Петък, 07 Май 2021
    
Бургас Култура Любопитно

За честта на фамилията! Веселин Пренеров, за когото Бургас е кауза, парола и съдба

  26.03.2021 15:41  
За честта на фамилията! Веселин Пренеров, за когото Бургас е кауза, парола и съдба
Една от гордостите на тв.водещия и общински съветник са концертите „Обичам Бургас“ , които събират бургаски звезди на една сцена

Известният журналист е потомък на видния род Пренерови, дал на страната и света българското радио ТУЛАН

Силвия ШАТЪРОВА

Той е публична фигура и лице от екрана, познат е като бургаския Кеворк Кеворкян. Прозвището му е сложено заради над 120 телевизионни интервюта, който е направил в познатия стил, поставен от автора на „Всяка неделя“. Точно бащата на култовия формат преди време му казва: „Моето момче, научи се да слушаш събеседника си, ще разбереш много повече за него!“. Работата в телевизия и това да се учи да изслушва събеседника му помага в новата му битност. Преди шест години Веселин Пренеров решава, че ще надгради тази публичност и се впуска с жар и плам в обществената работа, става общински съветник от гражданска квота.

 

Прескача бариерата и от лице от екрана и задаващ въпроси, преминава от другата страна, започва да търси и да дава отговори на обществени проблеми.

Да, признава, че тогава е подходил с известна доза притеснение към новото си амплоа с въпроса дали ще се справи. Вече е втори мандат общински съветник, председател на Комисията по култура към Общинския съвет  в Бургас, едно от остриетата на ГЕРБ в битките за отстояване на бюджети и важни проекти, винаги аналитичен, трудно оборим и ненападателен човек, свикнал да търси различни гледни точки, успяващ да влезе в обувките на всеки опонент, за да проумее неговата версия по даден проблем. Днес в рубриката „За честта на фамилията“ ви представяме  Веселин Пренеров, за когото Бургас е кауза. Кандидатира се за депутат от коалиция ГЕРБ-СДС. Потомък на известна бургаска фамилия, която носи с гордост и отговорност, точно защото родовата памет го задължава да се бори за по-доброто бъдеще на родния Бургас.

В неговите предизборни слогани няма да откриете типична партийна агитация, ще видите, че издига на пиедестал Бургас, неговите културни емблеми и неговия дух. Лицето му светва и се вдъхновява, когато говори за града, за актьори, певци, художници, читалища, деца-таланти.

„За себе си съм изключително чист, защото не съм продукт на партиен офис. Дошъл съм с име, кариера, принос и продължавам да надграждам. Имам свой бекграунд, за шест години натрупах опит и рутина.

Бургас е лице и няма как да не вървиш в общия хор на успехите и предизвикателството, казва той.

 

Радиоапаратите ТУЛАН

 

Малцина бургазлии знаят, че в Бургас е създадена първата фабрика за български радиоапарати. Първият български радиоапарат, който съперничи на известните „Филипс“ и „Телефункен“, е създаден тук през 1927 година, две години преди световните гиганти да пуснат свои радиоприемници от двамата братя Веселин и Светозар Пренеров. Веселин Пренеров е кръстен на дядо си Веселин. Фамилията е от трима братя - Веселин, Светозар и Иван, но фабриката се движи от двамата - Веселин и Светозар, като първият е търговски директор на фирмата, а вторият, Светозар, е човекът, чието име записано като рационализатор и стои в историята, като създателя на апаратите.

През 1925 г. предлагат на инж. Светозар Пренеров да участва в проекта на „Филипс“ за започване на производство на радиоапарати в Холандия. Младият човек отхвърля примамливото предложение и решава, че ще произвежда радиоапарати в родината си. Първият радиоапарат на холандците се появил на пазара през 1929 г., две години след ТУЛАН. Мотото „Трудолюбието и упоритостта лансират активност и напредък“ е и девизът на инж. Пренеров и братята му Веселин и Иван.

Отначало, заради тогавашното законодателство в България, инж. Пренеров бил принуден да регистрира в Бургас не индустриално предприятие, а само занаятчийска работилница. Нарекъл я „Електрон“. През 1925 г. започва производството на линейни радиоапарати под името „Универсал“, със скала, на която била нарисувана картата на Европа.

Линейни апарати е правил и когато била регистрирана и започнала работа фабрика ТУЛАН, но за много кратък период. Бързо конструирал и пуснал серия от модели в класовете от първо и второ поколение, „Тулан 5“, „Камер“, „Класик“, „Комфорт“, „Пиколо“, „Виола“, създадени през 1940 г.,  „Турист“ и други, в батериен и мрежов вариант на захранване.

