За да си водолаз, е нужно и голямо, лъвско сърце“, казва 83-годишният Кръстю Спасов
Янчо НИКОЛОВ
По стара морска традиция на всеки Никулден в Бургас се събират група стари морски вълци – водолази.
На култовия мост пред Морското казино те провеждат демонстрации по дълбоководно гмуркане за любопитните и гостите на морския град.
И тази година „ветерани водолази“ и техните млади колеги не пропуснаха да отбележат празника на града, показвайки на струпалите се любопитни майсторство по „ретро дайвинг“.
На първия етаж на моста беше разположена специализирана радиоапаратура, с която наземният екип поддържа връзка с гмуркача.
Водолазът от старите времена напомня по-скоро на космонавт, оборудван с масивен меден шлем, вълнено трико под дебелия гумиран екип, оловни обувки и тежести по гърдите.
„Невероятно практичен среден гмуркач“,обясни пред репортер на „Черноморски фар“ възрастен наблюдател.
Той поясни, че такива вече не се срещат, но навремето така се е практикувало дълбоководното гмуркане за спасителни и строителни работи под вода на дълбочини над 60 метра.
Оказа се, че коментиращият е най-възрастния водолаз в България. Бай Кръстю Спасов, на 83 години от Бургас. Стар моряк, завършил морско училище и служил на подводните лодки като тежководолаз.
„46 години под водата. Не са малко. Мога и още, но се разболях вече. Стар съм за предизвикателствата на морето. Имам повече часове под водата, отколкото на сушата“, усмихва се старецът. Въпреки напредналата възраст, е с бистър ум, физически бодър и готов за приключения, но не толкова екстремни.
Спомня си далечната 1949 година, когато за пръв път се запалва по водолазното дело.
Кумир и вдъхновител му е първият бургаски гмуркач „тежка категория“ - Жельо Петков.
В казармата служи във Военноморските сили – Варна, на подводните лодки. Там мечтата му се сбъдва. Изпращат го на курсове и става тежководолаз. Служи три години, получава професионално обучение, което в по-късни години му е от огромна полза.
„Практикувахме излизане от потопена подводница. Трудна и тежка задача. Зависи на колко метра е потънала. Има четири места, от които да излезеш от нея. Тежка задача, но ние имахме добра школа. Всяка година ходехме в Русия на обучение - дълбоководни изпитания провеждахме. Сега го няма това. Руснаците са големи специалисти. Имат модерни и много тежки бази и програми за подготовка. Може да се каже, аз съм руски възпитаник“, продължава разказа си бай Кръстю.
През смях си спомня как в руската школа са казвали на обучаващите, че са подготвени, а те иронично им отвръщали: „Подготвени ли? Я марш във водата! Подготвени - неподготвени, сега ще проверим“.
На подводните полигони в тогавашния Съветски съюз превръщат Кръстю в професионалист от класа.
„Желанието, моето момче, желанието да правиш нещо с кеф, удоволствие. Това е най-важно. Е, и обучението. Но нямаш ли желание и хъс, нищо не става от теб. За да си водолаз, е нужно и голямо, лъвско сърце“.
За зайци няма място в морето, както и за всезнайковци
Бай Кръстю е убеден, че за зайци в морето място няма. Няма място и за всезнайковци, многознайковци и хора със слаби нерви. За морето казва, че е като космоса. Синя бездна. Толкова синя, че чак черна. Колкото по-надълбоко навлизаш, става по-студено и тъмно. Една грешка може да струва живот.
„Всичко е идентично. Затова и космонавтите ги обучават във водна среда“, уточнява старият водолаз.
Правилата за водолаза са като математическите формули. Нямаш право да ги променяш и да не ги спазваш, ако искаш да живееш. Другото си е чисто самоубийство.
Работата под вода определя като работа в друг свят и измерение.
С носталгия говори, че няма вече онези водолази, които са били преди 30-40 години.
Тежко снаряжени, средно тежки. Истински подводни космонавти.
„Сега всички са леководолази. Модерните технологии напреднаха. Няма я онази тръпка. Някак си не е същото. Нищо не е същото. Светът се промени, промени се и водолазното дело“, продължава бай Кръстю.
