция от 1991 г. обаче изостави разбирането за труда като задължение и предвиди в чл. 48, ал. 1: „Гражданите имат право на труд. Държавата се грижи за създаване на условия за осъществяване на това право“.
Въпреки това, чл. 329 НК продължи да бъде действащо право. Съгласно практиката на Върховния съд (тълкувателно решение №29/1984 г.) за неморални се приемат доходите, придобити чрез проституция, сводничество и просия. А под ударите на наказателния закон попадат тези, които не упражняват общественополезен труд най-малко четири месеца в годината.
След 1991 г. нормата се прилага противоречиво от съдиите. Някои постановяват осъдителни присъди за проститутки и просяци, опирайки се на тълкуването на Върховния съд, а други оправдателни – изтъквайки, че деянието е несъставомерно, а чл. 329 НК -противоконституционен.
Така през май 2022 г. главният прокурор Иван Гешев атакува чл. 329 НК в КС и поиска разпоредбата да бъде обявена за противоконституционна. Той изтъкна, че тя не само противоречи на разбирането, че трудът е право на гражданите, но и под ударите ѝ попадат най-уязвимите. „Често посредством тяхното преследване и наказване реално се облекчава наказателната репресия спрямо лицата, ангажирани с експлоатацията“, посочи Гешев и заяви: „Гражданите имат конституционно гарантирана от законите свобода да си набавят средства за препитание по всякакви правомерни начини, трудови и нетрудови, дори когато те могат да бъдат оценени като безнравствени“.
Докладчик по делото е Таня Райковска.
В решението си КС пише, че от текста в НК е трудно да се установи кои доходи се получават по „непозволен начин“ и какво се включва в разбирането за „общественополезен труд“.
Конституционните съдии напомнят, че държавата официално събира патентен данък от компаньоните и компаньонките и не придава пряко на проституцията наказателноправна регламентация, но в същото време тя е преследвана по чл. 329, ал. 1 от НК. Приложението на този текст от Наказателния кодекс следва от разрешението, дадено в Тълкувателно решение №29/1984 г. на Върховния съд на НРБ, където изрично се посочва, че нормата, установяваща наказателната противоправност на извършителите по чл. 329, ал. 1 НК, се отнася и до сводничеството, проституцията и пр., тъй като придобитите доходи на лицата са от водене на неморален начин на живот.
Затова КС казва, че трябва да провери дали законодателят е пропуснал да приспособи съдържанието на заварената „предконституционна“ норма на чл. 329, ал. 1 НК „към ценностния порядък на действащата Конституция и доколко това води като резултат към нарушаване на основни права до степен, че да се накърни тяхната същност“.
В решението е проследена законодателната история от 1947 г. до 1991 г., като се припомня, че Конституциите от времето на тоталитарната държава поставят акцент върху задълженията на гражданите, а не върху правата и свободите им.
„Това е основна линия в доктрината от онова време: принципът за единството на правата и задълженията е експониран като основно начало – правата са „предоставени“, а не присъщи на човека, поради което се набляга върху задълженията, т.е. върху това, което се дължи срещу предоставените права“, се казва в решението. Най-новата Конституция пък урежда правото на труд като субективно право, а не задължение и затова основният закон съдържа и забрана за принуда към труд.
Затова и КС приема, че санкцията за неизпълнено задължение за полагане на труд според НК е намеса в основното право на труд.
„Оттук следва, че като ограничава основното право на труд, разпоредбата на чл. 329, ал. 1 НК подлежи на ограничаване от страна на Конституцията (известно в доктрината като „граници на ограничаването“)“, се казва в решението. В него конституционните съдии изрично посочват, че правото на труд предполага възможността да не бъде упражнено, оставяйки преценката на своя титуляр, без от това за него да могат да настъпят неблагоприятни последици в правния му статус.
„В този смисъл наказателното преследване по реда на чл. 329, ал. 1 НК на неупражняването на основното право на труд по своя интензитет надхвърля конституционно допустимото ограничаване на това право, поради което е конституционно нетърпимо. Мащабът на правните последици от прилагането на нормата на чл. 329, ал. 1 НК, съизмерими с посегателство върху същностното ядро на правото на труд, е несъвместим и с присъщото за всеки човешки индивид достойнство на личността като крайно основание за валидността на неотменимите основни права“, казва КС. Така той стига и до извода, че действащият чл. 329 от НК е реминисценция на господстващата позиция на тоталитарната държава спрямо гражданите, която не се вмества във възприетото от действащата Конституция положение за човека като най-висша ценност.
Освен това, пише КС, нормата е и неясна по отношение на конструкцията за получаване на доходи по непозволен или „неморален начин“ и поставя гражданите в невъзможност да предвидят с достатъчна степен на сигурност кога едно поведение може да бъде преследвано по чл. 329, ал. 1 НК. В решението е цитирана и разнородна съдебна практика, като някои съдии наказват системното бездействие, други оправдават подсъдимите поради липса на съставомерност на деянието, а трети са определяли текст от НК за противоконституционен.
„Конституционният съд е последователен в разбирането си, че едно от съществените измерения на върховенството на правото е разделянето на правото и политиката, което позволява да се ограничи максимално възможността отсъждането да бъде основано на персоналните ценности на съдиите, на техните предпочитания и идеология. Обратното е не само негатив за правораздаването, то е и провал за конституционните ценности и принципи, за чието утвърждаване като измерение на демокрацията съдилищата имат огромна роля“, пише КС, като цитира своето решение №12 от 2016 г.
Конституционният съд посочва още, че заради неяснотата на обхвата на приложимост на състава по чл. 329, ал. 1 НК, има опасност приложението му от страна на правоохранителните органи да прерасне в произвол, което пък е самостоятелно основание за обявяването му за противоконституционен.
По отношение на наказателното преследване на просията, КС цитира и решението на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) по случая „Lаcatus срещу Швейцария“, където е направен преглед и на практиката на други съдилища, като изводът е, че в Европа няма консенсус за забраната или ограничаването на просията, но ЕСПЧ е приел, че дори само наложената глоба за просия на обществен път в Швейцария не е пропорционално наказание нито за борба с организираната престъпност, нито за защита на правата на хората.
„Трудно могат да се приведат разумни аргументи, с които един човек, който проси и е на най-ниското стъпало на човешкото достойнство, може да бъде наказан със средствата на наказателната репресия. В едно демократично общество „борбата с просията“ не би следвало да се провежда с наказания, а със социална политика“, пише и КС. И подчертава, че тези уязвими групи могат да преодолеят това състояние, ако се завърнат към нормалното съществуване, което трудно биха постигнали, ако са обект на наказателна репресия.
В този контекст КС посочва, че съвременното разбиране е да бъдат преследвани хората, които нарушават правата на проститутките и просяците, като това е отразено и в нормите на НК за преследване на сводничеството и трафика на хора. Същевременно обаче със запазването на разпоредбите на чл. 329 от НК се създава и вътрешно противоречие. Според КС репресията срещу просяци и проститутки води до своеобразно облекчение за сводниците и трафикантите.
„Засилването на репресивността спрямо извършителите на разглежданите престъпления позволява на третите лица, ангажирани с експлоатацията им (трафиканти, сводници и др.), известно облекчаване на преследването им, тъй като се солидаризира с посланията им пострадалите да чакат от държавата наказание, а не подкрепа. Обратно, интерпретирането на посочените по-горе социални явления като вид експлоатация на човека ориентира репресията именно към третите лица и създава възможност за жертвите да потърсят и получат помощ“, се казва в решението.
Източник: lex.bg
