Дона МИТЕВА
Минималният месечен размер на осигурителния доход за земеделски стопани и тютюнопроизводители се вдига от 1 април. Това е заложено в Бюджет 2022. Фермерите вече ще се осигуряват минимално не на 420 лв., както беше досега, а на 710 лв. Те ще плащат с около 80 лв. повече месечно. Очакванията са, че с вдигането на осигурителния праг ще бъдат засегнати 95% от земеделските производители.
Манол Димитров: Осигурителният праг ми е най-малката грижа
Манол Димитров, зърнопроизводител, който стопанисва площи в землището на община Руен, коментира, че не се притеснява от това.
Земеделецът е известен сред местните, а и не само сред тях с това, че преди няколко години сбъдна най-голямата си мечта - в родното му село Руен да има християнски храм. Църквата „Свети Георги Победоносец” бе открита през 2018 година и сега оглася с камбанен звън населеното място.
„Вдигането на осигурителния праг е най-малката ми грижа. Вижте какво става с цените. Тон тор струва около 1500 лева. В същото време цената на пшеницата пада. Беше стигнала 540 лева за тон, сега е на 490. Аз лично имам хиляда тона за продаване. А мисля, че не съм единственият, и останалите имат пшеница за продаване. В момента тръгнаха да ни предлагат зърно за посев на пролетниците. Цената му е тройно по-висока. Това са притеснителните неща“, казва Манол Димитров.
Що се касае за пшеницата и за това защо не е продадена още през есента или веднага след приключване на жътвената кампания, той обяснява, че тогава изкупната цена е била още по-ниска – 320-330 лв. за тон. Обичайна практика е да се изчаква. Правят го онези производители, които имат къде да съхраняват зърното.
Със сигурност ще има и такива фермери, които ще приемат, че вдигането на осигурителния праг е фатално за тях. Но и в момента има такива, които разпродават готови, работещи стопанства, отчаяни от това, че сметките не излизат и дълговете се увеличават.
Селим Иса: Резкият скок не е здравословен
„Резкият скок не е здравословен в никакъв случай. Убеден съм че голяма част от фермерите ще минат в сивия сектор, вероятно ще има и такива, които ще се откажат от дейността си, ще фалират”, казва Селим Иса, който отглежда овошки и лозя. Иса е и бившият шеф на Областна служба „Земеделие”. Той споделя за своята фирма, че си осигурява хората на 680 лева и че новото изискване няма да им се отрази, но не е сигурен за голяма част от другите стопани дали ще оцелеят.
„Хората ще фалират защото изкараните пари ще дадат обратно на държавата. Почти няма ферма, която да се издържа сама. Основна задача на държавата е да има социално равновесие. Храните и услугите да са на оптимални цени. Това се постига с ниски изкупни цени и с големи дотации, за да продължи родното земеделие да работи” казва Иса. Той се връща назад във времето, когато родни плодове и зеленчуци са изнасяни интензивно през бургаското летище за скандинавските страни, Русия и къде ли не. „Сега 60% от зеленчуците и плодовете се внасят от чужбина. Внася се субсидирана продукция. Например гърците получават в пъти по-високи субсидии от нас. От Полша идват домати на дъмпингови цени”, дава пример земеделецът. Той допълва също, че в животновъдството също никак не е розово положението и там също всички се оплакват и притесняват, че не могат да оцеляват с високите сметки.
По негови думи моментът да се вдигне осигурителният праг на фона на енергийната и ковид кризата, а и тази с горивата никак не е подходящ. Той не изключва това, че е необходимо заплати и осигурителни прагове да растат, но не бива това да е рязко.
Александър Сотиров: И консервативното земеделие не е панацея
Александър Сотиров има ферма от семеен тип. Той я определя като средна, та дори и малка. Заедно с двама-трима работници отглеждат 6 хиляди декара земя в Айтоско. Определено това, че ще плаща повече за осигуровките не го притеснява за сметка на останалите увеличения. „Основният проблем за мен си остава инфлацията, високите цени за торове, препарати. Вчера разговарях с дистрибутор на техника. Цената на един трактор се е увеличила двойно. Добре, че все пак предходните години успяхме да се снабдим с техника. Но увеличението на техниката е драстично. Семената за посев също са увеличени. Като започна да правя сметка на разходи и приходи излиза, че трябва да имаме много сериозни добиви и задължително висока изкупна цена - иначе сметката не излиза”, казва фермерът, чиято земя се намира в селата Ябълчево и Карагеоргиево.
Иначе засега природата е благосклонна, смята зърнопроизводителят и влажността на почвата е добра. Както обикновено, се моли да няма природни катаклизми като суша, градушка, за да изкара добра реколта.
Една част от нивите си Сотиров обработва с консеративно земеделие – известно като No-till технология, която е щадяща както към почвата, така и донякъде към джоба на фермера.
Това е подход за управление на агро- и екосистемите за подобряване на устойчивата производителност, повишена печалба и продоволствена сигурност, като същевременно се запазва и подобрява ресурсната база и околната среда. То се характеризира с три основни принципа – минимално механично обезпокояване на почвата, постоянно покритие на почвата с органична материя, диверсификация на културите, отглеждани последователно и/или в асоциация.
Въпреки че е на „ти“ с новите тенденции в земеделието и че ги прилага във фермата, Сотиров е категоричен: „Пак не излиза сметката, защото да вземем само раундъп – препарат, който на 99% е задължителен да се използва при този вид земеделие – и неговата цена е вдигната”, казва стопанинът и подчертава, че освен това консервативното земеделие не е подходящо за всички ниви и не може да се прилага повсеместно.
Вълненията и притесненията на бургаските фермери не са по-различни от тези на техните колеги в цялата страна.
