Неделя, 25 Сеп 2022
    
Бургас Любопитно

История на ТПК „Сладкар“ в Бургас

  22.09.2022 13:19  
История на ТПК „Сладкар“ в Бургас

Соня КЕХЛИБАРЕВА

 

Сладкарският бранш и професия в град Бургас се оформя още в началото на миналия век. След Илинденско-Преображенското въстание хиляди бежанци са прогонени от Тракия и Вардарска Македония. Те търсят спасение и препитание в България.

Едни от първите, дошли в морския град през 1902 г. от Македония и започнали да изкарват прехраната си с правене на боза и халва, са Спас и Лазар Блажеви, Георги Русев, Антон Илиев. От Албания идват Мехмед Хасанов и братя Мустафови. От Радомирско и Шоплука сезонно пристигат гурбетчии, майстори на бозата. До този момент обичайните сладкарски изделия за българина са бозата, салепът, халвата, локумът, баклавата и шекерът. Те обаче се правят примитивно, в домашни условия.

През 1912-1920 г., подгонени от войните, в Бургас идват нови преселници: Трендафил Теодосиев, братя Янко и Петър Анастасови, братя Цаневи, братя Николови, Христо Андонов, братя Гюрови.

Някои от тях откриват малки сладкарнички, други работят на ишлеме. Постепенно сладкарското производство се разраства. Появяват се първите фабрики на братя Анастасови, братя Цаневи и на Аврам Чальовски за производство на бонбони и захарни изделия. Наемат се работници и чираци, които с годините се специализират. В конкурентна среда собствениците произвеждат богат асортимент качествена продукция, задоволяваща не само клиентите в града, но зареждат сладкарници из страната.

Но идва 9.ІХ.1944 г. Сладкарниците продължават да работят, но постепенно се чувства промяната. Става все по трудно да оцеляват самостоятелно.

На 10 март 1947 г. във Виенската сладкарница на Стоян Боев на ул. “Цар Боян” №2 се свиква събрание на майсторите сладкари и решават да се основе Трудово-производствена кооперация за производство на захарни изделия под името “Сладкар”. Избран е председател - Ганчо Давчев, подпредседател - Коста Минев, секретар - Кольо Големанов. Сред основателите са Атанас Йовев, Стоян Боев, Димитър Карагьозов - общо 13 човека.

На 31 март 1947 г. на заседание се решава да се наеме работилницата с пекарна собственост на инж. Орозов на ул. „9 септември” №2 (дн. ул. „Фердинандова”). Прибира се инвентарът и наличните суровини на кооператорите в новата работилница. Приемат се и нови членове: Димитър Капитанов, Димитър Пелев и Яни Иванов и др. До края на годината общият брой на кооператорите достига до 49 човека.

В новоучредената кооперация влизат собствениците на сладкарници: „Извор”, “Виенската сладкарница”, „Пчела”, „Букет”. През септември 1947 г. се приобщава  и сладкарница „Савоя”, собственост на Иван Христов.

Бургаският областен съд вписва в Търговския регистър под №1787/47 от 5.04. 1947 г. новообразуваното кооперативно сдружение под името „Сладкар”. Публикувано е в Държавен вестник бр. 97 / 1947г.

На 27.04.1947 г. кооперацията започва съществуванието си и дава първата продукция. Още в началото започват и трудностите, следвоенно време е. На пазара липсват основно брашно, захар, яйца, мляко. Налага се тези продукти да се закупуват от селата, за да не спре производството.

На 25.10.1947 г. на събрание се взема решения, кооперацията да сключи кредит от Черноморска популярна банка за 3 500 000 лв. На 27.10.1947 г. УС на ТПК „Сладкар” закупува триетажна сграда на ул. „Черноморка” №6. Издаден е нотариален акт. В новата сграда се откриват отдели: сладоледен, варива, за производство на пасти и торти и производство на боза. Наред с работните помещения се обособява канцелария, склад, клуб за събрания и библиотека. Закупува се на старо лека кола и каросерията се приспособява за разнос на продукцията по сладкарниците.

