Интервю на Кирил ЕВТИМОВ
Митко, пролетта дойде, как е настроението при тебе?
Настроението е променливо, както и времето. Ден с ден не си прилича. Старая се да бъда позитивен в това трудно ежедневие, но понякога житейските проблеми объркват тези мои планове. Очаквам до месец-два да замина отново за Щатите и стискам палци този мой план да не претърпи промяна.
- Продължаваш да стоиш далеч от футбола в Бургас за разлика от твои бивши колеги от славните години на „Нефтохимик". Защо страниш вече толкова години?
- Да, четох интервютата в „Черноморски фар" на Станимир и Ганчо. Похвално е това, което прави СНЦ, за да поддържа школата на клуба жива. Радвам се, че и мои съотборници работят там, защото те има на какво да научат младото поколение. За момента решението ми е да не се занимавам с футбол. Тежко ми е от това, което гледам като развитие на футбола в Бургас. Бих казал, че от години няма движение нагоре, дори застой, а само дълбаем надолу, въпреки усилията на няколко човека. Футболен град като Бургас да крета, както последните години, е абсурдно. Но като няма база, откъде да дойдат и спонсори. Не виждам как ще се оправят нещата, затова предпочитам да не се меся.
- Преди 25 години не беше така. На 13.04.1997 г. на откриването на стадиона красавец „Нефтохимик“ бихме „Левски" с 4-1. Ти вкара гол тогава.
- Как помниш тези неща? Аз отдавна съм забравил дати и мачове. Естествено, сега ме върна в спомените. А те са доста приятни. Когато „Нафтата" бяхме фактор в „А група" през 90-те години, всичко около тима беше уредено. Играчите мислехме само за футбол, оттам идваха и положителните резултати. Е, бяхме много силен тим, с отлични футболисти, сплотен колектив, млад и амбициозен треньорски щаб и не на последно място сериозен ръководител в лицето на Христо Порточанов. Конкретно за мачa с „Левски" стадионът беше пълен до краен предел, но това си беше нещо нормално за онези години. Ако имаше празни места на домакински двубой, се приемаше за странност. Аз наистина вкарах втория гол от трудна ситуация, Митьо Иванков само изгледа топката как влетя в мрежата. Радвам се, че правехме публиката щастлива. Неслучайно, дали с „Левски", ЦСКА, "Миньор" или „Етър", хората винаги пълнеха стадион „Нефтохимик“, който беше истинско бижу за времето си.
- Как според теб може да върнем тези славни бургаски времена?
- Едва ли има футболен капацитет, който да може да отговори еднозначно. Това е въпрос за един милион долара. Повтарям пак, че трябва да има база. Тя е основата за следващите стъпки. Но като че ли няма воля това да се случи. Дано все пак бъда опроверган и слънцето отново да се покаже на бургаския футболен хоризонт.
