Вторник, 22 Юни 2021
    
Култура Мнения

Христина Арсенова – директор на ДКТ-Бургас: Най-големите театрални трупи на България ще участват в Дни на куклите тази година

  05.06.2021 13:28  
Христина Арсенова – директор на ДКТ-Бургас: Най-големите театрални трупи на България ще участват в Дни на куклите тази година

Театърът има нужда от публика, която „диша един въздух“ с актьорите на сцената

Интервю на Мария ДОБРЕВА

- Г-жо Арсенова, възприема се, че кукленият театър е насочен единствено към деца. Възрастните могат ли да се поучат от постановките и да разширят мирогледа си?

- Исторически, кукленият театър е възникнал като театър за възрастни. Разигравани са библейски истории, по-късно куклите по площадите са говорили това, което хората не са смеели да кажат от страх от наказание. Но в България, наистина, кукленият театър  се възприема главно като театър за малките.

А всъщност,  още през 1951 г. в Кукления театър в Пловдив е реализирана първата куклена постановка за възрастни. И оттогава до днес много пиеси от световната драматургия са реализирани със средствата на кукления театър у нас.

Изразните средства на кукления театър са безкрайни. Куклата може да „онагледи“ всичко – мисъл, чувство, метафора… Може да разкаже и най-обикновената история по необикновен начин – чрез неочаквана образност. Точно това е богатството, което прави кукления театър любопитен и за малки, и за големи.

Кукленият театър обогатява децата и помага за сформирането на техните възприятия за света. С какво детският свят помага на театъра?
Театърът е лупа. Той се фокусира върху най-същественото от живота ни. Винаги е актуален, защото е най-живото изкуство. Случва се тук и сега. В следващия момент той вече е друг, защото светът е друг, зрителят е друг. А нашият основен зрител е детето.

Но детето днес е различно; ритъмът, в който живее е различен; светът му е различен. И да бъде театърът част от неговия свят, от интересите му, той трябва и да го следва, и да го води. Трудно се прави такъв театър. Но е прекрасно, когато намерим верния път към съвременното дете. Когато „заговорим на един език“ и сме „на една вълна“.

През 2020 година Ви се е наложило да поставяте онлайн пиесата “Мнимият принц” на сцената на Куклен театър “Теремок” в град Вологда. Как се осъществява работният процес онлайн?

- Не бих го направила отново. Проектът, по който работихме този спектакъл, имаше краен срок за реализация и въпреки извънредната ситуация, този срок не бе удължен. Нямаше полети до Русия и се наложи да репетирам онлайн. Бяха ми осигурили много добри условия за работа – добра камера, за да виждам сцената; голям екран, на който актьорите можеха да ме виждат добре… Но не е същото. Без да влизам в подробности, ще кажа само, че реалността, която виждах аз, бе различна от тази на сцената в много отношения. Липсата на пряк контакт е много стресираща. При първа възможност ще отида да „видя“ работата си „на живо“, не през екран. Спектакълът се получи и се играе при голям интерес, но това бе възможно само благодарение на изключителните актьори на театъра. Те са много дисциплинирани и много всеотдайни.

- По време на пандемията успяхте да зарадвате своите почитатели с онлайн спектакли и възможността за видеоразговор с приказен герой. Как се случва изкуството, когато публиката е от другата страна на монитора?

- Случва се друго изкуство – може би телевизионен театър, не знам, но в никакъв случай това не е театър. Театърът има нужда от своята публика. Не от зрители пред екрана, а от публика, която „диша един въздух“ с актьорите на сцената. Съпреживяването в залата е на друго ниво.

- В две поредни години, а заслужавахте и третата, постановка на ДКТ-Бургас получава наградата „Икар“. Това е много голямо признание за бургаския театър, за целия негов творчески и ръководен екип. Коя е най-значимата награда за Вас?

- Наградите са хубава част от цялостния процес на работа на един творчески колектив. Те са важни за всички, за да открием къде сме в цялостната картина на развитие и тенденции в кукления театър. Но не може да са цел. И не наградата определя стойността на един спектакъл. Определя я дълголетието му, посланията, които носи, изразността му, необходимостта да бъде видян от не само едно поколение деца. Това е най-значимото в нашето изкуство.

Фестивалът “Дни на куклите” се провежда от 2014 година насам и радва малки и големи. Миналата година са участвали 10 театрални трупи от цялата страна. Тази година на какви изненади ще се насладят зрителите?
Фестивалът „Дни на куклите“ през 2020 беше по-различен – национален, с участието само на български театри и с още една разлика от предходните издания на фестивала: всички участници бяха от независимия сектор, т.е. програмата бе съставена само от спектакли на частни куклени театри. Това бе нашият жест на съпричастност към колегите, които във време на пандемия нямаха никаква възможност да работят.

Тази година гости на фестивала ще бъдат трупите на петте най-големи държавни куклени театри – от София, Пловдив, Варна, Стара Загора и Русе, а също Общинският куклен театър-Благоевград, театри от Русия и Гърция, частни театри. Ще има изложба „Модерни техники в кукления дизайн“, дискусия „Театър за бебета“ и други панели, по които още работим. Зрителите ще имат възможност за 7 дни да гледат 16 различни постановки.

Журналистът и издател Румяна Емануилиду подготвя летопис на Държавния куклен театър в Бургас, който се очаква да бъде отпечатан през 2022 г. Как посрещнахте идеята?
Всеки уважаващ себе си театър трябва да има своя летопис. А Румяна Емануилиду е автор, когото аз изключително ценя. Бих казала, че тя е летописецът на „творческия Бургас“. Нейните книги от поредицата „Лица“, задълбоченото й изследване „Театърът АБ“ , книгите за режисьорката Юлия Огнянова и за много още творчески личности съхраняват в  паметта на Бургас имена и събития, които го определят като Град на духа.

Вярвам, че точно тя е авторът и издателят, на когото мога да поверя тази отговорна задача – да разкаже приказката за нашия театър, с отношение и със сърце.

 


Анкета

За кого ще гласувате на предстоящите избори?


Резултати

Мнения

Култура Мнения
Кристофър Бъкстон: Аз съм различен човек
  22.06.2021 12:16      

В Англия съм по-възпитан, в България – по-откровен и разтворен