Други смятат, че азотът няма да засегне морето на юг
Негативен ефект върху цялостната екосистема ще има, категорични са еколози
Георги РУСИНОВ
Вече около 20 дни турският кораб, плаващ под панамски флаг „Вера Су“ стои заседнал край бреговете на защитената местност „Яйлата“ край Каварна. Така и до момента все още няма обяснение как се стигна до тази ситуация – пияни ли са били моряците, заспали? Защо няма реакция и от българска страна, когато корабът, превозващ торове, навлиза в териториалните ни води и движението му сочи, че плава към бреговете? Около тези въпроси се появиха и всякакви теории. Шефът на „Морска администрация“ капитан Живко Петров бе премахнат от позицията му, тъй като главните обвинения от страна на служебното правителство бяха хвърлени срещу него.
„Никой не отчете, че капитан Петров години наред биеше тревога за спасителни средства. Един хубав морски човек изгуби работата си напразно“. Това заяви пред „Черноморски фар“ ветеранът рибар от Ченгене скеле и председател на сдружение „Морски сговор“ Димитър Янчев.
Изданието ни потърси мнението на рибари и еколози за това дали има възможност и съответно опасност разливът да засегне и морето на юг.
Янчев смята, че няма повод за притеснение.
„Не съм аз специалистът, който трябва да каже, а тези дни се наслушахме на много специалисти. Ако измерите торовете, които се вливат в Черно море от реките Дунав, Днепър, Днестър и Дон ще видите, че това е съразмерно на хиляди кораби, а не на хиляди тонове. Ние от „Морски сговор“ затова настояваме да се направи един мониторинг на Черно море, който да е с период от 3-4 години поред, за да се види какво е действителното положение, какви са измененията и тогава да говорим. И години назад, преди да има потънал кораб, рибата измираше по брега на морето именно от цъфтежа на фитопланктона“, коментира той.
Необходимост от мониторинг на морето
Репортерска проверка на „Черноморски фар“ показва, че подобни намерения държавата е имала още през 2015-а.
„От корабите масово се изхвърлят боклуци, които превръщат дъното на Черно море в бунище. Това трябва да спре, защото те се разграждат в морето и стават опасна храна за рибите, която ги пълни с диоксини и отрови. Това предупреди шефът на Института по океанология (ИО) към БАН проф. Атанас Палазов. Преди дни приключи експедиция на кораб „Академик“ на ИО към БАН, който взема проби от морето, като това ще се прави всеки месец в продължение на година. Това е само част от стартиралите три мащабни проекта за подобряване мониторинга на морските води с над 3 млн. евро, осигурени от „финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство“. В тях участват Община Бургас, Институтът по океанология и Басейнова дирекция. „Ще се извършва химически анализ за наличие на тежки метали и органични замърсители в морето, като целта е изграждане на първата у нас акредитирана лаборатория“, каза още проф. Палазов. Сега се съгласуват с „Морска администрация“ местата за поставяне на два буя в Бургаския и Варненския залив, с които ще се отчитат в реално време параметрите на водата. Това ще се прави и с четири кораба в движение – с двата бункеровача на „Лукойл“, с общинското корабче на Бургас „Анастасия“ и с ферибот „Дружба“, пише в публикация от същата година.
Липсата на кораб спасител в такива ситуации се усеща осезателно, казва още Янчев.
На 13 ноември 2020-а „Перун“ пое на последното си плаване, преди да се превърне на скрап. Бе продаден за по-малко от 300 хил. лева. Почти година след това страната ни няма кораб спасител, който да изпълнява функциите на „Перун“.
„Кораб спасител трябва да има в Черно море. Ние от Съюза на ветераните моряци в Бургас не участваме в протеста. Против сме и да се търсят каквито и да било политически дивиденти или пък да се искат оставки. Но сме категорично за това, че е нужно да има действащ кораб спасител“. Това коментира легендарният и вече покойник – капитан далечно плаване Христо Мушков, председател на Съюза на моряците ветерани пред медията ни след новината за обявяване продажбата на „Перун“ на търг.
С нарязването за скрап на "Перун" от края на 2020-а, България няма кораб-спасител
Тогава Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура” организира търг с тайно наддаване, а началната тръжна цена бе близо 270 хил. лв. без ДДС.
Капитан Мушков смяташе, че едни 2-3 милиона лева би струвал ремонтът на „Перун“, докато закупуването на нов било много по-скъпо.
„Нещата все пак, мисля, че вървят на подобряване. Надявам се да се справят и с тази ситуация. Мисля, че не е кой знае какво да се изтеглят торовете. Вярно, че на места сигурно ще има някакво поражение в акваторията около кораба“, посочи рибарят Димитър Янчев.
