Той ражда хора, които повече никога няма да ги видим сред средите на неонацистите или сред хората, които упражняват езика на омразата
Интервю на Силвия ШАТЪРОВА
В края на юни Бургас стана международно средище за младежко творчество. Тук, за да се включат в тридневния международен младежки литературен фестивал „Приятелството - смисъл и спасение“, пристигнаха млади творци от България, Полша, Словакия, Германия, Латвия, Израел, Австрия и Унгария. Организатор на фестивала е Център за еврейско-българско сътрудничество „Алеф”. Участниците в него са автори на номинирани разкази от деветото издание на конкурса на „Алеф” „Който спаси един човешки живот, спасява цяла вселена”, който тази година бе на темата: „Необикновени постъпки на обикновени хора”. В деветата поред литературна надпревара участваха общо 170 ученици от България и чужбина, впечатлени от проявите на смелост, човеколюбие и себеотрицание в страшните години на Холокоста и Втората световна война. До финалния кръг достигнаха 30 от тях.
На официална церемония в края на фестивала бяха наградени участниците в конкурса
Първата награда спечели Милица Иванова (18 г.) от Варна за разказа си "Моят отчет". Наградата ѝ бе връчена от кмета на Бургас Димитър Николов. Второто място журито присъди на Елина Илиева. Имаше и две награди за трето място. Едната е за разказа "Когато аз бях той", вторият приз за третото място отиде при Теодора Бакърджиева, чиято творба също е впечатлила журито.
Първата награда в категория "Чуждестранни участници" връчи посланикът на Израел в България Йорам Елрон. Тя бе присъдена на Антонина Василевска от Полша.
За изводите, за въпросите и отговорите, които постави този фестивал, разговаряме с неговия инициатор и главен двигател Алберта Алкалай
- Госпожо Алкалай, Бургас за първи път става домакин на толкова мащабен литературен фестивал за ученическо творчество, кое Ви провокира да го организирате?
- Идеята за създаването на международен младежки литературен фестивал се роди съвсем естествено, след като осем години по ред ние организираме Международния литературен конкурс за ученици „ Който спаси един човешки живот, спасява цяла вселена“. Традиционно каним именити български творци да бъдат членове на журито в него или пък да участват в тържествения концерт спектакъл, който ние организираме за награждаването.
През годините по време на изданията му виждах, че сред младежите има голям интерес да се запознаят с имената в българската литература, търсят големите писатели, за да научат някои неща и си казахме: „Защо да не направим специални творчески работилници с тези ученици, утвърдените писатели ще могат да им дадат насоки за голямата литература, ще им помогнат, ще отсеят най-добрите от тях и ще се получи творческа среща в дълбочина, така се роди идеята за този фестивал “Приятелството - смисъл и спасение“.
Аз съм щастлива, че тези творци, които присъстваха - Георги Господинов, Георги Бърдаров, Недялко Йорданов, Кристофър Бъкстон, режисьорът Иван Ничев, защото зад един добър филм трябва да има добър сценарий, една добра литература, откликнаха абсолютно спонтанно и подадоха ръка на нашата инициатива, защото това е проверка дали инициативата е стойностна.
Децата са изключително щастливи и благодарни, защото това бяха едни смислени срещи и красиви дни, изпълнени с много добри съвети и послания. Георги Господинов ги накара да напишат как звучи тъгата, или вината. В изречение младите хора да интерпретират и да дадат израз на чувствата. Едно от децата каза: „Вината звучи като стара, ръждива люлка, която не е смазвана от години“. Недялко Йорданов ги научи как да направят рими по азбучен ред. Георги Бърдаров направи презентация на своята книга Absolvo te, като неговата експозиция бе насочена към общочовешките ценности, които са валидни без значение в кой исторически момент се намираме и в коя точка на земното кълбо.
За мен голяма оценка бяха думите на Георги Господинов, който каза: „При мен непрекъснато пристигат ръкописи, но това, което прочетох тук на тези ученици е най-доброто нещо, което съм чел от младежи. Буквално - готови неща за голямата литература“. Сигурна съм, че през тези 9 години конкурсът стана инкубатор за млади таланти, пера и съм сигурна, че измежду нашите лауреати скоро ще има големи български писатели. Това не са случайни ученици.
Една от миналогодишните ни лауреатки получи Вазова награда за творец, прави блог за литература и младежки теми. Друга наша лауреатка пък получи стипендия на „Америка за България“. А за тазгодишната лауреатка Милица Иванова - разказът й е толкова силен и разтърсващ, че когато го изчете актьор, всички настръхнаха, като го чуха.
- В момента има бум на творчески конкурси, кое е онова, което отличава вашия?
