Димитър СОТИРОВ
София Янева е родена в Пловдив и e изявен представител на Тракийската фолклорна област. Възпитаник е на Музикалното училище по фолклор в Широка лъка със специалност „Народно пеене“. След спечелен конкурс, от 1989 г. работи в „Ансамбъл Тракия" като артист-хорист в продължение на 5 години, а през 1994 г., също с конкурс, е приета в хора „Мистерията на българските гласове“. От 1996 г . заедно с Гергана Димитрова, Евелина Спасова и Даниела Стоичкова е член на „Ева квартет“. С него изнасят концерти и турнета на всички континенти, имат и три самостоятелни албума. От 2018 г. е диригент на женския народен хор „Чемерика“.
Майката на София Янева, която е завършила оперно пеене в АМТИИ – Пловдив, е педагогът, който подготвя дъщеря си за Музикалното училище – по народно пеене, солфеж, пиано, акордеон. София има характерните за времето занимания на любител на музиката. „Пяла съм в група за политически песни, свирила съм във фанфарен оркестър. Майка ми беше моята учителка по музика до 8-ми клас, така че нямах особен избор. Приеха ме втора, което тогава не ме зарадва особено. Занимавах се сериозно с изобразително изкуство и мислех да продължа в тази посока. Но след първата година в музикалното преоткрих за себе си фолклора и той се превърна в голямата ми любов. От днешна гледна точка не мисля, че с рисуване бих имала такъв успех.
Станах една от изявените солистки в Музикалното училище, обикаляхме по турнета, имахме много концерти. Дойдоха, прослушаха ни от ансамбъл „Тракия“ и въпреки разпределението, имаше конкурс в няколко тура. Спечелих го и ме назначиха там. Имахме хорови концерти. Много голямо щастие за нас беше, че диригентът и ръководител на ансамбъла Стефан Мутафчиев беше хоров ръководител и благодарение на него обикаляхме Европа. Нямаше месец без турне. Пяхме и в прочутата парижка зала „Олимпия“. После интересът към тези хорови участия секна.
Разбрах за конкурса в „Мистерията“ и реших да се явя. Бяха три тура – в края на лятото се разбра кои сме приетите солистки. Оказах се сред щастливките, а след месец трябваше да заминем на турне в Америка. Диригентката ни даде списък с песни, дискове, партитури. Така се подготвихме и тръгнахме за САЩ. Най-силно ме впечатлиха огромните мащаби на тази страна, лъскавите небостъргачи, различният начин на живот. Там имахме голям успех. После бяхме на няколко турнета в Бразилия. Един от концертите ни беше пред многобройна публика на самия плаж Копакабана. По-късно, в Холандия, сцената беше над водата на Северно море, доста далеч от брега - извозваха ни с лодки до подиума. Имаше много публика, бизнесмени. Всичко беше отлично организирано.
Почти няма държава в Европа, в която да не съм пяла. Силно ме впечатлиха японците, които са много обрани като емоция - не пляскат, не викат, не тропат по време на изпълненията. Затова отначало ни беше притеснено, че публиката може да не ни е харесала, но ни направи впечатление, че като пеехме родопските песни, те плачеха. Едва след края на концертите започваха да ръкопляскат силно, да тропат с крака. По-сдържани са, но са страхотни в отношението си към другите хора.”
БНТ е заснела филма “Пее София Ковачева” (1999), посветен на нейното изкуство, има и лента за квартет “Ева”. С колежките си от квартета тя е стигала до Сингапур, Китай, Австралия, Хонконг. Солистката на „Мистерията на българските гласове” има записи с Радиооркестъра на БНР. „Песента „Снощи си срещнах либето“ я знам от баба Дафина от моето родно село Устина, Пловдивско, в полите на Родопите. Повечето ми издирени и записани солови песни са от това село.”
От известно време София търси и събира песни и за хора, който ръководи втора година - фолклорната формация „Чемерика“ към читалището на кино „Влайкова“. “Това са работещи жени, учителки и счетоводителки от цяла София, които пеят обработени хорови песни. Обичам да работя с тях, защото виждам какво желание и старание влагат в това. Останаха без диригент и ме поканиха. Нищо не им обещах в началото, защото не знаех дали ще им допадна, но се сработихме добре и резултатите не закъсняха - спечелиха награди от хорови фестивали и конкурси.”
В свободното от пеене и от други занимания време София обича да чете книги и да посещава театрални представления. „Научих детето да прави пици, спагети и яйца. Големият, който е в 9 клас сега - той е майсторът на спагетите. По телефона от Франция съм му давала инструкции как се прави омлет. Изгори няколко пъти яйцата, но се научи. Аз съм специалист на погачи, козунаци, тутманици.“
След „ковидната” 2020 г., през която хорът имаше едва няколко участия - в Братислава, в Сливен и в София, изпълнителката на прекрасни тракийски песни споделя: „Много ми липсват концертите. Сърцето ми боледува без срещите с публиката.”
