Събота, 27 Фев 2021
    
Бургас Общество

През 2020-а в областта: Повече от 11 200 души се срещнаха с COVID-19, над 335 изгубиха битката (ОБЗОР)

  10.01.2021 14:39  
През 2020-а в областта: Повече от 11 200 души се срещнаха с COVID-19, над 335 изгубиха битката (ОБЗОР)

 

Шок в началото, живот през лятото и ужас в края описват изминалата година

 

Георги РУСИНОВ

 

2020 година ще остане в историята като годината, в която човечеството се изправи пред ново предизвикателство. През януари от Китай се появи смъртоносната зараза COVID-19. Скоро тя се разпространи по целия свят. У нас хиляди изгубиха животите си, останаха без работа и съдби се промениха безвъзвратно. България приключи годината с над 270 000 случая на COVID-19. Починалите – над 7500 души. В Бургаска област към 30 декември цифрите показваха 11 263 заразени. От тях 4162 лица преборили заболяването, а 6478 са на домашно лечение. Починалите в областта са 335 към тази дата, а общо хоспитализираните  – 288.

Заради COVID-19 Бургас изгуби големи имена като журналиста Димка Ташкова, народния представител Валентин Касабов, окръжния прокурор Ангел Ангелов, ген. Гиньо Тонев, проф. д-р Георги Хубчев, капитан Христо Мушков, бившия областен управител Васил Камберов, журналиста Христо Шарлопов, десетки известни лекари и учители.

 

Историческото извънредно положение по време на мир

 

Датата 13 март 2020-а ще остане в новата история на България като първата, на която бе обявено извънредно положение в условия на мир. Дни преди това – на 8 март се появиха първите случаи на коронавирус у нас. Във фаталния петък, 13-и, на екран се появи една нова фигура, която българите доста дълго ще свързват с коронавируса – ген. Венцислав Мутафчийски – шеф на Националния оперативен щаб, познат в следващите месеци като НОЩ.

„Към нас се задава една епидемия, която е с невиждана ярост в човешката история. Ние трябва да бъдем изключително отговорни към нас самите, към нашите близки, възрастни родители, приятели и колеги“, каза тогава Мутафчийски.

Бяха въведени изключително рестриктивни мерки. Пълен локдаун. Хората бяха призовани да стоят у дома. Останаха да работят само хранителните магазини и аптеките. Всички останали или изгубиха работните си места, или работиха онлайн. Учениците също се обучахва от дома чрез приложения за предаване на живо. Забраниха се дори разходки в парковете. Заповеди една след друга на тогавашния здравен министър Кирил Ананиев ту отменяха задължителното носене на маски, ту го задължаваха. Политическият хаос бе почнал да се усеща. И тъй като бяхме в извънредно положение, военният лекар ген. Мутафчийски подобаващо обяви война на коронавируса. Медийните изяви от два пъти седмично прераснаха в телевизионни брифинги всяка сутрин. На тях предимно се отчитаха новите случаи в страната, колко са хоспитализирни и колко са починали. Щабът се превърна в част от ежедневието на милиони.

 

Бургаска област в началото на пандемията

 

В областта първият случай бе регистриран в община Карнобат на 19 март. 39-годишна карнобатлийка стана първата в статистиката на областта. Жената пребори заразата без особени усложнения. Скоро обаче малко по малко последваха още случаи, като почти всички имаха една и съща причина за заразяване – работа или почивка в зимните ни курорти. Карнобатлийката работеше като готвач, а немалко медицински служители, които бяха сред първите заразени в Бургаско, са били на почивка в Банско или Пампорово. Именно покрай ски пистите се смята, че заразата дойде у нас – от чуждестранните туристи в края на декември и началото на януари.

Като цяло обаче по време на локдауна нещата бяха кротки по морето. Случаите не бяха много. Имаше дори поредица от дни без да се регистрират нови заразени. Болниците започнаха да се подготвят за евентуално влошаване на ситуацията. Ежедневно по примера на Националния щаб, общинският такъв на Бургас изнасяше информация за ситуацията с COVID-19. Градът масово се дезинфекцираше, предпазни облекла се раздаваха на медиците почти всекидневно, градският транспорт намали курсовете си. Кметът Димитър Николов отговаряше на упреците с молба за търпение.