Сградата, собственост на ТПК "Сладкар"

 

На първото годишно отчетно събрание е оповестена брутна печалба 6 578 704 лв., а чистата печалба е 1 390 000 лв.

 

Социални и квалификационни дейности

 

На 10.07.1947 г. се приема  правилник за вътрешен трудов ред на ТПК „Сладкар”, в който са включени задълженията, работно време, почивките, трудовата дисциплина, заплащане на годишните отпуски. При установяване на кражба на който и да е кооператор, същият се изключва веднага и се предава на съдебната власт. Отпуските по болест и при продължително лечение се определят от консултант и трима лекари.

През 1948 г. се приема нов типов устав на кооперацията. Включени са клаузи за подпомагане на служителите, за ползване на обществен стол, определят се средства за облекло и обувки, застраховка на служителите, за средства за тържества. Ежегодно се правят ревизии на тези разходи. Приема се устав на кооперацията, който се осъвременява през 1957 г. и по-късно през 1965.

Наред с производствените задачи кооперацията приема да осъществи и много социални дейности. Месечно на децата на кооператорите на възраст под 18 години да се изплащат по 50 лв. Осигурява се безплатен обяд. Раздават се по 20 л. боза и по 20 пасти, 2 кг гроздов мед на служителите с деца и по 1 кг на тези без деца. Отпускат се значителни парични помощи за цялостна издръжка на две деца сираци, изпращат се парични помощи за гръцките деца, за построяване паметник на Г. Димитров и за разни дружества. Всяка година се организира новогодишна елха с подаръци за децата, отчитат се съревнования, награждават се с парични премии ударниците в производството.

Изпращат се делегати на браншови кооперативни конгреси, конференции и събрания в страната. Осъществяват се връзки за обмяна на опит в София, Варна, Перник, Вършец, Берковица, Унгария за споделяне на професионален опит. Разходите за командировките се одобряват от съвет, избран от участниците в кооператива.

През 1948 г. се сформира младежка организация от 16 членове със секретар Тодор Узунов. От тях 9 отиват на строежа на Димитровград, 4 на линията Перник - Волуяк и язовир „Копринка“. Организират се футболен, шахматен и волейболен отбори.

За нуждите на кооперацията  се закупува нова лека кола, система „Ръгби” два цилиндъра за разнос на продукцията по обектите.

Приемат се нови членове в кооперацията. През 1962 г. те са 187 човека с дялов капитал 21 331 лв., а през 1962 те вече са 195. Увеличава се и броят на работниците през годините и докато през 1952 г. са 59, през 1970 достигат 300 човека.

Колективът на ТПК"Сладкар" чества 9 септември 1951 година

 

През годините за председатели на кооперацията са избирани: Йордан Големанов, Иван Мечков, Димитър Капитанов.

 

Производство и асортимент

 

Постепенно асортиментът на производство се разширява. Майсторите правят торти с различни видове украси. За празниците предприятията поръчват тематични видове: торта „1 май“, „9 септември“, увековечавани с ликовете на Г. Димитров и Сталин, Нова година, къщички в снега и др.

Торта с лика на Сталин

Впечатляващ е списъкът на асортимента на кооперацията за 1964 г.

Произвеждат се 50 вида торти: „Бадемова“, „Гриляж“, „Пеперуда“, „Дънер с катеричка“, „Кошничка с ягоди“, „Линдзер“ с рози, пететажни торти с шоколад, Марципанена торта, Маслена, Шафранова, „Вятърна мелница“ и др.

56 вида пасти: „Линдзер с бадеми“, „Витошки“, паста „Глобус“, „Бургас“, „Лимоново руло“, „Чудните скалички“, паста „Конго“, „Ушички“ и др. Петифурите също са много търсени и били 13 вида: „Бобчета“, „Ракета“, „Лале“, „Круши“, „Детелина“ и др.

Бригада за производство на пасти

Изработвали са 15 вида Канди (Candy) - бонбони.

В историята на кооперацията през годините остават имената на майсторите сладкари: Георги Вълков, Атанас Кюлджиев, Киро Тодоров, Герасим Герасимов, Васил Василев, Начо Проданов, Тодор Узунов - технолог и началник на производството, Коста Минев - майстор на тортите.