- Нашият конкурс не е само за литература - поезия или абстракции. Това е литературен конкурс, но в определен исторически момент. Това е по-скоро конкурс за гражданска позиция. Конкурс, който ражда хора, които повече никога няма да ги видим сред средите на неонацистите или сред употребяващите езика на омразата. Това са посланици на хуманизма, на доброто, на тезата, че ако наистина спасиш един човешки живот, спасяваш цяла вселена.
По времето на церемонията ние дадохме възможност на 30-те номинирани деца от 9 държави - 20 от България и 10 от останалите осем държави да кажат своята позиция не толкова за литературата, а за днешния ден. За това учим ли се от уроците на миналото и за това колко е важен днес мирът и за това колко е крещяща нуждата тези млади хора да не бъдат предадени. Едно от децата каза: „Аз съм гневен на възрастните, защото те непрекъснато ни учат да бъдем добри, а правят зло с тази война, която е на 500 км от нас“. Едно друго дете даде пример за подвиг с един български бесарабски свещеник, който пеша изминал 900 км, за да спасява съгражданите си от Украйна.
Ние в конкурса даваме отправна точка за Холокоста, но участниците изхождат от онези примери и спасители, които са се държали достойно и са останали хора в нечовешки времена, но правят своите отпратки към днешния ден. Смятам, че това е стойността на конкурса и това е разликата на този конкурс с останалите. Нека младите хора да творят.
И още нещо много съществено, ние отсяхме разкази, които се базират на реални исторически личности, на реални събития. Да, те са творчески интерпретирани и много младежи са намерили нови спасители и хора, към които историята и обществото ни са в дълг, защото когато се говори за спасяване на български евреи, всички знаят за спасяване на Димитър Пешев и митрополити, но тези 43 депутати, които са подписали писмото на Пешев, не ги знаем, кои са те, какво се е случило с тях. Някои от тях са били притиснати по политически причини да оттеглят подписите си, аз смятам, че ние трябва разучаваме тяхната съдба.
- Ровят ли се в тези истории младежите?
- Да, и не само. Сами са търсили сървайвъри и сами са откривали оцелели и свидетели от онова време. Едно дете се е качило на влак, отишло е до Дупница и пътувайки до там, си е представяло делегацията, водена от един свещеник в опити да достигне Царя и да спаси еврейски животи. Друго дете се е свързало с оцеляла от Холокоста от Словакия. Направило разговор с нея и написало своята история.
- Ще може ли тези творби на ученици да са достъпни и публични да бъдат събрани в сборник?
-Да, ние правим такива сборници, щастлива съм, че те са приети от Министерство на образованието да бъдат помагало за младите хора, написани от ученици за ученици, защото когато е написано на техния език, то звучи по друг начин. Тяхната сетивност е различна, имаме вече три издадени сборника, дори предишният, който беше посветен на българските праведници, е библиографска рядкост. 80 години след спасяването на българските евреи няма публицист или писател, който да е събрал техните жития - 20 на едно място, и да опише техния подвиг. И в това смятам, че имам мисия и го наричам кауза, защото се опитвам да запълня тези празнини на благодарност и да дадем един код за достойно поведение на бъдещето на тези млади хора. С това си обяснявам успеха на нашия конкурс и за това, че с годините много институции ни подават ръка - Община Бургас, Министерство на образованието, Министерство на културата, различни посолства.
- Вълнуват ли се учениците от срещата си с литературните авторитети?
- Имаше полза и за двете страни, и големите имена също бяха щастливи от срещата си с тях. А младите хора дойдоха и ми казаха: „Това е най-хубавият ми подарък за рождения ми ден, който е утре“. Това ми дава усещане, смисъл, правя го, защото е кауза, която ме завладява и аз продължавам да го правя и облъчвам с ентусиазъм всички около себе си, защото вярвам, че това ще остане след мен. Така една семейна инициатива прерасна в обществена и благодаря на всички хора, с които се запознавам по пътя. Миналата седмица имах среща с един от директорите на едно израелско училище, който води няколко деца в Бургас. Там проявяват интерес за връзка с наши учители тук, в Бургас. Ние не търсим градове близнаци по икономически признак или друг признак, а да се учат младите хора да бъдат посланици на мира и на доброто. Това е огромна необходимост.
- Как може да научим децата на обединение, а не на разделение и на доброта?
- Те не са разделени, затова казаха, че са гневни на възрастните. На тържествена церемония по награждаването пуснахме филми с техни послания и част от техните разкази бяха вълнуващо интерпретирани от актрисата Албена Попова, която ги озвучи и им даде плът и кръв. Имаше сълзи и хората излязоха по-одухотворени и готови за саможертва. Истински час по човечност, това е нашето послание.