Притеснени рибари има на юг от Бургас. Георги Атанасов от Царево сподели, че в града темата се коментира ежедневно и хората с право се притесняват.
„Цял кораб, пълен с азотни торове. Потъне ли това, там ще стане гробище. Мисля, че няма начин да не дойде и при нас. Това са течения, химически реакции, организми. Проблем е, че нашето море е затворено и не е същото като това да се случи в Атлантическия или Тихия океан. Аз да питам – къде са така наречените „зелени“? Как можаха да направят „Корал“ защитена територия, а тука да не си мръднат пръста. По една кофа да бяха взели, щяха да са ги изкарали тия торове от водата вече толкова време“, заяви Атанасов.
„Ако всичко това отиде във водата, не бедствие, ами не знам какво ще стане. Тук не знам дали и с каква сила ще дойде нещо от разлива, но горе – хайвер, риба, всичко ще замине. Срамота е това. То ще станат 20 дни драми с този кораб. Като заседна какво хубаво, тихо беше морето, а сега е лошо и го дават още по-лошо. Кога ще го изкарат?“, добави още той.
Наш репортер се свърза и с шефа на ИАРА инж. Галин Николов във връзка с притесненията на рибари.
„Не е в нашите компетенции. Иначе аз миналата седмица съм изготвил писма до Института по рибни ресурси във Варна, Института по океанология и Военноморското училище“, отговори той.
Мнението на еколозите – тиктака ли екобомба край Каварна?
Морският еколог д-р Димитър Беров от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН и Лабораторията за морска екология в Созопол обясни пред „Черноморски фар“, че никой все още не може да каже със сигурност дали разливът ще засегне и Южното Черноморие, просто защото нямаме експертизата на опита, тъй като такива разливи досега не са се случвали.
„На базата на опита, който имаме, мисля, че по Южното Черноморие няма да имаме повишаване на азота. Разстоянието е голямо, теченията са силни и през цялото време има един процес на разреждане на веществата във водата. Ефектът може би ще е около Калиакра и Варненския залив. Нищо не е сигурно, защото това трябва да се изследва, когато се случи, или да се прави океанографски мониторинг, където може да се предвиди какво би се случило“, заяви ученият.
Според него много се изговори и изписа по въпроса колко са вредни тези вещества.
„Това, което със сигурност може да се каже е, че замърсяването с азот на морски води е регулирано и се следи постоянно. Според българското законодателство има норми. Всяко превишаване е индикация за бъдещи проблеми, които може да са разнообразни. Със сигурност има причина това да се следи и основната е, че при голямо количество на азот се предизвиква цъфтежа на фитопланктона и процесите, които следват след това. Има две рамкови директиви на Европейския съюз и на българското законодателство, които регулират точно това да не се случва. Това, което се каза за успокоение на хората е, че това вещество няма токсичен ефект за нас. И това е така. Ползва се за наторяване в земеделието. Това, че няма директен токсичен ефект обаче не значи, че не вреди на морската околна среда. Със сигурност не трябва да се превишава замърсяването, тъй като ефектите са известни и добре проучени. Това, което може да се очаква, ако там се изсипят всичките тонове азот, е формиране на замърсяване тип канализация на цял град, без да се почистват отпадните води, да е заустена в морето. Какъв точно ще е ефектът вече зависи от теченията, от това колко бързо се отделя този азот и колко бързо се разтваря“, обясни Беров.
Местността „Яйлата“ е защитена територия заради екосистемите, които са по плитките скали в района – точно където е заседнал корабът.
„Там се намират макроводорасли, които образуват една типична черноморска система, която е много чувствителна на такова замърсяване. Със сигурност ще се повлияе негативно на растенията и рибите, които живеят там. Дори и да не се унищожат директно заради токсични ефекти, ще им се унищожи средата, където се размножават“, добави морският еколог.
По темата с водното спасяване и реакцията при такива големи аварии Беров посочи:
„Дори няма голям спасителен кораб, който да реагира при инциденти с танкери. Имаме катери на Гранична полиция и Морска администрация, които са за спасяване на хора, а не за извличане на кораби от плитчини. Нямаме готовност и за реакция при нефтен разлив. Това е голям проблем, тъй като ако този кораб пренасяше нефт, щетите вече щяха да са огромни“.
Екологът Спас Узунов предупреди, че са възможни нежелани процеси и реакции сред морската флора и фауна заради ситуацията с „Вера Су“. Черно море е една екосистема и няма граници в нея, затова със сигурност част от миграционните пътища на значими стопански видове риба като паламуд, чернокоп и сафрид ще бъдат засегнати, тъй като минават близо до крайбрежието.