Последваха и първите глоби за неспазване на карантина, неносене на маски и разходки в Морската градина. Пейките бяха вдигнати от всички паркове в Бургас, за да не може да се събират хора. Трябва да се отбележи, че не само бургазлии, но и като цяло българите не приемаха на сериозно тази нова ситуация. Мнозина не вярваха в коронавируса. Теории на конспирацията се въртяха всекидневно в социалните мрежи. След масово недоволство в интернет пространството, все пак Община Бургас разреши разходките в парковете. Начертаха се линии на придвижване на потоците, за да не се срещат много хора. Полицаи дебнеха на всеки вход.

 

Великден и апокалиптичните картини с чувалите за трупове

 

Въпреки че епидемиологичната обстановка не бе особено тежка в страната, експерти тръбяха всеки ден, че пик на заболяването ще има около Великден. Властта и щабът се опитаха да предотвратят религиозните събирания по повод светлия празник. Описваха се страшни картини с чували за трупове. За щастие, дотам не се стигна. Дали достатъчно наплашени и оттам твърде отговорни за здравето си, хората посетиха храмовете в цялата страна при стриктно спазване на дистанция, с носене на маски и дезинфекциране. В Бургас пред най-големия храм – „Св. св. Кирил и Методий“, бургазлии спазиха всички мерки за сигурност. Събирания по домовете за празника нямаше. Трябва да се отбележи, че все още бяхме в локдаун, но и вирусът не бе толкова разпространен, за да се стигне до апокалиптичните картини, които властта представяше.

 

Лятото: Коронавирус, къде си?

 

С настъпването на пролетта и все по-затоплящото се време се промени и нагласата на хората. Желанието за живот се усещаше все повече и повече с всеки изминал ден. В Бургаска област голяма част от жителите й разчитат на прехраната си предимно през топлите месеци от май до септември. Мнозина работят в туризма, хотелиерството, ресторантьорството, а именно тези сектори бяха едни от най-засегнатите от мерките на правителството.

Чудото се случи в началото на май. Разрешено бе на заведенията да работят с маси на открито при определено отстояние на масите. Само няколко дни след това отстоянието се намали, а в последвалите седмици никого вече не го беше грижа за коронавируса. Бургазлии започнаха да живеят. Ритъмът на града се усещаше досущ като преди епидемията. Дори маските вече не бяха задължителни за носене навън, а само в закрити помещения и градския транспорт. Много скоро дори и там вече не се носеха или се носеха по всякакъв друг начин, но не и по предназначение за носене – покриващ носа и устата. Дезинфекцията на града приключи, или поне не продължи в темповете си от март-април.

В мантрата за сигурното лято се включи и премиерът Бойко Борисов, който при една от визитите си в региона обясни, че слънцето и морският въздух са лечебни срещу COVID-19. Усети се как и правителството дава на заден ход преди туристическия сезон, за който се говореше, че ще е най-слабият от години и само българският турист ще може да го спаси. Мерките една по една бяха отслабени.

За да се докажем като сигурна дестинация, бе поръчано и специално изследване, което към онзи момент показваше, че коронавирусната зараза е много слабо разпространена сред населението на морксите общини. С две думи – „Елате! Сигурно е!“. Другият запомнящ се образ от НОЩ – проф. Тодор Кантарджиев, изрече в Бургас при обявяване на резултатите: „Шансът да се заразиш с коронавирус в Бургаска област е по-малък от този човек да умре в катастрофа“. И се почна. Лятото в Бургас, а и не само, премина под знака на туристическия сезон, фестивали, концерти и всенародно щастие. Очакваният Spice Music Festival отново събра хиляди меломани на сцената на Морска гара. Последваха редица тематични уикенди на община Бургас, с които туризмът пое необходимата глътка въздух и успя да отчете успешен, предвид пандемията, сезон.

