Под репеите в градината на стар чифлик се излюпили патенца. Всички били малки, жълтички и пухкави, освен последното. То било толкова едно... грозно и различно от останалите, че отначало майка му го помислила за пиле. Но като видяла как умело плува, се успокоила и го заобичала.
По Ханс Кристиян Андерсен
Дона МИТЕВА
Доброто в необичайната ситуация, в която хората трудно контактуват помежду си е това, че все повече внимание се обръща на природата, животните и птиците. Доказателство за това е фактът, че в социалните мрежи се появиха и продължават да се появяват красиви снимки на лебеди от различни морски локации.
Като се започне от север – езерата около Шабла и Дуранкулак, мине се през втора буна на плажа във Варна, в Поморие, около созополския остров Свети Иван, около местността Пода и рибарското селище Ченгене скеле, Шофьорския плаж и къде ли не, грациозните птици биват снимани непрекъснато.
Любопитен бе фактът, че около бургаското село Димчево също се появиха лебеди. Птиците бяха заснети от жители на селото как плуват в наводнените по време на поройния дъжд на 13 януари ниви. Вероятната причина лебедите да се заселят в нивите на Димчево е наличието на храна. Над 75% от земеделските площи в землището на бургаското село бяха наводнени.
„Това са неми лебеди, които прекарват целогодишно у нас и част от тях дори гнездят тук. По-голямата част се скитат, не се размножават и пребивават по места, където могат да си намират храна“, коментира Петър Янков, експерт от Българско дружество за защита на птиците в Природозащитния център "Пода", допълвайки, че общо три вида са лебедите. Тундровият и пойният гнездят в северните части на Европа и пристигат в България късно през есента, прекарват тук зимата и рано напролет се изтеглят обратно на север, където мътят.
Така че през зимните месеци край морето се виждат и трите вида лебеди, а през останалата част на годината се любуваме само на немия лебед.
Конфискувани лебеди от частен имот се връщат в реалната им среда
У нас през последните години пребивават през различните сезони, но най-вече през зимата няколко хиляди лебеда. Те избират най-добрите подходящи за тях места, където основно лесно да намират храна, но и спокойствие. Лебедите са вегетарианци, които се хранят в плитките части на водоемите.
Ако зимата е студена и част от сладководните водоеми замръзнат, грациозните птици се преместват по на юг. През зимата по-често се държат близо до морския бряг, което дава възможност на хората да им се любуват. Затова и числеността им в различните точки варира.
„Една част от тези неми лебеди, които виждаме, са птици от Северна Европа. Обикновено те обитават водоемите във Финландия, Норвегия, Полша, Беларус, които в това време на годината са замръзнали. И там няма как да си намерят храна и идват при нас. Като замръзнат дадени водоеми и у нас – отиват още на юг. Но общо взето се установяват в най-благоприятните места“, обяснява орнитологът.
През последните двадесет-тридесет години броят на немия лебед у нас се увеличава рязко.
„За това каква е причината трябва да се направят някакви проучвания. Но най-общо може да се предположи това, че хората се отнасят сравнително хуманно с птиците, покровителстват ги и това има положително отношение върху популацията им“, обяснява предпочитанията на лебедите Петър Янков.
Той предупреждава, че всякакви намеси на човека в живота на птиците и опитите му да манипулира природата, са безсмислени и не бива да се случват.
„Дивите животни си имат своя мисия в природата. Главният смисъл е циркулацията на енергията и материята. Най-доброто, което човек може да направи, е да не им пречи нито с положителен, нито с отрицателен знак“, заключава орнитологът. Защото намесата на човека е емоционална, а не информирана. Той припомня и случаите с бедстващите щъркели, които бяха спасявани в Лудогорието преди години. От гледна точка на експертите птиците са щели да се справят сами много по-добре, отколкото с намесата на хората.
Лебедите създават и сериозни проблеми в региона. Южно от Бургас, в Комлушка низина, до природозащитния център „Пода“ в момента има от порядъка на 120 - 160 птици. „Тези птици, някои от тях и размножили се, с малките си, в топлите месеци излизат на шосето Бургас - Созопол, когато движението е много интензивно и предизвикват катастрофи. С изключение на миналата година, предишните четири-пет години имаше големи катастрофи заради тях“, разказва Янков.
Юли и август, когато този път е изключително натоварен, една поява на птица или няколко такива, които кацат на шосето или са се запътили да го пресекат, предизвиква дори и верижни катастрофи. Цяло чудо е, че досега щетите са само материални и опропастени, поне частично, отпуски.
По настояване на Българско дружество за защита на птиците Община Бургас поставя предупредителни пътни знаци, които изобразяват гъска с малки патета. Такива знаци има поставени между северната и южната част на Атанасовско езеро.
Съветът на орнитолозите към хората, които се радват на лебедите, е само да ги снимат, да им се радват от разстояние и да не ги хранят. На лебедите не бива да се дават гризини, солети, пуканки и тесто. Защото това може да предизвика задушаване. Позволените храни, които все пак човек може да им поднесе, са маруля, царевица, грах.
Нека не забравяме, че все пак лебедите са тръгнали от грозни патенца, за да се превърнат в романтичен символ на любовта, най-вече защото, за разлика от хората, са моногамни.
Грозно! Роми готвят лебеди по специална рецепта
Преди двадесетина години не бяха редки случаите, когато лебеди бяха отстрелвани дори от ловци. А ромите и до ден днешен в тези птици виждат прясно месо, за което не трябва да се плаща. Последните години намалява броят на онези, които нападат лебеди, с цел да ги сложат на трапезата си, превръщайки ги в истински деликатес.
Тази зима орнитолозите имат информация от източници, които заслужават доверие, че такива случаи, макар и единични, има и в Поморие, и в Бургас.
Дори се знае рецептата, разпространяваща се сред мургавите събратя, с която месото на лебеда става крехко и вкусно. Орнитолозите отказват да я споделят, въпреки че я знаят, с мотива да не предизвикват любопитството и на други хора, които после да се хвалят и те, че са яли лебед.
В бургаския квартал „Горно Езерово“ като стане дума за дивите птици се знае, че трябва да има марината, в която да присъства оцет и чесън. Предпочитат се не само лебедите, но и пеликаните за задоволяване на глада.
Орнитолозите предупреждават, че яденето на такова месо е много рисково, защото птиците са естествени резервоари на птичия грип, а и на други заболявания. Съществува голям риск, докато се обработват, хората да се заразят от птичи грип.
