Непознатият Ботев – Ренесансовият човек на българското Възраждане

Възвишен ерудит, пламенен историк, актьор в трупа, изкусен преводач

Георги РУСИНОВ

Един е Христо Ботев на България и всички го знаем като великия ни поет революционер, който умира в битка за свободата на България. На 2 юни по традиция почитаме саможертвата му, както и тази на много от четниците, водени от него. В кратък, но ярък полет на крилете на свободата Ботев повежда 207 смели мъже към Враца. В крайна сметка загива в битката при местността Милин камък. За смъртта му има няколко теории, като в последните години сила набира тази за предател в четата.

Днес обаче няма да говорим за смъртта на революционера, а за живота му преди това, макар и състоял се само в едни 28 години и 4 месеца. В Бургас лекция, посветена на непознатия Ботев, изнесе историкът проф. Пламен Павлов.

Първият въпрос, който развълнува публиката в зала „Георги Баев“ на Морското казино, бе:

Има ли някаква връзка Христо Ботев с Бургас?

„През 1867-а получава писмо, че баща му е много болен и когато се завръща от Одеса, го прави с кораб до Бургас. Вероятно. Няма документи за това. След това минава през Сливен и отива в Калофер. Левски също е идвал в Бургас няколко пъти. Макар че тогавашният Бургас няма нищо общо с днешния мегаполис. Той е едно малко селище“, заяви професорът.

Историята ръка за ръка с литературата като просветление за народа

„Ботев има особено отношение към историята и самият той се занимава с история. В своята публицистика много често се насочва към тази наука. Литературата обаче е много по-велика сила от историята. Ако знаем за боевете при Шипка, Сливница, или нещо друго, емоцията да си ги представим и съпреживеем ни я създава Иван Вазов. Иначе щяхме да знаем, че е имало боеве при Шипченския проход и толкова. Вазов е номер 1 като модератор на нашите настроения на тема история. Ботев със своите 20-ина стихотворения не му отстъпва. Защото ние не можем да си представим друг хайдушки войвода освен Чавдар войвода. Или Хаджи Димитър. Той там е едно митично същество. Ботев има специален афинитет към него. Също така и към Левски, и Караджата, и всички останали национални герои“, заяви професорът, добавяйки, че революционерът е имал идеята да се канонизират всички нови мъченици на България, сред които и Васил Левски.

„Обесването на Левски“ проф. Павлов определя като най-голямата болка на народа.

„Имам щастието да бъда председател на фондация „Васил Левски“. Преди пандемията бях в три български училища в Атина. Цял ден слушах рециталите на децата. Оказа се, че когато рецитират Ботев и Вазов, нямат никакъв проблем, а когато рецитират съвременни поети, почват да се запъват. Защо? Защото онези двамата ти бъркат в душата. Не им пречи на децата, че езикът е по-архаичен и старомоден“, уточни професорът.

Ботев използва умело историята, за да внушава на читателя това, което най-много тачи – любовта си към България. Краткият му живот обаче вероятно не му е позволил да се заеме по-сериозно с тази наука. От бележките му става ясно, че живо се е вълнувал от нея. Факт за това е и че когато баща му е болен, той го замества по неговите предмети, единият от които е историята.

„Може да се каже, че в публицистиката си използва много исторически факти, без да залита излишно. Даже мога да кажа, че при него имаме елементи на политология. Той много добре е познавал какво се случва и се е случвало в света извън България. Писал е за Наполеон I, за Парижката комуна. Почва с образи от библейската история. Познава много добре историята на Древния Рим. Няма как синът на даскал Ботьо Петков, който е превел книгата на Венелин, да не е израснал с тази книга. Юрий Венелин има огромна роля за нашата възрожденска интелигенция, не по-малка от тази на Паисий Хилендарски. Той е украинец и е човек българофил, романтик. Той обръща мисленето на Васил Априлов, който е бил заклет гръкоман, а след това създава модерното българско образование. Ботев няма как да не е чел и книгите на Раковски. Няма как да не е чел „Горски пътник“. Ботев има невероятна интуиция. Създава образци в българската поезия“, заяви историкът.

„С една дума убива човек, с вестника си – политическа репутация!“

Тези думи за него произнася Захари Стоянов. Поводът – бруталното чувство за хумор на поета революционер.

„Да не му попадаш под прицел. Пишурката например е останал в нашата памет с подигравката от Ботев. Той е и много краен, но ние не трябва да го разглеждаме статично. Един е Ботев на 16-17 години, друг е на 28. Той израства като мислител, политик и човек. Включително има граждански брак с Венета Ботева, но не и църковен. Това е огромен скандал за онези времена. Но няма и как да има, като неин вуйчо е владиката, който е против този брак – Панайот Врашев. Венета до края на живота си пък казва: „Аз съм съпругата на Ботев, а не вдовицата“. За нея той е безсмъртен, както и за целия народ“, увлекателно разказа професорът.

Преводите на Ботев и черното петно от султана

Проф. Пламен Павлов наблегна върху много малко познати факти около преводаческото дело на Христо Ботев. Първият превод, който прави, е на Димитрий Иловайски. Книгата е около 400 страници. Тя излиза през май 1874. През септември той вече е завършил превода и през януари излиза.

„Тук може би има и връзка с Каравелов, с когото тогава са в много добри отношения. Книгата е за славянския произход на дунавските българи. Днес може да ви подразни това малко, но на практика Иловайски свързва българите с индоевропейските народи. Теория, която едва в наше време почва да набира скорост. От имената на нашите владетели най-малкото виждаме, че нито едно не е тюркско или монголско. Ботев дори доразвива теориите му и дава примери в допълнителни бележки. Иловайски пише много учебници и Ботев най-вероятно го е чел в Одеса“, поясни историкът.