Впрочем за пандемия вече не се и говореше. Дори медиите позабравиха за коронавируса, а когато съобщаваха за него, правеше впечатление, че съобщаваха излекуваните, а не новозаразените и починалите. И наистина, драстично през лятото новите случаи спаднаха. Стигна се дотам, че медици заговориха за край на пандемията. Охлабването на мерките бе печеливш ход, властта – победител.

И все пак, тихомълком и от нищото още в началото на лятото някои предупреждаваха за втора вълна на коронавируса през есента – далеч по-сериозна от първата през март-май (ако изобщо може да се нарече такава). В ретроспекция в периода март-май трябваше да бъдат взети тези мерки, за да се подготви здравната система за голяма вълна от заразени с коронавирус. И тъй като болниците нямаше да могат да поемат много заразени, идеята бе да се ограничим по домовете си, а лечебните заведения да поемат само тежките случаи. На практика това сработи в онзи период, когато обаче случаите в цялата страна не бяха повече от 100 на ден.

 

Протестите срещу властта и изгубеното време във войната с COVID-19

 

Лятото освен спокойно откъм коронавирус се оказа и много подходящо за протести срещу властта. И така, през юли те започнаха. Месеци наред всекидневно хиляди българи в цялата страна протестираха и искаха оставката на правителството на Борисов. Бургас бе искрата, подпалила народното недоволство със събитията от Росенец през юли. И последваха драми и напрежение. Прокуратурата влезе в президентството и арестува двама сътрудници на държавния глава Румен Радев. Той пък посети националния протест в София и взе страна на протестиращите. Организира се и контрапротест в защита на правителството. Тук се стигна до сблъсъци между полиция и протестиращи, в основата на които стояха провокатори от футболните агитки.

Протестите в Бургас обаче, сравнени с останалата страна, бяха някак рехави. Не че нямаше всеки ден едни и същи хора пред общината, но съгражданите им приемаха антиправителствения протест като несериозен. Уж гражданският протест в крайна сметка бе яхнат от политически фигури и от такива със сериозно желание за политическа кариера в бъдеще. И ако в първите дни можеше да се видят и повече от 100 души – нещо необичайно за Бургас, то в последвалите месеци бройката протестиращи спадна до гореизброените лидери на протеста и най-верните им съмишленици – 20-30 човека.

А в тези три месеца държавата всячески се опитваше да спаси летния сезон от катастрофа. Тези месеци, погледнати в края на годината и последвалата втора вълна, се оказаха пропилени. Така и не се подготвиха болниците за това, което ги очакваше.

 

Втората вълна – ужасът от осъзнаването

 

А втората вълна дойде, и то с пълна сила през октомври. Септември премина сравнително тихо и под знака на лятото. През октомври обаче новите случаи скочиха изведнъж. Плахите прогнози от лятото, че вирусът няма да си отиде, се сбъднаха. Новите заразени растяха, а пикът бе през ноември.

Първоначално големият брой новозаразени във втората вълна се обясняваше с факта, че се правят все повече тестове. Същевременно с това растеше броят на хората, които започваха да вярват в опасния вирус. Рекордната бройка от 2891 нови случая на ден, сякаш отрезви голяма част от населението. Вече нямаше човек, който да не познава свой приятел, съсед или роднина, който да не е изкарал COVID-19. Ужасът от осъзнаването за хората дойде с този на изгубените животи на близки.

Стотици пък станаха жертва на така и неподготвената здравна система за подобна вълна. Видя се от липсата на линейки, от отказа да се взимат от адреси пациенти, от издъхналите по стълбите на болници хора. Спокойствието от лятото набързо бе забравено и сменено с ужаса на новата действителност. Отново се стигна до недостиг на лекарства и в аптеките. Хаосът вземаше превес с всяка изминала минута.

