Дона МИТЕВА
„Много държа на корените си, ценя предците си, гордея се с тях включително и заради това, че нашият род е един строителите на следосвобожденска България, както Симеон Радев сполучливо въведе това название в книгите си“. Така започва разказа си Петя Великова, чието име свързваме най-често с това, че е председател и организатор на Международна лятна академия на изкуствата.
Родът й е умален модел на Бургас в края на 19 век, когато тук са живеели гърци, арменци, евреи, турци, българи, италианци в сговор, толерантност и зачитане.
Именно покрай родовата история, в архивите, Великова се натъква и на историята за посещението на Иван Вазов в Бургас на 10 юни 1921 г.
„Поетът идва инкогнито в града ни, но бързо е бил разкрит. Ехото от това посещение е описано най-пълно от сестрата на Иван Вазов – Въла Вазова - Фетваджиева, която го е придружавала.
Има различни версии кой е разкрил народния поет в хотел „Континентал“. Според Въла Вазова това е адвокатът от Панагюрище – Григор Кацаров. Поетът Петко Росен твърди, че това е негово дело, а според Константин Петканов „разкритието“ е извършено от известния бургазлия, председател на музикалното дружество „Родни звуци“ – Илия Зурков, дрогерист“, разказва Великова за проучванията си.
Илия Зурков отишъл рано сутринта в хотел „Континентал“ да разбере дали е пристигнал от столицата търговският пътник, и в списъка на новодошлите открива, че е записано „Иван Вазов, вестникар“. Много се зачудил кой е този вестникар, точно с това име, обяснява фактите бургазлийката.
„Предполагам, че тази последна версия е провокирала активността й за поставяне на паметна плоча за посещението на Патриарха на българската литература в Бургас. Но да се върнем към случилото се преди 100 години.
До обяд в града вече е имало тълпа, която е задръствала улиците пред хотела. А от балкона на Търговската гимназия Вазов е бил приветстван и от ученици, и от общественици на Бургас. Накрая излиза поетът от хотел „Континентал“ и с развълнуван глас благодари за топлия прием. След речта му се случва онова събитие, което изпълва гърдите ни със задушаваща радост. Учениците от гимназията грабват народния поет на ръце и го понасят към морето. Вазов напразно молел да го оставят, но младите хора внимателно са го придържали на раменете си и с викове и песни го отнесли до самите вълни и го напръскали с морска вода.
Дотук е само началото на тържествата в чест на Иван Вазов“, проследява събитията Петя Великова.
На Константин Петканов, български писател и публицист, пък дължим най-подробното описание на втората част от посрещането на Вазов в Бургас, превърнало се в голям празник.
Официалната вечер е преминала в Бобчовата бирария под звуците на Симфоничния оркестър на града. И след вечерята Вазов благодарил на комитета по посрещането, поздравил всички с леко кимване на главата и се изгубил в слабо осветената градинка до хотела…
„Моята семейна къща се е намирала много близо до хотела. Прабаба ми Анжелик Посторино и прадядо ми Георги Папломатас са живели с трите си деца в ъгловата къща на ул. "Митрополит Симеон“ №13 и ул. „Лермонтов“, която съществува и до днес. Баба ми Александра Посторино е била на 9 години при посещението на Вазов в Бургас и тя, заедно с домашните си, са били част от множеството, което е приветствало народния поет“ - обяснява Великова, подчертавайки, че няма пряка връзка между рода на Вазов и нейния род.
„Както за рода на Вазов, така и за моето голямо семейство родолюбието и образованието са ценност с особена тежест. Истински ценители на изкуството са били прабаба ми Анжелик Посторино, съпругът й и мой прадядо Георги Папломатас, изявен предприемач, собственик на фабрика „Камбана“, и правуйчо ми Жан Посторино, за когото съвсем наскоро открих в архивите, че е дирижирал хора на гръцкото дружество „Прогрес“ в Бургас“ - проследява нишката известната бургазлийка.