Друг превод, който той прави, е една малка пиеса на Николай Костомаров.

„Той е руски професор, автор на много книги, родоначалник на украинския патриотизъм. Той е от смесен брак, но се чувствал украинец и понеже тогава Руската империя много ги е мачкала да ги превърне в руснаци, за съжаление нещо, което продължава и днес, макар и в други форми, му е забранено да преподава. Въпросната пиеса е за един римски дисидент. Авел Кремуций Корд е историк и пише в епохата на ранната империя. Обаче той изпитва носталгия по Републиката, когато е имало демокрация. Заради това е преследван, книгите му са унищожени, той обявява гладна стачка и най-вероятно умира.

Така, какво виждаме?

Дисидентът Ботев превежда дисидента Костомаров, който пише за може би първия дисидент, или поне в античната история – Кремуций Корд. Ботев прави подобни преводи, за да разшири хоризонтите на българския читател. Театърът тогава е велика сила. Няма телевизия, няма Интернет, няма Фейсбук, няма Тик-ток. Той самият е бил много добър актьор. Участвал е в трупата на Добри Войников. Ходил е в Букурещ на представление, където омагьосва кралски особи. При едно посещение в Русия омайва всички с патриотичните си речи“, обясни проф. Павлов.

Революционерът е имал много остро отношение към Българското книжовно дружество, което е прототипът на днешната Българска академия на науките.

В преводаческата му дейност влиза и учебник по аритметика на руснака Михайлов.

„Издава го Христо Ге Данов. Издателството и търговията му е базирана в Пловдив, Русчук и Велес. Да ме прощават северномакедонците, но какви книги са се четели във Велес? Каквито и в Русчук и Пловдив. Та Ге Данов моли Каравелов да се преведе набързо учебникът по аритметика и Ботев се захваща. Но Ботев си е Ботев и не пропуска възможност да удари противника. Всичко е много стриктно преведено, но при аритметическите задачи дава едни закачливи примери: „Асен и Петър освободиха България от властта на гърците. След 206 години България падна под властта на турците. В коя година Отечеството ни загуби своята свобода?“, или: „България падна под турско робство през 1396-а. Колко години тя добрува под сянката на султаните? Посочете която година искате“. „Борис приел християнската вяра 862-ра, Владимир, княз руски, приел през 987-а. Колко години българите са се покръствали по-първи от русите?“ е друг закачлив пример. Ето и още: „Един селянин имал 20 овце. Черкезите му откраднали 5. Колко са му останали?“.

Когато един пловдивски учител вижда тези неща и казва: „Ама какво правим тук? Ще ни закрият училището!“ Това, което най-много го уплашило обаче, бил пример как султанът има еди-си-колко жени, а една свиня се опрасила с еди-си-колко прасета. Султанът и свинята в една задача. Бомбастично!“, все така интересно продължава лекцията си професорът и пояснява, че в един момент Ботев влиза в черния списък на образованието в Османската империя и спират да го подписват като преводач на учебници.

Балканска федерация – мъртвородената мечта на Ботев

В историята Ботев вижда не едно консервативно сухо знание, а някаква енергия за бъдещето. В същото време той е безпощаден към великосръбския шовинизъм, който тогава набира сила и се сблъсква с негови идеали.

„Това, което в Скопие сега някакви примитиви го говорят за „бугари татари“, е измислено от сръбската пропаганда и по-точно от един автор, според мен с психически отклонения - Милош Милоевич. Българите били родени от вълчица, макар че то тогава по-скоро трябва да сме римляни. Ботев се подиграва тотално с твърденията на сърбите колко древен народ са. Всички сме чели, че Ботев е за федерация, или конфедерация. Тази идея обаче е мъртвородена. Костомаров е мечтаел да има такава федерация на свободните народи в Руската империя, която да бъде на републикански принцип. Ботев възприема тази идея, но е смятал, че балканските народи трябва да го направят по друг – свой начин, но в същото време вижда, че тази идея е невъзможна заради грандоманщината на Сърбия и е безпощаден към шовинизма и намесите им в Македония и в революционната ни дейност“, обясни проф. Павлов.

Поемането на четата и краткият полет на свободата

Първоначално Панайот Хитов е трябвало да стане войвода на четата, но отказва, защото е зависим от сръбското правителство. Филип Тотю отказва и той, и затова Ботев се решава.

„И се справя много добре. В рамките на един месец съставя една бойна единица от 207 души – много добре въоръжена. На практика до Врачанския Балкан не дават поражения. Много добре подготвени са били. Проблемът идва, когато срещу тях във Врачанския Балкан се изправя редовната турска войска, че даже има и две оръдия. Трябва да се знае, че руската политика тогава действа изцяло против въстанието. Граф Игнатиев със своята агентура пречи изцяло на въстанието. А то не е толкова анархистично, колкото си мислим. Ботев израства много като политик. Подготовката по четата показва как се събират двеста и няколко души без румънската полиция да ги излови. Същото важи и за турския шпионаж, състоящ се от най-добрите западни експерти. Как ли? Всички са били убедени, че това са градинари, отиващи към Австро-Унгария. Качвали са се от различни пристанища, за да не привлекат внимание, преди да приемат действия по превземане на кораба. Тъй като е имало много български градини в Европа тогава, никой не се е усъмнил. Затова днес имаме български общности в Унгария“, продължи историкът.

Към края на лекцията проф. Павлов изпрати мъдро послание към младата аудитория в залата.

„От всичко казано досега виждаме, че неговото израстване става на база познаването на историята. Днешните ни политици решават, че тя няма никакво значение и затова повтаряме куриозно грешки, които много отдавна би трябвало да сме преболедували и научили“, завърши историкът.