В края на октомври започна да се говори за връщане на част от строгите мерки от първия локдаун. За разлика от тогава, сега все повече имаше предпоставки за това. Дали закъсняха мерките, които дойдоха чак в края на ноември под формата на нов частичен локдаун, сами може да прецените от следващата статистика. Само за месец броят на заразените в България бе нараснал с близо 100 000. Това е тройно увеличение, и то само за 30 дни. Страната ни по смъртност бе 4-та в Евросъюза.

Страшното осъзнаване дойде и от факта, че медиците са малко и изнемогват в новите условия на засилен натиск към здравните заведения. Хиляди се заразиха, други от тях изгубиха животите си във войната с коронавируса. Трябваше ли обаче всичко това да се случи, че в емоционално изказване министърът на здравеопазването Костадин Ангелов да заяви, че „е нужна реформа в здравната ни система“.

 

Ваксините и разединението

 

Светлина в края на тунела дойде през декември. Месец след като отново бяхме затворени частично, броят на новите случаи спадна драстично, намаляха и смъртните случаи. Здравната система си пое жизненоважната глътка въздух. По Коледа се случи и другото чудо. Първите ваксини у нас срещу коронавирус пристигнаха и започна поетапното ваксиниране на населението.

Pfizer/BioNTech бяха първите с одобрена ваксина от Европейската комисия, от която започнаха да закупуват милиони бройки страните членки. У нас плавно и методично ни подготвяха за деня, в който ваксинирането ще започне. По думите на премиера тогава това трябваше да стане по Коледа. На Стефановден – 27 декември, ваксините пристигнаха в София и потеглиха към Пловдив и Бургас, които бяха другите две силно засегнати области, с претоварени лечебни заведения.

И всичкият труд в посока невярващият българин да се довери на ваксините отиде на вятъра, когато флаконите пристигнаха в Бургас с... бус за кренвирши. Малко бе нужно на родния гений да роди отново всякакви теории на конспирацията. То не бяха шеговити сравнения между кренвиршите и ваксините, та се стигна и до далеч по-сериозни притеснения относно сигурността им и тази на ваксиниращите се. Показно още на следващия ден стотици медици в Бургас се ваксинираха публично пред медиите. Уви, бургазлии вече се бяха настроили против ваксините и обвиняваха подложилите се на процедурата медици във всякакви задкулисни игри с властта.

Въпреки това, около ваксините остават много неясноти. Колко време ще имаме имунитет, ще станат ли задължителни за пътуване в други държави, крие ли опасности бързото им пускане на пазара и т.н. Според НОЩ след първия етап на ваксиниране, в който влизат всички медицински лица.

 

Местната власт в помощ на бизнеса и хората

 

В едно се обединиха всички 13 общини на територията на Бургаска област и то бе да се помогне по каквито и да е възможни начини на засегнатите от мерките бизнеси. Най-често това ставаше под формата на отлагането на плащане на наеми за наетите общински терени и помещения. Обърна се внимание и на културата и спорта, които също бяха засегнати от мерките.

С много социални програми общините подпомогнаха и най-бедните и уязвимите свои граждани – с топъл обяд, купони за храна, безплатни дърва и други. За родителите на деца в детски градини и училища също имаше различни по вид помощи.

Според местни политици в областта са спасени над 20 000 работни места чрез различните мерки, предприети от общинските съвети. Бургаският такъв бе за пример, който координира дейността си още в началото на пандемията и премина в онлайн заседания, за да не прекъсва работа и да взима решения в помощ на бургазлии.

По мерките от държавата, като 60/40 се възползваха редица фирми от Бургас и региона, занимаващи се с транспорт, туризъм, хотелиерство или ресторантьорство. Над 510 милиона лева е раздала като помощи държавата до 10 ноември, като по данни от правителството запазените работни места са над 360 000.


Анкета

Ще отидете ли да гласувате по време на пандемия?


Резултати

Мнения

Бургас Мнения
Проф. Севдалина Турманова - председател на Общински съвет-Бургас:   Очаква ни дълга сесия, вярвам, че ще приключим с приет бюджет
  22.02.2021 15:16      

Не заглушавам никого, проблемът идва от скоростта на интернета на даден съветник