В съвременния свят разделението между мъжки и женски професии все повече се размива, казва кандидатът за народен представител от коалиция ГЕРБ-СДС
Интервю на Силвия ШАТЪРОВА
Проф. Севдалина Турманова е бивш зам. областен управител, председател на Общински съвет Бургас и настоящ кандидат за депутат от листата на ГЕРБ -СДС. Тя е едно от най-ярките лица на науката в Бургас, дългогодишен преподавател в университет „Проф. д-р Асен Златаров“, с над 25-годишен стаж в системата на висшето образование. Ръководи успешно регионалното представителство на БАН в област Бургас. За своя страст определя химията, а изследването на полимерите е нейна кауза. Професор Турманова е сред поддръжниците на идеята за минимизиране употребата на пластмаси и възпитаване на отговорно поведение към тези продукти, с което да се прояви реална грижа към морето и здравето на човека.
Тя е на седмо място в листата на ГЕРБ-СДС за народни представители
– Проф. Турманова, образованието – запазена сфера за жените ли е?
– В българската народопсихология образованието, или по-скоро образоваността, винаги са били приоритет. Народът ни е преминал през всякакви бури и катаклизми, но от първостепенно значение остава амбицията да предложим на поколението след нас възможността за просвещение. Това се доказва и от факта, че в България образованието е безплатно. Единствената негативна страна на това е, че доскоро осигуряването на високо заплащане за учителите беше проблем, който обаче в последните четири години намери решение.
Ниското заплащане вероятно бе повлияло мъжете да не търсят призвание в тази професия, а векове наред повечето учители са били мъже. Това е било традиционно мъжка професия. В последно време за ангажимент на образованието грешно беше припозната и отговорността за възпитанието – отговорност, която следва да поеме родителят, майката. Да образоваш е различно от това да възпитаваш. Така логическата връзка следва нишката учителската професия да е в женски род, развитието на интелекта. За щастие в съвременния свят разделянето на мъжки и женски професии все повече се размива.
– Какво е да си жена – ръководител в образованието? Трудно ли се балансира между това да си преподавател, ръководител, научен работник, политик, общественик?
– Бих добавила и още редица други роли, които са отредени навсяка жена, а именно да е и майка, съпруга, домакиня, приятел. Мога да определя себе си като човек, който обича динамиката. Според научните закони енергията не се губи, а само се преобразува от една форма в друга – от потенциална енергия в кинетична и обратно. Освен това, колкото повече енергия влагаш, толкова по-голямо качество или количество краен продукт получаваш.
Това е рецептата – имам желанието, упоритостта, ясните цели, силата и чувствителността на жената, които ме държат непрекъснато в будност и готовност да поемам отговорности, които приемам като свои лични каузи и ме карат да се чувствам отговорна да оправдая очакванията на хората около мен, като едновременно с това и да докажа на себе си, че съм способна. А след като се постигне зададената цел, чувството на удовлетворение от добре свършена работа е несравнимо. Може би от там черпя сила и енергия за следващо начинание. В основата на всичко, което правя, не са само личните качества, но и подкрепата на колегите, на семейството, на близките, на приятелите, на съмишлениците.
– Кои са силните женски оръжия в мъжкия свят на политиката?
– Може да звучи клиширано, но със сигурност е вярна мисълта, че ако имаше повече жени в политиката, в историята, вероятно нямаше да бъдат водени толкова много войни чрез физически сблъсъци, щеше да има повече място за преговори, диалогичност, търсене на консенсус, тъй като у жената изначално не е заложен афинитет към насилие и битки. Жената е търпелива, състрадателна, знаеща как да изслуша човека пред себе си – все качества, от които днес се нуждаем, за да намерим верния път заедно в това време на физически и духовни изпитания.
– Защо виждаме по-малко водачи жени на листите за депутати?
– Политиката в световен мащаб е присъща сякаш на мъжете. В исторически план това е лесно за обяснение – ролите на мъжа и на жената са били строго определени. Днес обаче не е така. Все пак продължава да тежи старото бреме. Първично е да се разсъждава, че физическата сила е равна по сила с интелектуалната. Факт е обаче, че в последното Народно събрание председател беше жена, в бургаския Общински съвет – също. При първите избори за Европейския парламент през 1979 г. делът на избраните жени е бил 15,2%. Оттогава той се увеличава и е достигнал връх от 40,4% към момента. Еманципацията е процес, който е сходен с еволюцията, макар и да е започнала да проправя път чрез революционен подход. В нашето все още патриархално общество ролите на мъжа и на жената са били строго определени, а българинът трудно загърбва традициите, макар и да са такива, които ни връщат на по-първично мислене.
– Трябва ли да има разделение в политиката на мъже и жени?
– Необходим е баланс. Качествата, които притежават двата пола, са различни не само физически, но и чисто емоционално – в начините на мислене, на усещане, на построяване на логическите мостове. Това е научно антропологично доказано. Формулата е да бъде съчетано и балансирано присъствието на типичните мъжки качества с тези на жената.Политиката е изкуство за обединяване на хората – независимо от религия, култура, пол, социално положение и т.н.Именно това трябва да е водещо.
Жените могат да допринесат много повече към този свят, ако вместо да се опитват да придобият мъжки качества, наложат типично женските –грижовност, желание за помиряване.
– Професионалният Ви опит помага ли в политиката?
– В науката и в политиката се създават крайни продукти – закони или научни трудове, обсъждат се идеи, разменят се мнения. Няма как да си „индивидуален играч“ – нужни са екипи от експерти, колкото повече съмишленици бъдат привлечени за дадена кауза, толкова по-добри са крайните резултати – така е и в науката, и в политиката. „Лабораториите” на политиката и на науката работят по сходни правила.
От различните мнения и гледни точки крайната цел е да успееш да докажеш в науката и да убедиш в политиката своята теза. Може би морфологията на мисълта в науката и в политиката може да е много подобна – първо се ражда идеята, след което старателно събираме, анализираме, доказваме, аргументираме, и чак накрая се ражда крайният продукт. Предизборната платформа може да наподобява конспект с цели, които следва да бъдат изпълнени.