Ненадминат в правенето на баклави и саралии бил майстор Пелев.

Кооперацията произвежда и тестени изделия: закуски, гевреци, кифли, баници, точени кори. В този цех са работят наравно с мъжете и жени: Радка Кренчева, Зоя, Ганка. Иван Кренчев е ръководел производството на различни видове вафли.

 

Рационализаторска дейност

 

За да се облекчи ръчната работа, в производството са правени рационализаторски предложения, които се внедряват. Изработени били различни машини: за сладолед, за рязане на вафли, за изливане на бонбони фондан, за производство на тулумбички, за мелене на фъстъци, за отделяне на черупките от ядките на орехите, за бъркане на локум, за пръскане на кифли... Един от най-изявените рационализатори бил Стоян Боев.

 

Сладкарски изложби на продукцията

 

От 1 март до 27 март 1964 г. под патронажа на Министерството на вътрешната търговия, в салона на ресторант „България” в София се организира национална кулинарна изложба в чест на 20-годишнината от социалистическата революция. Участват най-добрите специалисти от бранша в страната, удостоени със званието „Майстор сладкар” и „Майстор готвач”. Броят на изложените експонати е внушителен - 1200. Бургаската ТПК “Сладкар” се представя от 9 майстори с пастите: „Куба“, „Пралинка“, „Европа“ и торти: „Букет рози“, „Букет макове“, „Кошничка с ягоди“. Цялостната продукция е отличена с грамота, а на майсторите сладкари е присъдена парична награда.

Изложба на продукция в ресторант "Черно море"

 

Кооперацията урежда самостоятелни сладкарски изложби в ресторант “Черно море” и е носител на окръжни и национални награди.

С развитието на туризма по Черноморието, ТПК “Сладкар“ започва да зарежда ресторантите в Слънчев бряг с пасти и торти, както и селищата Обзор, Ахтопол и селата на бившата Бургаска околия. Освен сладкарниците в града, зареждат павилионите на “Здрава храна”, ГТП „Хранителни стоки” и сектор „Столове”. Това разширение на производството налага да се построят нови модерни помещения.

Изложба в сладкарница "Роза"
 

Сладкарски комбинат

 

През 1968 г. в югозападната част на Бургас, по шосето за Нефтозавода, на площ от 4000 кв. м се построява нова сграда комбинат. По този начин се извършва концентрацията на цялата сладкарска промишленост и 40% от безалкохолните и подсладени газирани напитки. През същата година от дейността на кооперацията отпада производството на закуски, които преминават към “Хляб и хлебни изделия”. 2400 кв. м са предназначени за сладкарско производство, 400 кв. м - за производство на безалкохолни и газирани напитки, 1000 кв. м складови помещения, автогараж с добре уреден автосервиз. Разширеното производство налага да се разшири пласментът на продукцията в градовете Ямбол, Сливен, Варна, Пловдив, Хасково, Кърджали и др.

До края на 1972 г. сладкарският комбинат – Бургас произвежда ежегодна продукция за 2 500 000 лв. и безалкохолни напитки за 600 000 лв.

От 1 януари 1973 г. кооперация “Сладкар” преустановява своята дейност като самостоятелна кооперация и става отдел към Стопанска дирекция „Търговия” - клон “Сладкар”.

От 1 април 1977 г. клон “Сладкар” преустановява съществуването си като производствена юридическа единица и става цех към “Хлебно-сладкарска промишленост” - Бургас.

 

Авторката благодари на Ана Вълкова, Дора Кренчева, Мария Танкова, Радка Ковачева - дъщери на майстори сладкари в ТПК „Сладкар” за предоставените снимки и спомени. Благодарност и за служителите на Държавен архив - Бургас за предоставените ми документи. Без тяхно съдействие статията нямаше да има такава пълнота и достоверност.


Анкета

За кого ще гласувате на 2 октомври?


Резултати

Мнения

Мнения Общество
Проф. Тодор Кантарджиев: Вече може да си отдъхнем от COVID
  25.09.2022 09:51      

Вече можем да си отдъхнем и както каза Световната здравна организация краят на пандемията се вижд