Неведнъж животът му е висял на косъм. Вярва, че свети Николай го е закрилял и спасявал. Но не само. Практиката и опитът му са си казали думата.
„Водолаз да си е сложна, тежка и трудна работа. Това е професия, съизмерима с тази на пилотите и донякъде на миньорите.
Веднъж в Кувейт извършвал подводно отпушване на инжектор. Отгоре му по грешка спуснали тежък 6-килограмов лот, който му премазва пръстите под водата. Едва успял да излезе, свалили му шлема и изпаднал в безсъзнание.
„На сушата вече припаднах. Главата ми потъна във водата, но ме издърпаха колегите“, разказва ветеранът.
Убеден е, че има сила,която пази морските хора. Въпреки че е от старата генерация, закърмена с атеизма, бай Кръстьо е вярващ.
„Няма как да не си ходил в друг свят, да си виждал живота си толкова пъти като на филм и да не вярваш“, категоричен е Кръстю.
Смелият старец обяснява, че когато си сам под вода, чувстваш колко си нищожен сред величието на природата, вселената, стихиите. Когато работата, която си свършил в този чужд свят, те удовлетворява и си вече в „света на живите“, само така можеш да изпиташ истинска наслада от живота, от това, че си жив и задоволството от извършеното.
Работа, силен адреналин и удоволствие, съчетани в едно. Така обяснява професията си.
Определя се като авантюрист. Убеден е, че човек веднъж свързал се с морето, няма и не може да се откъсне от него.
„Това е като хазарта, крастата - болест, но в положителен смисъл. Опасностите стават твои спътници и ти свикваш с тях. Променя ти се философията за живота, хората, всичко. Морето е гигантски жив организъм. Трябва да си мъдър, а не лекомислен. Защото, ако не направите симбиоза, този организъм ще те погълне завинаги. То променя теб, ти променяш него. Взаимно си влияете. За жалост ние не му влияем по добър начин, но то ни търпи, засега“, разсъждава Кръстю.
Разбиранията му напомнят големия Хемингуей. Не го е чел, но мисли като него:
„Всичко извън морето е провинция“. Не знае, че го е казал велик писател.
Твърди, че хората, които живеят във връзка с морето, са по-мъдри, гледат по-философски на живота, по-романтични са и по-одухотворени.
„Това са два различни свята, но свързани помежду си с една неразривна връзка – непримиреността. Морето е непримиримо, човешкият дух също. Има връзка, някаква философия, която разбирам, но не мога да изкажа с думи“, обяснява старият приключенец.
Гмуркал се е къде ли не. От Кувейт до Ирак и Иран, Йордания и още една дузина морета и океани.
„Подводниятт свят навсякъде е еднакво опасен, интересен и загадъчен - като Космоса. Но реалният свят, този, в който живеем в своята среда, е най-страшен. Може би затова все гледах да се откъсна от него.
Но вече няма как. Идва време, когато трябва да се примириш“, умълчава се Кръстю.
Пенсионира се с 285 лева пенсия. След неколкократни увеличения сега взема 850 лева.
„Малко са, но такъв е животът тук, на сушата – грозна работа. Водолазите са първа категория и се пенсионират на 50 години. Подводната дейност си взима своята дан. Здравето ти заминава. Морето си взема своето. Искахме да въведат екстра категория преди години. Писахме до министри, парламент, къде ли не. Отговорът беше: не може. Те, горките, не знаят, че разликата от това да се потопиш дълбоко в морето, от това да се потопиш дълбоко в политиката, е като от тук до Луната. Не ме е яд за себе си, ами за младите колеги. Гледам ги, отдадени на работата. А това е сериозна и много рискована професия, не е за всеки. Всяко гмуркане носи риск от това да не изплуваш повече. Вадят и удавници. Аз съм извадил стотици. Това не е лесна работа. Човек, колкото и да е силен психически, няма как да свикне със смъртта на друг човек. А те я гледат в очите всеки път“, завършва старият морски вълк.
