Дона МИТЕВА
Бургазлията Михаил Михайлов прави баскетболни игрища със собствени средства в Норвегия. Популяризира този спорт и чрез приложението „Тик Ток“. Заминава за скандинавскта страна когато е само на 18 години, сега той вече е на 32, има семейство, което е създал там, но поддържа силна връзка с Бургас и близките си.
„Опитвам се да направя игрище обикновено там, където има някакъв вид покрив – под мостове или козирки. За да може да се играе и когато вали, защото времето в Норвегия е много нестабилно“, казва Мишо.
Пак по негова идея, в която увлича и други частни лица – се подпомагат с лични средства деца, за да си закупят обувки, екипи и топки за баскетбол. И така отново ги привличат да тренират този вид спорт.
За тази му дейност и за популяризирането на баскетбола норвежката преса и по-конкретно вестник Fredrikstad blad (Фредрикста бля звучи на български) пише за Михаил Михайлов. Статията излиза само преди броени дни.
Михаил Михайлов се занимава основно със стрийтбол
- три срещу три. Догодина се очертават пред отбора му, на който още не са измислили име, важни състезания. Две от които са в Босна и Русия. Въпреки че живее в Норвегия, Михаил е категоричен: „Аз съм български поданик и ще презентирам България, нищо че играя в норвежки отбор“, категоричен е и допълва: „Вече сме намерили фирма, която да ни направи екипи. Те ще се произвеждат в България, и то точно в родния ми град – Бургас. Това, честно казано, ми доставя огромно удоволствие. Смятам, че така подкрепям българите, българската баскетболна култура. И рекламирам България и Бургас“.
Надеждата и амбицията е отборът да направи отлични резултати в чужбина и това да е част от популяризирането на българската марка спортни облекла.
Времето на бургазлията е посветено до голяма степен на баскетбола и популяризирането му. Освен това в момента учи и компютърно програмиране. И понеже обучението е онлайн, може да се отдаде на любимия спорт. Той играе баскетбол около 6 часа на ден.
Михаил живее във Фпедпихстат - град, който се намира на около 80 километра от столицата на Норвегия – Осло. Малък град с около 60-70 хиляди жители. „Няма как да се сравни с Бургас градчето, в което живея. Тук главната улица е колкото една странична уличка в родния ми град. Има три дискотеки и три кафета. Като ареал градът е много голям, защото няма блокове, само фамилни къщи, които са разпръснати и трудно се стига от едната до другата. Това също е пречка за баскетбола – хората не могат да играят, от една страна, защото нямат зали, от друга - защото са далече един от друг.
Направил съм едно от баскетболните игрища до моята къща и всеки който иска – деца и възрастни, може да дойде и да играе. Оставил съм баскетболни топки“, казва Мишо и признава, че хората в Норвегия са много по-различни. „Социалната политика тук е много добра. Всичко е много уредено. Но хората са студени. Българинът си е българин. Това да отидеш и чукнеш на вратата на съседа и да кажеш: „Хайде да пием едно кафе“, тук го няма. Ето това много ми липсва“, признава в разговора бургазлията, с когото се чуваме на рождения му ден.
За това как се отдава на популяризирането на баскетбола сред деца и възрастни Мишо разказва: „Играех много баскетбол още докато бях в България. В бургаското училище „Св. св. Кирил и Методий“ бях в отбора. Като дойдох в Норвегия трябваше да спра, защото нямаше такава възможност или поне преди 13 години нямаше.
През април си контузих гърба на работа и излязох в болнични. Физиотерапевтът ми препоръча да намеря упражнения за гърба и крака. И аз започнах отново да се занимавам с баскетбол. Това много ми помогна да се възстановя. Същевременно започнах да се занимавам и със социалната медия „Тикток“. В TIKTOK името ми е @uxtreme. И за три-четири месеца в Норвегия станах най-големия баскетболен канал“.
Чрез заниманията му като инфлуенсър
научава и пресата за него, а същевременно и той стига до аудиторията си и я умножава.
„Наистина чрез Тикток е по-лесно да се достигне до младите хора, които много повече ползват социална медия, отколкото гледат телевизия или ходят на състезания на живо. За месеците, в които имам канала, съм събрал 14 хиляди последователи в Норвегия, където, пак подчертавам, че баскетболът не е много популярен спорт. Така че това са много добри показатели.
Дори сега от Норвежката баскетболна федерация се свързаха с мен, след като излезе статията във вестника, впечатлени от това, което съм направил за толкова кратко време, и ме молят да им помагам в популяризирането на този спорт. Предлагат да ходя да правя интервюта с играчи в мъжката и женската лига. Да тренирам с тях и показвам тренировките им, за да могат децата да гледат и да се мотивират“, казва той.
Чувства се щастлив от създадения контакт и полето за изява, което получава. Но още по-щастлив е от това, че всеки ден получава десет-двайсет съобщения от деца, които му се хвалят, че са започнали да играят баскетбол след като са гледали видеата му. „Желанието ми е да привлека колкото може повече млади хора към баскетбола, да играят на всички нива. Това искам да предам и на моя малък син, който е на седем години“, обяснява Михаил.
Чрез състезанията, които му предстоят по стрийтбол догодина в чужбина, заедно с трима съотборници, Михаил е убеден, че ще може да популяризира още по-добре любимата си игра сред младите норвежци. Насочил се е към уличната форма на играта, защото тя може много по-лесно да се организира и е подходяща за страната, където живее.
Отдаден е и на семейството: съпругата Линеа-Маргарет и сина Габриел. През деня има няколко часа лекции, после взема детето от училище и е със семейството си. Вечер учи, вече е взел и първия си изпит. Хвали се, че съчетава отлично ученето, грижата за семейството и баскетбола.
В Бургас поддържа връзка
с най-близките си роднини – майка, баба, дядо. „Нямам много приятели, които да са останали в България. Споделям успехите си с мама. Тя е много важен човек в моя живот. Винаги много ми е помагала, съветвала. Тя е основната причина да съм това, което съм в момента, за което съм й безкрайно благодарен. Чувам се често и с баба и дядо, които са доста възрастни“, признава младият мъж.
Липсващата му българска сърдечност Михаил концентрира в надежда: „Надявам се в България всичко да тръгне по-добре. Защото у нас и природата, и времето, и хората са по-добри. Иска ми се и социалната политика да стане като тази в Норвегия, която е чудесна, а от там и стандартът на живота - по-различен“. Липсва му и морето.
А на младите хора казва, че технологии и спорт могат да се съчетаят отлично, опирайки се на личния пример, който дава: „Човек колкото и да се занимава с компютъра, все пак трябва да се движи и да спортува, защото мозъкът не може да работи на пълни обороти, ако няма физическа активност“. Казва още, че спортът няма нужда да струва много пари. „Просто може да намериш двама-трима приятели и да играете например баскетбол. Спортът е важен, защото дава мотивация, дисциплина, помага и за развитието на самата личност“, заключава бургазлията.
