Събота, 28 Май 2022
    
Бургас Култура

Звездата на Аглика – ярък ореол – повече от половин век грее от сцената на бургаската Мелпомена

  14.05.2022 11:09  
Звездата на Аглика – ярък ореол – повече от половин век грее от сцената на бургаската Мелпомена

Бояджи Яни – праотецът на актрисата – крупен предприемач и дарител  за времето си, завещава любовта към изкуството на поколенията след него  

 

 

 

Моника ИЛИЕВА

 

 

Звезда с ярък ореол, който няма нужда от външeн източник на светлина. Текстът по-долу е подарък за почитателите й. За онези, докоснати поне веднъж от финия й талант. Надявам се страницата за Аглика да въздейства по същия начин, по който тя и нейната харизма го правят на театрална сцена.

 

 

Пленителната – Аглика Бояджиева, е родена в Русе, под знака на чувствителния зодиакален знак риби. На 20 март тази година актрисата добави още една рождена година към изпълнения си с творчески смисъл – вдъхновяващ живот. „Емоционални и много сензитивни, рибите предчувстват събитията“, споделя тя.

Първата й роля, 3-годишна в Русенския театър с Пенка Маринова

Актрисата Аглика Бояджиева

Към спомен за блестящо детство връща лентата назад любимата на поколения бургазлии актриса. Родителите й „служат“ в храма на Мелпомена в дунавския град Русе. Прекарва всяка свободна минута в театъра –  съвсем естествено, къде другаде би могла да бъде дъщерята на двама артисти. Сестра й – девет години по-голяма, я е отгледала, докато родителите й отдадено репетират от сутрин до вечер и участват в най-известните за времето турнета. „Често пътувах до Силистра, имах баба и дядо по бащина линия там. И до Пловдив – майка ми е от красивия и древен град под тепетата. Ако България е късче от Рая, то Пловдив е ябълката на познанието, сигурна съм, че сте чували това сравнение.  Прекарала съм детството си на Бунарджика – второто по височина тепе. Името си носи от османската дума бунар, в превод кладенец, заради многобройните водоизточници. Пазя ярък спомен за прекрасната градина с цветя на дядо в Силистра. От там е любовта ми към цветята. Дядо получаваше семена от Франция, сееше много. Хората, минавайки по улицата, се спираха да ги гледат. Имаше ягоди и кайсии. Сутрин закусвах плодове с джиджипапа – пържени филийки по силистренски. Израснах между много книги и прекрасни хора. Същият този дядо беше директор на училище, а баба – учителка. В домът им идваха много гости“, съживява спомени театралната икона на „Адриана Будевска“.

Родителите на актрисата 

За корените на рода Бояджиеви се носят легенди в силистренския край. Прапра дядото на Аглика Иван Иванов е роден в с. Върбица, Шуменско. Като млад се сбива с две турчета. Напуска родното място, за да се предпази от отмъщението им. Изпращат го в Пловдив при сестрата на майка му. За да заличи следите, тя го прекръства на Яни, гръцкият вариант на Иван. Учи се на бояджийство, чиракува. Бързо напредва в професията. Заедно със свой приятел арменец, започват да боядисват прежди. Двамата тръгват от Пловдив, боядисвайки, прекосяват цяла България. Стигат до Силистра. Праотецът Яни започва да върти дъскорезница, изнася дървен материал зад граница. Парите му се увеличават. Инвестира умело в мелница. От цяла Северна и Източна България идвали при него, за да мелят брашното си. Финансите се трупали, множали. Съдбата за кратко му обръща гръб – мелницата изгаря до основи. Той не губи кураж и търговският му нюх диктува да купи нова – при това парна. Бизнесът се разраства, построява жилища за работещите при него. Яни Иванов се къпел в любовта и предаността им. Построява складове и помещения за чакащите да им се смели брашното. Сдобива се с две гемии, изнасял стоки през р. Дунав и Черно море към Турция и Гърция. Избран е за депутат във Второто Великото Народно събрание. Бояджи Яни – с това име го познавали и млади, и стари – е мащабен дарител за времето си. Оказва финансова помощ за построяване на църкви и училища в Силистра.

„В онези години в къщата му се събира интелигенцията на Силистра – свирят, пеят, организират вечеринки. Домът му се превръща в средище на културния живот в града. Четирите му деца – Георги, Филип, Иван и Анти, приемат от него любовта към изкуството. Започват да играят театър в градския хотел „Ориент“, където е изградена сцена. Стигаме до моя баща, който също участва в тези постановки. Той по-късно завършва право в Юридическия факултет на Софийския университет в София“, разказва Бояджиева. Именно този силистренски Гетсби създава бохемска атмосфера и предразполага към творчески изяви поколенията след себе си.  

