Сряда, 24 Авг 2022
    
Култура Мнения

Проф.д.п.н. Галя Христозова - преподавател в БСУ:24 май е празник на гордостта, че сме българи

  24.05.2022 13:53  
Проф.д.п.н. Галя Христозова - преподавател в БСУ:24 май е празник на гордостта, че сме българи

 

Интервю на Силвия ШАТЪРОВА

- Проф. Христозова, как се променя Българският език заради IT-езика и социалните медии?

- Българският език в социалните медии са променя драстично. В продължение на три години екип на Бургаския свободен университет изследва сблъсъка между книжовната форма и паралелния език в социалните медии и ефектите от него върху ползвателите. Установихме, че езикът в социалните медии, особено във форумите, е паралелен на българския книжовен език и съществува успоредно с него.

Като медии за социално взаимодействие те са неотменим фактор и инструмент в социалнатакомуникация и формират една нова култура. Това е “култура на мрежата”, която изгражда част от облика на съвременното общество. Факт е, че установяването на социалните медии като водещи средства за общуване драматично промени степента на спазване на правилата на българския книжовен език. Социални медии като Facebook, Twitter и приложения като Viber, Whatsapp, Google hangouts и други са гигантски преобразуватели на книжовната норма на езика.

Писането само с главни букви, липсата на синтактична рамка на изречението – начална главна буква и пунктуационен знак в края, сътворяването на нови странни думи, отсъствието на каквито и да е било пунктуационни знаци, вмъкването на емотикони са само малка част отзабелязаните особености. Да не говорим за „богатството“ на речника и употребата на неприемливи думи.

- Не обеднява и не се ли обезличава той, защото все повече ползваме мултинационален език.

Езикът не обеднява, обедняваме ние, защото той живее и съществува в писаното слово, а все по-малко се чете. на общоприети термини обезличава езика, а на основните хубави български думи, които все пак преобладават в нашия език. Забелязва се включването на готови клишета и то от хора, които говорят публично и така влияят на възприемащите. Политиците, които сме принудени най-много да слушаме, не са най-добрите образци на словесна изящност и добро владеене на езиковата норма. За съжаление и журналисти, и дори хора, занимаващи се с образование. Достатъчно ми е да слушам 15 минути радио или да гледам телевизия, за да събера примери за нарушение на правилата – най-често при глаголите в 1 л., мн.ч. сег.време – четеме вместо правилното четем, пишеме вместо пишем; при бройната форма – двама депутата вместо двама депутати, 100 учителя вместо 100 учители; при ятовия преглас – хлеб вместо хляб, нема вместо няма. Примерите са безброй.

Това е така, защото малко се чете. Речниковият запас и богатството на речта са право пропорционални на броя на прочетените книги.

- Губи ли идентичност заради евро езика?

- Езикът ще загуби своята идентичност, ако позволим това да се случи.

Не зная какво точно значи евро език, но предполагам имате предвид навлизането на чуждиците в българския език и използването на клишетата на деловия стил. В правописния речник през 2002 година думите са 65 000, а в следващия от 2012 г – около 90 000. Тези нови 25 000 думи са основно чужди. Те са от сферата на информационните технологии, на модата, на индустрията.

Иначе,в кръга на шегата, но е истина, се появиха много нови думи с първи корен евро – евроракия, еврогадже, еврочалга, евросгафили, евродалавери, евровафли, евродиета и мн. други.

- Каква е ролята на съвременния езиковед - да съхранява или да развива Българския език?

- Развитието на езика е естествен процес и това не може да се промени. Основната роля на езиковеда е на първо място да се опита да научи колкото се може повече хора да ценят и уважават езика. И разбира се, да го учат и да го знаят. Също да следи всички тенденции в живия „живот“ на езика и не само да ги критикува, но и да ги осмисля, анализира и обяснява. Дълги години целта беше да „извисим“ хората до книжовната норма. В последния правописен речник част от нея беше променена съобразно устната и писмената речева практика. Напр. много от сложните думи могат да се пишат по два начина – слято или с тире. Има и дублети по отношение на ударението – вùно и винò, сèло и селò. Не че съм съгласна с всички от тях, но речникът „снижава“ изискванията си, за да има по-малко нарушения на нормата.

 

- Какво е 24 май за един професор по Български език?

 

- Преди всичко празник на осъзнаването, на самосъзнанието, че азбуката не е само дар, с който да се хвалим и гордеем, но и задължение да четем, да сме грамотни, да градим стремеж към познанието и книжовността. 24 май е празник на гордостта, че сме българи и имаме принос за развитието на световната езикова система. Но и празник на тези, които просвещават. Чувствам се длъжна не просто да запознаяи науча своите студенти на някои факти и истини за българския език, но преди всичко да ги вдъхновя, мотивирам и „запаля“ за идеята, че да се чете е най-смисленото и полезно занимание, че книгата няма равна на себе си по значение и богатство. Но и че трябва да има хигиена на четенето и не трябва да се чете без мисъл и информация.

- Какво препоръчвате на бъдещите филолози езиковеди и на педагозите?

- Не само да научат добре езика, но и да знаят как да го преподават, как да „запалят“ учениците за трудната, но възможна мисия на просветените, четящите и мислещите. Особено важно е да осмислят своята отговорност и значимост за това, че хиляди деца от тях ще се научат или не на правилна реч, на уважение към думата, на желание за четене. И самите те да бъдат образец за речево подражание.

И както често се шегувам с тях – не искам да познавам човек, който не е чел „Анна Каренина“.

- Кой е най-хубавият Ви спомен от 24 май?

- Всяка година, когато на 24 май заставам като наблюдател на тържественото шествие на бургаските училища и детски градини, получавам цветя от учители, които са били мои студенти. Веднъж една възрастна жена ме попита дали не съм началник на учителите, че ми подаряват цветя, а едно близко дете отговори – Не, тя е учител на учителите! По-голямо звание от това нямам! Да, аз 35 години съм учител на учителите. И то по български език!

- Говорят ли по „бургашки“ бургазлии?

- Развеселихте ме! Наложиха се някоидуми като батка, маняк, чуекчовек, но смятам, че те се употребяват по-скоро в кръга на шегата и то само в устната реч. В нашия регион се говори сравнително правилно, защото българският книжовен език е създаден на основата на източните говори.

 

 

 


Анкета

Мнения

Мнения Приморско
Д-р Димитър Германов, кмет на Приморско: Очаква ни по-различен летен сезон
  24.05.2022 16:28      

Георги РУСИНОВ   -Д-р Германов, днес е един хубав празник, празник е