През 1941 г. инж. Светозар Пренеров разработва и монтира в личния си автомобил „Опел“ тестов радиоприемник и възнамерявал да произвежда и автомобилни радиоприемници, които биха били сензация за времето си. Българските радиоприемници ТУЛАН побеждават марки като „Оптальове“, „Радио Менде“, „Кьортинг“, „Телефункен“, „Саксен-Верке“, „Олимпия“, американския „Пилот“ и др.

Всички части, с изключение на радиолампите, се произвеждали във фабрика ТУЛАН. По фирмени и патентни съображения някои от тях носят самостоятелни марки. Инж. Пренеров, в партньорство с колеги от стъкларската промишленост в България, дори бил в състояние да пусне и производство на радиолампи, но условията, които настъпили след 1933 г. в Европа, попречили на вноса на специфични суровини, необходими за производството на стъклото и съставните елементи на лампите.

Фабрика ТУЛАН е национализирана и закрита след политическата промяна в България през 1944 г. Инж. Светозар Пренеров умира на 52-годишна възраст, съкрушен от ударите, които политическият режим несправедливо му е нанесъл тогава

 

Качество на апаратите

 

Българският радиоапарат по онова време е спорил в световен мащаб с американски радиоприемници.

Печат за качество е, че за десет години от 1931 година до 1941 година само шест броя от влезлите в употреба апарати са върнати, и то поради неправилна експлоатация, като веднага били заменени с нови.

Радиоапаратите „Тулан“ били евтини и стабилни, с прецизна селективност и комфортен тон, с много оригинални, патентни решения в тях, които дават значителни предимства в конкурентната среда на радиопазара. Странен е и начинът за продажба: купувачите плащат цената на радиоприемника едва след 4-месечна пробна експлоатация у дома или в учреждението, след като се уверят, че са купили нещо добро.

Фирмата ТУЛАН печели държавни и обществени поръчки – на пощите, на железниците, на общините, на отбраната, на учителите. Журито е настанявано пред завеса, зад която били наредени апаратите за конкурса. То не е знаело реда на подреждането, който постоянно се променял. Техници зад завесата последователно пускали от конкурсните апарати говор и музика от възможно най-далечно разположени станции. Журито слушало тона, преценявало селективността и класирала чутото. Отделна група от инженери оценявала схемите на хартия и изпълнението им на шаситата, за да установят качеството на конструирането и изработката. По тях не можело да се чете марката на приемника. На тези конкурси, например през 1937 г. (Протокол от 10 юли 1937 г.) и 1939 г. (Протокол №3 от 31 януари 1939 г.), „Тулан“ побеждава марки като „Оптальове“, „Радио Менде“, „Кьортинг“, „Телефункен“, „Саксен-Верке“, „Олимпия“, американския „Пилот“ и др.

През този период Бургас е в стопански разцвет, тук се появяват фабрики - Големите български мелници, моливна, шоколадова, маслодобивна фабрика, техните собственици остават в историята на българската индустрия. Тук са Чельовски, Хаджипетрови, Кобарелови, Анастасови, Пренерови, Кацарови. В града е имало няколко чужди лицея, децата са учели френски, английски, италиански, кипял е образователен и културен подем.

Фамилия Пренерови  е била част от този подем. Не е случайно, че точно от Бургас е тръгнала техническа революция да се създаде радиопарат. Самата фабрика се е намирала около сегашното Горско управление на улица „Цар Иван Шишман“.

Двамата братя Пренерови създават и събирателно дружество „Светлина“, което участва в електрификацията на града.

Били са близки, имали са чисти братски отношения, мислили са заедно, за тях фамилията е била над всичко, възпитани са в семейни ценности като дух, обич, обвързаност. Друг морал и други отношения, непонятни за сегашното време.

„Спомням си като дете как се събираха старите бургаски фамилии, обръщаха се с „Госпожо“, като се събираха, се говореше за политика, за каузи - обществени, социални, музика, изкуство, слушаше се радио „Лондон“, разказва Веселин. Годините на соца, които не са радостни за фамилията, баба му, потомка на известния фабрикантски род Белчеви от Сливен и завършила немско училище в Дрезден, приема твърде достойно и гордо. Преподава на персонала в Слънчев бряг уроци по немски.

„Бяха потиснати, но с горд дух. Много трудна съдба са имали и въпреки това си казваха, че трябва да пазят честта и името на фамилията, защото винаги са вярвали, че справедливостта ще възтържествува. Няма как, ако си работил честно и почтено за една идея и кауза, това да не се случи“, разказва още Пренеров за видния си род. 

При последното именуване на улици в Бургас братя Пренерови получиха име на нова улица в индустриалната зона „Север“ Историята им може да се види в Бургаския музей, в Бургаската областна управа, където се е помещавала индустриалната камара на града. Веселин Димитров отделя страници за тях в книгата си за българското радио.