„Инцидентът може да окаже влияние върху екосистемата на Черно море от два източника. Единият е корабното гориво, което при разлив ще причини доста големи щети, но те по-скоро ще бъдат ограничени в някакъв не много голям периметър. Доколкото разбирам, част от него вече е източено от кораба. То е класифицирано като опасно вещество по европейските критерии. Другият аспект е вече самият товар. Той, от своя страна, не е класифициран като опасен от европейското законодателство, но пък ще има доста интензивно вторично въздействие върху морски организми. Това е урея, която е съединение на азота. Самият обем на превозвания материал е огромен и може да окаже въздействие на една доста по-голяма част от крайбрежието. Той не е токсичен за повечето морски организми и няма да предизвика бърза смърт. Това може да стане обаче при високи концентрации на определено място и върху някои групи организми. Това е всъщност голямата опасност за екосистемата – този цъфтеж, който ще се прояви в една доста обширна площ в акваторията на морето. Това е свързано с промяна на всички условия във водата като изчерпване на кислород, отделяне на различни токсини от микроводораслите. Те отделят различни токсични съединения като циановодород. От друга страна, ще се промени достъпът на светлина във водата. Това пък ще окаже значително значение на дънната флора и фауна, най-вече на флората, защото тя няма да може да се развива. Флората пък свързва останалите видове като източник на храна и местообитание. Доколко ще бъде засегнато надолу крайбрежието. Няма такъв модел, който ще покаже как ще се разпространи. Със сигурност обаче количествата са такива, че да кажем, ще има последствия за една немалка акватория около морския бряг“, заяви пред наш репортер той.
Още от 2016-а „купуваме“ нов спасител
Репортерска проверка на „Черноморски фар“ по темата с кораб спасител показа, че още в края на 2016-а бившият транспортен министър Ивайло Московски е обявил, че ще бъде закупен нов кораб, който ще се справя с разливи на гориво. По думите му тогава това трябваше да стане още до края на годината. В наша публикация от 2018-а припомняме, че почти две години по-късно това не се бе случило. Не получаваме и отговор от Министерството какво е развитието по въпроса. Отговорът от пресцентъра тогава бе, че до момента такъв проект все още не е разработен.
Иначе закупуването на нов кораб е трябвало да стане по ОП „Транспорт“ на Европейския съюз, а Московски гордо заявяваше, че „в момента се одобряват апликационните форми, и когато бъдат одобрени, ще стартират и процедурите за закупуването“.
„Планира се корабът да е ситуиран в Бургас. Всичко, което изисква кораб нефтосъбирач, е предвидено да го има в това съоръжение. Това е проект, който беше подготвен през предния програмен период, просто не стигна време за изпълнението му“, каза тогава той.
Друга наша репортерска проверка от 2018-а показва, че държавата е наела танкера Galaxy Eco за периода 2017-2021 с район на действие Южно Черно море, който да извършва почистването на разливи.
„Позиционираният във Варна кораб е част от проекта EMSA Oil Spill Response Services, който има за цел да създаде мрежа от дежурни кораби за реагиране при нефтени разливи, чрез договори с търговски оператори на плавателни съдове. Наетите от EMSA кораби са специално приспособени за операции за борба с нефтени разливи и са в режим на постоянна готовност, докато извършват обичайната си търговска дейност. Към момента EMSA поддържа 17 напълно оборудвани кораба за реагиране при нефтени разливи в цяла Европа“, пише в статията ни от 2018-а.
В нея се припомня и че Военноморските сили нямат необходимата техника. Въпреки че по време на учението „Бриз 2018“, което се проведе в Бургаския залив, Военноморските сили представиха епизод с аварирал кораб и изтичане на гориво и справяне с проблем от такъв тип, се оказа, че те самите нямат необходимата техника за почистване на разливи по море. От ВМС уточниха за „Черноморски фар“, че във въпросния епизод те са оказвали само съдействие на институциите, които се занимават с такъв тип проблеми.
„Епизодът беше с кораб, който е аварирал, а ние оказвахме съдействие за спасяването на екипажа. Военните нямаме функция за почистване. Нашата работа е да спасяваме човешките животи по морето, но не и да се справяме с разливи“, коментираха още през 2018-а от ВМС.
„Черноморски фар“ ще изпрати въпроси до Транспортното министерство дали горепосоченият договор за периода 2017-2021 все още е активен и кога възнамерява държавата да закупи нов спасителен кораб.
