Георги РУСИНОВ
Електронно, ама не съвсем. Това е изводът от първите дни работа на системата за онлайн преброяване на населението. Ами как се нарича нещо, което уж е за ваше удобство и е онлайн, но в същото време те ангажира допълнително с физическото ви присъствие? Ами така – електронно, ама не съвсем. Стана ясно, че дори и да успеете да се преборите с онлайн попълването на анкетната карта (б.а. - ще засегнем и тази тема), то 15-цифреният код, който системата генерира, трябва да покажете на преброител, когато дойде някога в периода от 18 септември – 3 октомври.
Сигурно малкото попълнили онлайн анкетата, което само по себе си е геройство, се питат: „Добре, получих код. Къде трябва да го изпратя, за да се отчета като преброен? Сигурно има някакъв адрес, портал или телефон за връзка, където мога да изпратя, или издиктувам въпросния код? Нали затова ползвам онлайн услугата? За да не се налага да чакам преброител, пък и в тези ковидни времена не е най-добрата идея непознати да ми влизат в къщата“.
Да, ама не. Ще влизат и още как. Поне такива са официалните изисквания към тях. Причината – да проверят дали анкетираният не е подал грешни данни и дали не крие малък харем в двустайния си апартамент. Последното е в кръга на шегата, но действително преброителите ще трябва да дойдат на адрес, за да им връчите 15-цифрения код, за да се уверят, че попълнените данни отговарят на действителността. Телефон за връзка има, но само за въпроси и евентуално да научите името на преброителя, който сигурно ще успее в краткия срок да дойде и до вашия адрес. Електронно, ама не съвсем.
Краткият срок пък, в който трябва да се преброим онлайн е 10 дни и далеч не е ясно колко хора ще успеят в 21 век да отворят един сайт и да отговорят на някакви въпроси. Още от самия старт на системата на 7-и септември хиляди се борят да се преброят, но не успяват. Не успяват, защото сайтът просто не се отваря. Не се отваря, защото НСИ са намалили максималният достъп на хора, които могат едновременно да се преброят. Иначе системата сигурно ще изпуши. Това са и официалните обяснения, които от дни се въртят в медийното пространство. А, да и хакерската атака. Нея не трябва да я подминаваме. Именно с нея се оправдават поддържащите преброителната система за намаления достъп. Това получаваме, когато разработчик е фирмата, подала най-ниската оферта в обществената поръчка. Но компрометирани лични данни няма. Дишайте спокойно.
Какво друго ли? По последни непотвърдени информации зад хакерската атака стоят политици. Целта била с дискредитирането на онлайн преброяването, да се наложи тежка анатема на евентуално бъдещо онлайн гласуване на избори. Няма да е изненада, ако това се окаже така. Че има партии, които скочиха срещу машинното гласуване, което е една идея по-назад от електронното, има. Но спокойно, драги ми политици. Не бих се притеснявал, че някой в територията, наречена България, защото все по-трудно може да се нарече държава, би поискал да гласува онлайн. Те и машинно не искат да гласуват. Видя се. Не могат, не знаят, не искат да знаят и да могат. С изпълненията в 45-то и 46-то Народно събрание, които повече наподобяват „фрийк шоу“ и „кой е по-по-най популист“ отблъснахте масово хората.
Технологичните ни умения все повече ще се изчерпват до това да си ровим като безмозъчни зомбита тъч скрийновете на телефоните и да отмятаме кой кого плюе във Фейсбук, който се превърна и във ваша арена, драги ми политици. Защото там ни облъчвате с популизма си, но стане ли въпрос за избори, най-добре в тъмната стаичка и с химикалчето и бюлетината. Това иска явно и населението, намиращо се на територията България. Електронно, ама не съвсем.