 

Началото на фамилията - от Австрия до Котел

 

Коренът на фамилията е австрийски, началото поставя Йохан Бренер. Той е доктор, австриец, който по време на Австро-Унгарската империя в средата на 19 век завършва медицина във Виена. Бунтар, младо момче, революционно настроено, пристига в Османската империя и се заселва в района около Котел. Тогава той е единственият завършил медицина  по това време, обикаля околията, предлага здравни услуги срещу една турска лира. По този начин поставя началото на здравното осигуряване и здравен предприемач. Жени се за българка и приема християнството, така името му от Фон Бренер, по-късно става нарицателно като Пренер. Един от синовете му - Матей, който е прадядо на Веселин Пренеров и баща на неговия дядо, е началник на пощите в Сливен, по-късно идва в Бургас. Човек филантропски настроен, един от основните дарители на Старческия дом в Бургас, който се е намира на мястото на сегашната военна болница. Подобно възпитание Матей дава и на тримата си сина - Веселин, Светозар и Иван, като Веселин е виден обществен деятел на града през 30-те години на миналия век. Основател е на Бургаския ротари клуб.

 

Родовият девиз на ТУЛАН

 

Девизът на ТУЛАН, който образува абревиатурата и дава името на апарата-  „Трудът и упоритостта лансират активност и напредък!“ следва сега и Веселин Пренеров. „Това е семеен девиз. Не бягам от корените си, следвам го с много отговорност“, казва той и осъзнава с колко много история е натоварен. Една от които е памет към хората, които са създали фамилията и чиято цел е била личен просперитет и този на родния град.

„И сегашните наследници следваме онова, което те са ни заложили. Този девиз ни е като икона. Надграждаме го, независимо че са минали над 70 години оттогава, но това се помни в града и старите бургаски фамилии го знаят.

След години малко или много се опитвам да продължавам тяхното дело,  техния генетичен код“, разказа още  Пренеров. Идеята да се впусне в обществена дейност идва естествено, като продължаване на семейната традиция, а не е търсена самоцелно. Държи да подчертае:

„Аз бягам от политическа обвързаност, повече граждански съм ангажиран и обществено, а не партийно. По никакъв начин не влизам в партийни обвързаности, защото смятам, че най-важното е да бъдеш представител на хората и обществото.“

 

Как Бургас има най-висок бюджет за култура

 

Казва, че това да се занимава с обществена дейност го прави пълноценен, има пиетет да се занимава с култура и обществена дейност.

„Такова удоволствие ми носи това да помагам сега на читалища, да отстоявам бюджети на културни средища, да внушаваме, че това е визитната картичка на града и така трябва. Духовното здраве сега е най-ощетено в това време на пандемия. Шест години се боря за по-висок бюджет за култура. В държавата в момента е 0,4%, а в нашата община е 1%, казва още шефът на местната Комисия по култура към Общински съвет.

По време на първия мандат като общински съветник прокарва идеята да се заделят пари за даровити деца. Така създава програмата „Бургаски деца“. В нея се дават стипендии на изявени таланти в три направления - математика, хуманитарни науки и изкуство, наскоро към нея се прибавиха и студентите и спортистите.

Читалищата са неговото слабо място. След като оглавява Комисията по култура, те са изтупани от нафталина, излизат на светло, правят концерти, прояви. Те са ми голямата слабост“, признава Пренеров и допълва: „Нямаха самочувствие, сега ги изкарахме пред хората. Имат нов живот, повярваха, че могат, като им дадеш подкрепа и те се възраждат. По друг начин сега градът гледа на тях, промени се отношението към тях, Общината също гледа по друг начин на тяхната дейност“, е мнението на кандидат-депутата.

Няма бургаски талант, който да не е минал през музикална, актьорска, танцова или езикова школа към читалище.

Общо над 30 са читалищата в цялата община. За него те са живите пламъчета по време на пандемия и кризи. Категоричен е, че Законът за читалищата трябва да се преработи, защото не може читалище с над 140 години история като „Пробуда“ да се поставя наравно с едно друго, което развива дейност в апартамент. „Говорим за диференциация според качеството и заслугите, според продукта“, казва кандидат-депутатът.

Категоричен е, че моделът за правене на култура в Бургас трябва да стане национален. Лятото в Бургас е негова визитна картичка, фестивали, културни пространства и филиали на ВУЗ-ве са част от този подем.

„Погледнете Бургас, за да промените България“, е неговият апел и е категоричен, че в политиката няма място за шоу, а за експертност и отговорност.

 

 


Анкета

Какво е политическото бъдеще на България


Резултати

Мнения

Култура Мнения
Мина Кръстева: Да се вземем в ръце и да работим за едно по-добро настояще и бъдеще
  04.05.2021 11:53      

Народ, който е създал народното читалище, никога няма да се откаже от книгата и от св