Общата оценка на служебния кабинет е положителна, 58,9% го одобряват, а 28,8% не го одобряват. Останалите се колебаят. Това показват данните от проучване на „Галъп интернешънъл болкан”.
Извадката е представителна за пълнолетното население на страната. Изследването е осъществено „лице в лице” с таблети между 30 юни и 7 юли сред 1010 пълнолетни българи.
Одобрението преобладава при всички изследвани обществени слоеве, с изключение на привържениците на ГЕРБ.
Равносметката от дистанцията на времето тепърва ще става важна. Обикновено за масовото съзнание са необходими и повече месеци, за да се достигне достатъчна разпознаваемост и запознатост, посочват социолозите.
Тази оценка е реципрочна на оценката на предходния кабинет и показва обществено успокояване. То личи и в отговорите на традиционния за „Галъп интернешънъл болкан” въпрос, като цяло, накъде върви България, отбелязват анализаторите. В този въпрос от десетилетия преобладават негативни отговори, но в последните месеци техните дялове спадат и започват да се връщат на нивата преди коронавируса и политическата криза в страната.
Сега 26,3% казват, че страната върви към по-добро, при 52%, които намират, че върви към по-лошо. Само преди месеци обаче, през отминалата есен, дяловете на позитивно настроените бяха слезли до нива около 16%, а на негативно настроените се бяха повишили дори и до 67%, се отбелязва в проучването. По-късно рутинизирането на политическата ситуация доведе и до известно успокоение, което продължи да се утвърждава с резултатите от изборите и с идването на служебния кабинет - като популярна форма на управление.
Личното доверие в президента Румен Радев е 64,3%, а недоверието е 22,2%. 12,5% се колебаят, а само 1% не са чували за Румен Радев. Основните (и почти единствени) опоненти на държавния глава са привържениците на ГЕРБ. Доверието в президента в последните месеци на практика расте – вероятно причината са именно действията на служебния кабинет, коментират от „Галъп”. Така Румен Радев запазва мястото си на най-харесвана фигура в българския политически процес и на единствена фигура с положителен рейтинг, т.е. доверие, надвишаващо недоверието.
Проучването е проверило и отношението към ваксините – в момент, в който се отбелязва начало на ръст на отчетените случаи на коронавирус у нас. Ваксиниран/а съм с една доза от ваксина срещу коронавирус, казват 4,2%. Че са ваксинирани с две дози твърдят 16,7%, или около 900 хиляди души от общо около 5,5 милиона трайно живеещи у нас пълнолетни – както сочи и официалната статистика, отбелязват от „Галъп”. Не съм ваксиниран/а, но ще се ваксинирам срещу коронавирус, твърдят 27%. Че не са ваксинирани и няма да се ваксинират срещу коронавирус споделят 41,8%. Около една десета се затрудняват да отговорят. Данните са декларативни, но практически се покриват с официалната информация, коментират социолозите.
Сравнително високото число на откази от ваксинация се дължи на комплексни фактори, като не на последно място вероятно идва и високият дял на преболедувалите у нас, коментират от „Галъп”. Делът на отказващите ваксинация преди предходната вълна на вируса е бил 48%, малко по-висок в сравнение с юли.
Извадката е представителна за пълнолетното население на страната. Изследването е осъществено „лице в лице” с таблети между 30 юни и 7 юли сред 1010 пълнолетни българи.
