Изкуство се прави от хора със силен дух
(Найден Бороджиев на 60 години)
Кирил БЪЧВАРОВ,
„Черноморски фар”, 9.10.1991 г.
Спектакълът на Бургаската опера и Международния ден на музиката – 1 октомври на постановката „Риголето” от Джузепе Верди се оказа необикновен по своето звучене и лиричната си тоналност. Артистичният свят на морския ни град отбеляза 2 събития – шейсетгодишнината на известния бургаски тенор Найден Бороджиев и празника на музиката.
Спомням си, преди десет години в спектакъла „Вълшебната флейта” от Моцарт, Найден изпълняваше ролята на Тамино и тогава в аналогия с неговия професионален път се потърси покритието между класическия теноров образ и изпълнителя. И двамата отдадени изцяло на музиката, на вечния стремеж към съвършенство чрез пословично трудолюбие и всеотдайност. Такова впечатление получих и от изпълнението на юбиляря в ролята на Херцога от „Риголето”. Слушах гласа му и си мислех, че за изявения творец няма възраст. Откъде извира тази неувяхваща енергия, това чародейство, което пленява и те кара да бъдеш съпричастен?
С тези и други въпроси се озовах в гримьорната на знаменития артист.
- Откъде иде младежкото у мен ли? От липсата на завист. От това, че работя и общувам все с млади колеги... и по дух. Липсват ли тези качества, изкуството не се получава.
Пред мен се оформя фризурата на Херцога от собствената коса на изпълнителя и аз трудно откривам бял косъм.
- Не е „фокус”, а гени, наследствено предимство. Баща ми на моята възраст и дори по-възрастен – нямаше нито един бял косъм. Такива сме ние, балканджиите, защото сме спокойни. Спокойният човек всичко си има до късна възраст.
- Току-що ми казаха, че в трудовата Ви книжка има само един печат. Този на Бургаската опера?
- Българската държавна консерватория завърших през 1959 г. Имах покани от всички театри в нашата страна, а и някои в чужбина. Любомир Пипков и проф. Бръмбаров ми казаха: „Ти, Найдене, трябва да пееш на българския народ, тук ти е силата”. А проф. Драган Кърджиев настоя да дойда в Бургас, за да има и в този прекрасен град професионална опера. Тридесет и три години изминаха от онзи ден. Тридесет и три години от първите вълнения и младежки трепет. Сигурно ще ме попиташ и за първата ми роля?
- Ще попитам, макар че я помня. Открихте с операта на Чайковски „Евгений Онегин”, Найден Бороджиев изпълни блестящо Ленски. Спектаклите се играеха в салона на Драматичен театър „Адриана Будевска”. Спомням си, че тогава почти всички ценители на оперното изкуство възкликнаха: „Един роден Ленски!”. Виждам обичта, с която те даряват колегите. Гримьорната ти е отрупана с букети. С какви партньори обичаш да работиш?
- С онези, които казват „Нашата опера” и милеят за нея. С постоянните, с трудолюбивите. И никога с тези, които казват: „Аз съм дошъл в тая опера...”
- Как се постига майсторството в спектакъла?
- С много труд и постоянство. Спектакълът е изящен наниз от музикални секунди, минути и творческо присъствие. Всичко това е вплетено в музикални тактове. Никой от изпълнителите не може да си позволи да изпусне една секунда. Стори ли го, срива се оперната магия.
- Ролите ти през годините?
- Престанах да ги броя, много са. С много от тях съм пял във всички оперни театри в Родината ни. Гостувал съм в Полша, Румъния, Съветския съюз. Над седемдесет са...
- По-главните?
- Освен Ленски и Херцога съм и Алфред от „Травиата”, Ричард от „Бал с маски”, Алмавива от „Севилският бръснар”, Фауст от едноименната опера, Белмонте от „Отвличане от сарая”, Рудолф от „Бохеми”, Пинкертон от „Мадам Бътерфлай”, Илия от „Луд гидия”, Вертер от едноименната опера на Масне...
Бързам за салона. Последни музикални акорди. Завеса. Бурни аплодисменти посрещат юбиляря и неговите колеги. Един високопрофесионален спектакъл под диригентството на проф. Иван Вульпе.
Публиката аплодираше спонтанно юбилейното честване. „Многая лета”, когато Найден Бороджиев духна 60-те свещички върху празничната торта, изпълни пространството.
Честит юбилей!