Един от интересните документи за Жан Посторино е статията от 18.01.1901 год. в единствения излизащ в Пловдив вестник на гръцки език „Филипополис“, където се разказва, че Благотворителният бал на гръцкото дружество „Напредък“ се е провел в голямата зала на гръцките училища в Бургас. Целта - да съберат финансови средства за гръцките училища. В програмата на благотворителното мероприятие е пял и хорът на гръцкото дружество под диригентството на Йоанис (Жан) Посторино, изключително виртуозен пианист и музикант. Жан Посторино е посочен и в книгата на Александър Велков – „Музикално-сценично изкуство в Бургас“, където отново се споменава, че под управлението на диригента Жан Посторино хорът на гръцкото дружество е един от изявените хорове по това време в града ни и „заслужено хорът се възнаграждава с възхитителни аплодисменти от многобройната публика."
„Жан Посторино идва в Бургас веднага след Освобождението на България с двете си сестри, едната от които е моята прабаба Анжелик Посторино. В Бургас той е бил секретар на френския консул Леандър льо Ге. Жан Посторино е бил ерудиран мъж с образование, владеел няколко езика, свирел блестящо на пиано и участвал активно в културния живот на Бургас“, споделя проучванията си Великова.
Освен диригент на хора на гръцкото дружество в същия гръцки вестник „Филипополис“ има статия от 1902 година, от която се разбира, че Жан Посторино активно е участвал не само в организацията на театрални представления, но и като артист в тях.
И по-нататък във времето, когато отпътува от Бургас, благодарната бургаска общественост на специално тържество му подарява сребърна диригентска палка.
Изкуството, особено музиката, очароват завинаги Александра Папломатас, която не само пее в хора на църквата „Света Богородица“, но е сред основателите на градски бургаски хор „Родна песен“.
„Спомням си как баба ми ме водеше за ръка в църковния хор на църквата „Покров Богородичен“ (днес църквата „Света Богородица“). За мен това бяха сакрални моменти. Притихнала в изпълненията на хора, слушах музиката в църквата, която и досега предизвиква силни емоции у мен“, връща се в детството си Великова и продължава разказа си за своите корени: „Дядо ми Сотир Сариев е бил собственик на частна шипинг агенция, възпитаник на Робърт колеж, а това е отредило заточението му в Белене, което слага отпечатък върху живота на семейството ни.
Майка ми Йоанна Сариева мечтаеше за операта и като професия и можеше да я постигне. Въпреки че държавната система тогава не й позволява да учи висше образование, тя остава вярна на музиката като хористка второ поколение на „Родна песен“. Вуйчо ми Георги Сариев също дълги години беше хорист в хор „Родна песен“ и в хора към НХК.
На света няма нищо случайно. След години в същия този съдбовен за фамилията ми хор, аз – хористка трето поколение в хор „Родна песен“, се запознах със своя бъдещ съпруг Данчо Димитров, най-верният ми спътник във всички мои каузи, проекти и мечти“.
Всички тези исторически факти и още подробности Петя Великова събира и систематизира, тръгвайки първо да проучва гостуването на великия Иван Вазов в Бургас, а след това и поведена из дебрите на своето родословие. Зад казаното стоят много часове работа в архиви и библиотеки както в Бургас, така и в столицата, и в Пловдив.
„Убедена съм, че огъня на изкуството съм наследила от предците си. И сега си обяснявам защо през 2004 година създадох Международна лятна академия на изкуствата. Основният замисъл и цели на Академията са да се предлагат майсторски класове на изключително високо академично ниво, на напълно достъпни за българския стандарт цени. Тази Академия на изкуствата за мен е мисия, кауза, неутолимо влюбване - нещото, без което не мога“, разказва Великова.
В различните творчески формати на Лятната академия на изкуствата се обучават таланти, които са поели по пътя на изкуството и като професия, и като духовна добавка към личното си образование и култура.
Преподавателите са предимно личности, покорили европейските и световни сцени, които въпреки натоварената си програма, намират специално време да бъдат част от Академията. Форумът е част от културния календар на Община Бургас и Община Созопол.
Петя Великова е родена в Бургас, завършва Музикалното училище със специалност „Флейта“, а после Варненски свободен университет, специалност „Икономика“. Има 10-годишен преподавателски стаж по музикалната си специалност. Работила е и като главен икономист на водещо предприятие във фармацевтичната индустрия. Тя бе президент на Зонта клуб Бургас през 2018-2020 година.
