Понеделник, 20 Сеп 2021
    
Избори 2021 Общество

Машинното гласуване стресна ромите

  19.07.2021 12:47  
Машинното гласуване стресна ромите

Дона МИТЕВА

Избирателната активност в ромските махали бе много ниска. Медиатори от общността посочват като основна причина това, че мургавите братя не вярват вече на никого, а също и страхът, че заради неграмотността се страхуват от това да гласуват с машините.

Бихме добавили и факта, че последните предизборни дни бяха арестувани доста хора из цялата страна и конкретно в Бургаска област за търговия с гласове, част от които роми.

Липсващото „мотивиране“ с някой лев или пък продукти също отказа мнозина да ходят до секциите.

„Около 70 души роми са само гласувалите в неделя в двете секции в училище „Петко Рачев Славейков“, което е в ромската махала на Карнобат. Миналия път, през април, аз бях в едната от секциите там и се опитвах да убедя дошлите да гласуват машинно. Едва обаче 20 души накарахме. Хората се притесняват. Но първо, те вече нямат доверие на никого“, казва Гергана Демирева. Тя е медиатор и живее в карнобатския квартал „Красно село“.

По нейни думи половината от ромите в града, са неграмотни. „Като обикалях из махалата преди изборите най-често чувах: „То кой ще ни оправи, никой няма да ни помогне, не вярваме на никого“. Не се вълнуват ромите и трудно се съгласяват с това, че трябва да гласуват.

Сигурна съм в големия процент неграмотни, защото аз им попълвам всички документи и молби за социални помощи“, допълва Гергана.

На априлските избори, а и на такива преди това, когато се гласуваше с хартиена бюлетина тя казва, че е имало роми с написани на ръката с химикал номера на бюлетини, които в тъмната стаичка да гледат за модел и да зачеркнат. Имало е и такива с картички в джоба, пак за модел. „Колкото хванахме такива, анулирахме им бюлетините“, обяснява Гергана. Тези методи на гласуване сега с машините нямаше как да се приложат. Затова и мнозина не са отишли до секциите.

„Дори съседите си не можах да убедя, че трябва да гласуват. Накарах обаче моите родители и те се справиха с машината“, допълва Гергана.

Нисък е процентът на гласувалите роми и в Айтос, потвърждават и от града на орлите. Обясненията, че гласуването е като да изтеглиш пари от банкомат, което ромите умеят, не е помогнало. Като основна причина отново се изтъква неграмотността.

д                      доц. д-р Алексей Пампоров

„Не може да се твърди, че машинното гласуване отказа ромите да отидат и да упражнят правото си на вот. И банкоматите, и кантарите в големите магазини работят на същия принцип, на който и машината за гласуване. Самата технология не им е непозната. И смартфоните вече не са непознати в махалите. Малко се спекулира с неграмотността. По-скоро когато има машини, не могат да се упражнят стандартните техники на подмяна на вота. Не може да го накараш да снима бюлетината или да внесе предварително попълнена бюлетина. И това, което се оказва най-важно с оглед на това, че ромските махали са празни: не може да се надпише, че са гласували хора, които ги няма. Това, което знаем от предишни избори е, че водещите партии купуваха секционните комисии, те не купуваха отделни избиратели. Щото да купиш 1000 гласа в едно село, все някой ще се разприказва, че му се предлагат пари. По-лесно е да купиш 5 души в СИК. Пускат бюлетини в урната, подписват се на местата на тия хора, които не са дошли… Машините блокираха мъртвите души особено в големите махали като „Столипиново“, „Надежда“. Ние сме правили преброяване в ромската махала в Сливен и се установи тотално разминаване в броя на възрастните, които живеят там, и броя на гласували на предни избори. Излиза, че в Сливен има 3-4 хиляди мъртви души. Така е навсякъде“, коментира доц. Алексей Пампоров, социолог от Института по философия и социология към БАН, занимаващ се с ромските въпроси.

Той допълва, че не само ромите, а и много бедни българи нямат нищо против това да бъдат „мотивирани“ финансово, за да гласуват. „Не само ромите и българите го правят. Ако отидете в Северозападна България, там пенсионерите предходни години се съгласяваха на тази схема“, допълва Пампоров.

Що се касае за нихилизма сред малцинството според доцента и той е основателен, защото години наред им са обещавани канализация в кварталите или пък узаконяване на къщите, създаване на работни места, а нищо не е направено.

Над 112 хиляди души в България не могат да четат и пишат, сочат данните на Националната статистика от преброяването през 2011. Упражняване правото на вот за тях винаги е било сериозно изпитание. Една част от неграмотните познават числата и парите.

Една от използваните по време на гласуване с хартиена бюлетина схема бе т. нар. „индийска нишка“, която се прилага при контролиран вот.

„Гласоподавателят  пускал в урната попълнена бюлетина, а празната, която е взел от член на СИК, предавал на застъпника, който от своя страна я попълвал и я предавал на следващия гласоподавател“. Така обясни схемата в национален ефир говорителят на прокуратурата Сийка Милева.

Други техники, които са се използвали от неграмотните при гласуване с хартиена бюлетина, са да си помагат с клечка или конец – до където стигне „юрнека“ – там слагат кръстчето. Тези помощни средства при машините няма как да бъдат приложени.

Що се отнася до това, че в проекта за правителството на „Има такъв народ“ има министър без портфейл по ромските въпроси, доц. Пампоров е категоричен, че ако се говори за истинска интеграция, би трябвало ромите  да са министри на нормални министерства, като това на социалните грижи или пък на здравеопазването (като се има предвид фактът, че предложената за министър без портфейл ромско младо момиче е лекар). Но дори и номинацията за министър без портфейл е важен символ за овластяване на общността.

„Три са основните сигнала, които Слави Трифонов отправи с обявяването на проекта за правителство, който сега ремонтира. Първо, изнасяйки го предварително пресича опитите за договаряне – и налага откритост. Второ, жените са 50% - ето равнопоставеност на половете. И третото е овластяването на ромите чрез д-р Антония Валентинова“, обобщи доц. Пампоров.