Генезисът на мечтата на Аглика да стане актриса е ясен. Решение, което отглежда в себе си от детство до настъпване на зрялост. Атмосферата на театъра прониква в нея ежедневно, омагьосана е от театралното изкуство. Знае, сигурна е – да, тя ще бъда актриса – един ден. Веднъж получава двойка по математика. Това провокирало баща й: „Агличе – моето момиче, засрами се, чистачка по улиците ли ще ставаш?“ Убедително отвръща, че ще е актриса. Спомня си как баща й подчертава текстовете у дома, разучава ги. Израснала в творческа атмосфера, няма как да избере нещо различно от театралното изкуство. „Нямаше да съм аз, ако се занимавах с друго“, доверява тя. Разбирайки, че ще кандидатства във ВИТИЗ, баща й я умолява да се откаже. Признава й за огромно натоварване, за безкрайна психофизическа енергия, за да се успее в избраната професия. „Нашият занаят го сравняват с миньорския. Изкарваме по 12-13 часа в зала, в която няма слънце. Уморително е, убеждаваше ме той. Отсякох, че ще стана актриса. След като ме приеха, баща ми сподели, че толкова съм била убедена в избора си, че той е повярвал на 100 %. Подготвих сама материали за изпита. Чуха ме мама, татко. Той ме заведе в София при големия режисьор Асен Шопов. На свой ред Шопов му каза: Бай Любене, нищо не мога да направя допълнително, детето е готово. Приеха ме. След като завърших дойдох в Бургаския театър. Бях много обгрижвана от колеги, приеха ме прекрасно. Помагаха ми, учила съм се от всички, с които играех. Артистите бяха около 46 човека творчески състав“, разказва с умиление Аглика.

Аглика Бояджиева с дъшеря й Милена

Милена Маркова - Маца

Дъщеря й Милена я следвала неотлъчно в репетиции и постановки в театъра, не проявявала интерес към театралното изкуство до зрелостните изпити в гимназията. Била категорична, че е далече от предаващия се по наследство "занаят". Посещава средно училище в Бургас с рисуване. Завършвайки гимназия, два-три месеца преди края, внезапно решава, че ще кандидатства актьорско майсторство в НАТФИЗ. „Поля ме със студена вода. Знаех какво й предстои. Трябваше да я подготвя. Успяхме за краткото време от три месеца. Влезе в класа на Стефан Данаилов. Там се запозна със съпруга си Орлин. Завършиха заедно. Роди се й малкият Орлин, който вече е на 18 години. И всъщност, ако стане артист, Орлин-младши, ще бъде шесто поколение такъв след Бояджи Яни. Поколения, възпитани в любов към театъра, пеенето, музицирането – към изкуството“, доверява закърмената с театралното изкуство Бояджиева.

Орлин-младши, внукът. Ако избере театъра, ще бъде шесто поколение артист след Бояджи Яни

Аглика обожава бургаската публика. Нарича я най-добрата публика в България, оценяваща това което се прави на сцената за нея: „Приятно е, когато по улиците ти се усмихнат, ако не те познават лично за поздрав. Когато изляза от представление, ме спират. Не само мен, но и мои колеги. Благодарят ни за прекрасния спектакъл. Споделят, че са щастливи, че са го гледали. Близки приятели след представление се обаждат и споделят, че цяла нощ не са спали, толкова много са развълнувани от постановката, останали разтърсени. Това е истинската награда за един артист, да е харесван. Обмен на любов, на светлина с публиката. Тогава става някаква химия, магия. Като наркотик е. Не знам дали има друга такава професия. Един артист жадува да работи, да влиза в най-различни роли, да разсмива, да разплаква. Това е мисията ни, лекуваме душите на хората, караме ги да бъдат по-добри, да се замислят за неща. Понякога отваряме и големи рани вътре в тях. С това артистът живее, не мога без това“.

"Квартет" с Дида, Юри и Стоян

Щастлива е  – трепти  – че по случай дългогодишната й работа в бургаския театър, ще бъде направен спектакъл  – „Актрисата“, идея на директора Борислав Чакринов. Режисьорът Николай Ламбрев е от София. „С огромна благодарност към Борето Чакринов. Живот и здраве, ако е решил Бог. Престанах да си правя планове, защото събитията са непредвидими, ще се случи през септември. Материалът е прекрасен, режисьорът е прекрасен, остава да се справим със задачата“, споделя предстоящото събитие Аглика Бояджиева.

Любимите Майки и Маца


Анкета

Къде ще почивате лятото?


Резултати

Мнения

Мнения Приморско
Д-р Димитър Германов, кмет на Приморско: Очаква ни по-различен летен сезон
  24.05.2022 16:28      

Георги РУСИНОВ   -Д-р Германов, днес е един хубав празник, празник е