„Ще разчитаме на Министерство на спорта, Община Бургас и Спортната комисия за нова сграда на училището“, казва бургазлията
Интервю на Георги РУСИНОВ
- Г-н Стойчев, поемате несъмнено нелек пост като директор на Спортното училище в Бургас. Какви са първите Ви приоритети?
- Първите приоритети са да изградим един силен професионално работещ екип, който от своя страна да може да изгради един много добър микроклимат. Тогава работата ще започне да върви спокойно. Другата ми цел е треньори, учители да си работят спокойно. Треньорите да се занимават с тренировките, учителите с часовете. Никой да не мисли за странични разсейвания и проблеми. Останалата работа е на нас, администрацията – да направим така, че всичко да е гладко. Смятам, че ще се справим. Това са целите ни в най-краткосрочен план. Има срокове, които трябва да се спазят от министерствата.
- Как ще спечелите екипа?
- Не е тайна, че аз съм част от този екип 10 години, като преди това още 2-3 години допълнително съм работил като треньор. Познавам се много добре с тях. Голяма част от колектива, да не кажа 100%, ме подтикнаха да си подам документите и да участвам в конкурса. Запознати са с моите качества, имат ми доверие. Те знаят, че всички сме в една лодка, както се казва. Амбицирани са.
- Възнамерявате ли да въведете някакви иновации в учебния процес?
- При вече стартирала учебна година няма как да въведем нещо. При нас учебната година стартира на 1-ви септември при временен директор г-жа Аспасия Петкова. Сега е заместник-директор по спортната дейност. Така че засега се водим по този график. Естествено, догодина вече ще направим комисии, всеки треньор с работата си на терен ще може да каже с какво може да се подобри цялостната ситуация. Естествено, ще приемаме добрите идеи и примери, където ги има и ще ги налагаме. Аз лично съм отворен към иновации и идеи. Хората знаят, че съм гъвкав човек в това отношение и съм склонен на работа.
- Проблемно ли е онлайн обучението в Спортното училище?
- Хубавото е, че тренировъчният процес бе нарушен само миналата година, в началните месеци на извънредни епидемични условия. Това беше март и април. Имаше и още един момент, но за много кратко – през октомври. През останалото време тренировъчният процес не бе нарушен. Имаше право картотекирани играчи, ученици на Спортното, да тренират. Треньорите сформираха групи в абсолютно всякакви платформи, да може да си водят тренировките. Трудно е. Учителите обаче се справят много добре в това отношение. По програми на МОН сме получили лаптопи, който е имал нужда. Ако се наложи отново да минаваме на онлайн обучение, имаме поле за действие. Придържаме се към плана.
- Учебната година при Вас започна. Колко деца се обучават и в колко вида спорт?
- 301 ученици имаме към момента, като приключи и допълнителният ни план-прием. Още 10-12 деца ще се приемат. Има 9 вида спорт - акробатика, плуване, художествена гимнастика, борба, бокс, лека атлетика, баскетбол, колоездене и тенис на корт.
- Възнамерявате да върнете силните времена на училището не само като бройка ученици, но и като успехи. Как смятате да постигнете това?
- При нас работят много добри специалисти и ако получат една свобода на действия, без да се притесняват дали ще я има базата, или не, вярвам че ще се справят добре. Най-много ученици сме имали като бройка – 480 преди повече от 30 години. В близкото минало бяха 370 и няколко. В момента сме с 301. Да, искаме да вдигнем количеството, но задължително и качеството. За да има шампиони, трябва една добра маса. Ясно е, че от 300 ученици, няма как 300 да са шампиони. Това го няма никъде. Хубаво е колкото по-добра е пирамидата от спортисти, че толкова по-добър е климатът при тренировки. Останалите ученици поддържат и подтикват шампиона към нови успехи. Виждате, че големите спортисти се движат с антураж, чиято основна работа е да натиска спортиста за успехи. Това важи и в училище и е важно за всички. Независимо, че едни няма да станат шампиони в спорта, със сигурност после стават победители в живота. Имаме достатъчно такива примери с наши шампиони и спортисти, завършили Медицинския университет в София, или Софийския с „Право“, академията на МВР.
