100 години от рождението на Николай Боев
Ангел ТОДОРОВ, Богдана ЖЕЛЕЗОВА
В айтоската история няма плеяда от герои. Но има неповторими личности, за които трябва да имаме памет. Личности, които са си отишли от този свят, но са оставили незаличима следа в местните анали. Една от тези ярки личности е айтоският учен Николай Крумов Боев. Тази година се навършват юбилейните 100 години от рождението му.
Роден на 8 май 1922 г., той произлиза от забележително семейство, допринесло за развитието не само на родния Айтос, но и на България. Баща му, Крум Боев, е журналист и дълги години държи книжарница в центъра на града. Той редактира и издава вестник “Нов Айтос” през периода от 1912 до 1944 г., с две прекъсвания през 1914-1915 г. и 1934-1943 г. Крум Боев редовно публикува реклами във вестника, включително и немски, което е причината да бъде обявен за “враг на народа” след 9 септември 1944 г. Обвинен е по чл. 2 п. 2, 4, 7, 8 и 10 и чл. 4 от Закона за съдене от народен съд виновниците за въвличане България в световната война срещу съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея. Осъден е на една година строг тъмничен затвор и 100 000 лева глоба от Втори състав на Бургаския Народен съд на 18 февруари 1945, като делото се гледа в родния му град Айтос. Допълнително е лишен от гражданските си права по чл. 30 от НК в срок от 3 години. Излежава присъдата си в Бургаския затвор, като е освободен след 8 месеца.
Крум Боев е бил един от най-будните айтозлии, като най-вероятно е наследил свободолюбивия си дух от баща си Николай /Коле/ Бойков Боев. Историята му започва в село Малко Кадиево, Старозагорско, но трайно е свързана с град Айтос. Постъпва опълченец в 4-та рота на Осма опълченска дружина на 10.08.1877 г. и участва в боевете при Стара Загора. След Освобождението заживява в Айтос, а айтозлии засвидетелстват своето уважение към неговата саможертва като издълбават името му на мраморна плоча на сградата на училището в църковния двор.
Бащата Крум Боев - книжар и издател
Николай Боев учи и първоначално развива интереса си към животните, по-конкретно птиците, в родния Айтос. Тук, като млад, още ученик, той прави първото си системно наблюдение над айтоските птици, като събира голяма сбирка насекоми. Учи в I-ва мъжка гимназия във Варна и продължава образованието си в Софийския университет в специалността "Естествена история". Още през студентските си години той подрежда и поддържа орнитологични сбирки и колекции в Природонаучния музей при БАН, а през 1947 г. е назначен като лаборант. Един от професорите на Николай Боев - Александър Вълканов, пише в писмо до академик Иван Буршев: „Николай Боев е един от най-добрите и надеждни студенти-естественици, които са преминавали през последните двадесет и пет години през нашия университет.”
След дипломирането си през 1949 г., Боев започва работа в Зоологическата градина и Зоологическия институт при БАН, където прекарва следващите 20 години от научната си кариера.
Паметна плоча в църквата „Св. Димитър“ в Айтос - на борците за национално освобождение от града, сред които е името на дядото на Николай Боев
През годините Боев се превръща в един от най-изтъкнатите наши популяризатори на природозащитните идеи. Като ревностен защитник на природата през 1967 г. участва в работата на комисията по изработването на текста на Закона за защита на природата, а това го вдъхновява да стане инициатор, съавтор и редактор на „Червена книга на Република България“. Също така, той е дал идеята и е настоявал за строежа на Варненския делфинариум, единствен по рода си в България. За природозащитната му дейност говори и едно писмо на Боев до президента на Френската република генерал Де Гол, в което той умолява за незабавно прекратяване на танковите военни маневри в делтата на река Рона.
"Книжарница Крумъ Боевъ" в центъра на Айтос - надписът се съхранява близо 40 години след нейното национализиране през 1945 г.
Николай Боев завещава значително наследство, включващо 50 научни труда, 30 научнопопулярни книги и повече от 600 научнопопулярни и публицистични статии. Периодичният печат в Айтос е съхранил първите публицистични опити на Н. Боев. През 1945 г. във вестник “Народен приятел” излиза статията “По стъпките на Мичурин”, в която мадият Боев показва своето възхищение към научното дело на Мичурин. В нея той заявява: “Истинската народополезна наука отдавна е щурмувала заключените кабинети на учените. Тя е и ще бъде мощен лост за повдигане благосъстоянието на човечеството.”
Айтос трябва да се гордее, че даде на България учен на световно равнище, орнитолог, основоположник на опазването на природата и околната среда. Но и айтозлии трябва да помнят делото на своя велик съгражданин Николай Боев. Когато човек опознае историята на своя край, традициите и нравите, борбите и стремленията на населението, мъките и радостите, материалните и духовни ценности, създадени през вековете, тогава той става по-добър, в него се залага чувството за патриотизъм, обогатява се духовно, показва по-голям потенциал от историческо съзнание, проявява по-активна жизнена и гражданска позиция, обича повече своя народ и Родина.
Затова силно препоръчваме на нашите съграждани в периода от 8 до 23 август да посетят изложбата, посветена на Николай Боев по повод годишнината от неговото рождение. Експозицията ще бъде представена в зала „Георги Баев“ на КЦ „Морско казино“ - Бургас.
П.С. Това е първата съвместна публикация на Богдана Железова и Ангел Тодоров - двама горди айтозлии.