- Новината за назначаването Ви предизвика интерес. Намериха се и веднага хора, които да коментират възрастта ви, изтъквайки, че сте прекалено млад за позицията. Други замесиха името на майка Ви – треньорът по плуване Соня Стойчева. Как ще докажете на тези си критиците, че Вие сте човекът за работата?
- Това ще стане с работа. Признавам си, не съм чел коментари в социалните мрежи. Предпочитам да не го правя. От приятели знам, че и 99% да са положителни коментарите, 1% да са отрицателни, то те се набиват на очи и натоварват. Затова предпочитам да не се натоварвам, да работя. Аз по принцип като имам критика към някой, гледам да е поднесена градивно и в очите на човека. Предпочитам да намирам решения на проблема, а не проблемни решения. Министерство на спорта, Община Бургас са казали, че имам тяхната подкрепа. За колектива вече Ви отговорих, че са изцяло зад мен. Надявам се да докажа, че аз съм правилният избор. Проблем на решението може да намери всеки. Затова предпочитам, когато се види даден проблем, да заложим максимално много решения, за да изберем най-правилното. Хората ме познават като работохолик и професионалист – човек, който спазва абсолютно всичко – графици, закони и каквото друго трябва. Затова и най-вероятно са видели в мое лице решение на проблемите с училището. А по отношение на коментарите, че майка ми е намесена. Ами естествено, че е замесена. Тя ме е възпитала, отгледала, при нея съм тренирал. Замесени са по този начин и всички мои учители в Спортното, на чието са кадър. Завършиха НСА – бакалавър и магистър. Също и преподаватели в НСА са замесени, че са допринесли за развитието ми. В този списък са и приятели, треньори. Работил съм с националните отбори на България, Молдова и Русия.
- Говорейки за младата Ви възраст, очевидно за годините работа сте натрупал доста опит?
- Отказах се от активния спорт на 19 години. Веднага стартирах с треньорска дейност. От там пък късметът може би ми помогна. Веднага отидох като треньор в националния отбор с една от нашите състезателки. Грабна ме треньорът на националния отбор като негов помощник. Научих се и натрупах солиден опит. Като организатор също имам опит покрай консултантски фирми. Смятам, че това също е оценено в Министерство на спорта, където съм изпратил моята биография. Единственото, което мога да кажа на хората и критиците е да имат търпение. Промените ще се случат. Аз самият искам да стане от днес за утре, но всеки ден се убеждавам, че нещата се случват, но постепенно.
- Няма как да не засегнем и болната тема – сградата на училището. От години то се помещава в блок, който дели с друго училище, липсва му собствена сграда определено. Как ще опитате да решите този проблем?
- Община Бургас винаги е била много добре предразположена към спорта. Виждате, че се прави много. Имаме една от най-големите общински програми за подпомагане на спорт в цялата страна. Доколкото знам от председателя на Комисията по спорт към Общински съвет – Бургас, Йордан Георгиев, Община Бургас разбира, че това е държавно училище, но това са и деца на града. Има предварителни разговори за нова сграда на училището. Те са водени и с министерството, тъй като ние сме държавно училище. Има направени постъпки. Това е, което аз знам. Ще дам цялото си сърце и всичко от себе си. Какво е нужно от наша страна, аз съм убеден, че всеки един треньор и учител ще го даде. Училище на 48 години, с толкова много история и медали, а няма собствена сграда. В крайна сметка, приносът на училището е не само в изграждането на характерите. Приносът е да предоставяме и здрав дух в здраво тяло. Да рекламираме града. Ето, Стефани Кирякова е един добър пример. За сградата ще разчитаме на министерството, Община Бургас и Спортната комисия нещата да се случат. Ние сме отворени, трябва да се намери най-добрия вариант. Убеден съм, че който и да питате, всеки ще каже, че училището има нужда от собствена сграда.
