"Дванадесет коледни картички“
Песните за Коледа заемат особено място в творчеството ми. Може би заради спомените от моето детство. Тогава, през онези тоталитарни години, този празник беше обезличен, но въпреки това в нашия дом той се случваше винаги. Мама Мария старателно подреждаше масата с какви ли не вкусотии. Ухаеше на хляб и вино… Татко Георги палеше тамян и с него обикаляше цялата къща – помещението с бъчвите, конюшнята, стаите и накрая се качваше при нас. Ние го чакахме, подредени всички около трапезата. Повтаряхме след него молитвата, след това той бавно разчупваше коледната питка и раздаваше парчетата. Като най-малък бях последен. Толкова много се радвах, когато паричката се паднеше на мен! По-късно разбрах, че мама тайничко е помагала за това…
След успешния Коледен концерт в Народния театър „Иван Вазов“, аз и колегите ми реализирахме почти всяка година празнични представления в цялата страна, най-много в София и, разбира се, в Бургас. За тях създавах нови и нови песни, полагах упорити усилия за усъвършенстване на сцената – да бъде необикновена, празнична, вълшебна… В това отношение верният ми съратник Огнян Мосолов правеше чудеса! Той дори бе изобретил ефектна машина за сняг. Екипът ни беше малък, а времето за подготовка на сцената все не стигаше.
Никога няма да забравя спектакъла „Коледа в музикалния магазин“. За главната роля бях поканил Тодор Колев. Написах интересен сценарий: В светлата нощ на Коледа инструментите в един музикален магазин оживяват. Случват се какви ли не чудеса. Постановката беше изпълнена със смешни гегове. Действието се развиваше на градския площад. Имаше църква, часовникова кула и дори пивница. Огнян беше измайсторил не само декорите, но и огромен тъпан, както и гигантско пиано, на което се свиреше с крака. Аз и колегите ми – „Фамилия Тоника“, формация „Врабчета“, струнен квартет „Еолина“, „Горещ пясък“, положихме изключителен труд да направим нещо необичайно, нестандартно…
Но късметът не беше на наша страна. Пътувайки от Бургас за София, ден преди представлението, камионът с декорите и реквизита претърпя авария. Няколко часа престояхме на шосето. Валеше мокър сняг – студено, неприветно… Най-после повредата бе отстранена, но пристигнахме в НДК с голямо закъснение. В този късен час, след полунощ, огромният ни багаж нямаше как да бъде разтоварен. На следващия ден кошмарът продължи! Декорите стигнаха до сцената едва по обед. За мой ужас трябваше да изчакаме и обедната почивка на сценичните работници. Сцената беше готова чак след 17.30 часа! Фатално късно… Имахме време само за кратка звукова репетиция и… нищо повече! Нямаше как да „прогоним“ осветлението, разположението на артистите, на вокалните групи, на оркестъра, защото публиката започна да заема местата си… Предстоеше ни да изнесем един нерепетиран спектакъл пред препълнената зала 1 на НДК и пред камерите на Нова телевизия?! Какъв абсурд!
В живота на един артист има мигове, в които той изпитва истинско безсилие, въпреки че е положил огромен труд и е дал максималното от себе си. Точно това изпитвах в онзи момент… Виждах как цялата ми идея за един неповторим концерт бавно и безнадеждно се срутва…
Не знам какво видяха зрителите. Те очакваха своите любимци – изключителния Тодор Колев, „Фамилия Тоника“, Ваня Костова, „Врабчета“… Ръкопляскаха и се забавляваха с тях! Донякъде професионализмът на колегите ми спаси положението… Но само донякъде!
За съжаление, чувството за провал и за неосъществена идея остана да горчи в спомените ми…
Но подобни моменти ти дават поука и те амбицират да докажеш пред себе си и останалите, че можеш! В следващите коледни концерти бях като на изпит и мисля, че трудът и усилията ми не останаха напразни. Спектаклите ставаха все по-изградени, смислени, зрели…
През годините се натрупаха достатъчен брой песни, реших да ги издам в албум. Нарекох го „12 коледни картички“. Изпълнители бяха „Фамилия Тоника“, Ваня Костова, Тони Димитрова, Пламен Ставрев, „5-те сезона“, Дани Огнянов, „Морски песъчинки“, „Врабчета“ и други. Тези песни станаха основа за създаването през 2010 година на един от най-успешните ми спектакли – „12 коледни картички“. Последваха: „1001 коледни камбани“, „Светлините на Коледа“, „Коледно улично веселие“, „12 коледни картички – 2“ и „Бяла Коледа“.
В отбора на моите певци блестящо се включи още един млад изпълнител – Боян Михайлов, наследил от майка си Ваня Костова прекрасен глас и усет към майсторската музикална фраза. И още – брилянтният вокален ансамбъл „Фортисимо“ с ръководител Милена Добрева, постигнал невероятни успехи у нас и в чужбина.
Поради големия интерес последните две постановки се изпълняваха по два пъти в една вечер. Ето част от рецензия по повод на тези спектакли (вестник „Черноморски фар“ от 13 декември 2018 г.): „Прекрасна сценография, много артисти и изпълнители накараха публиката да възкликне, че това е пиршество на сетивата, да забрави тегоби и несгоди и да се пренесе за час и половина в един по-красив свят! Този спектакъл доказа, че подобни мащабни събития могат да се случват не само в НДК и зала „Арена Армеец“ в София, но и на бургаска сцена.“
Всички тези концерти бяха излъчени от БТВ в много гледаемо време.
…………………
Откъс от автобиографичната книга на композитора Стефан Диомов „Белите и черни клавиши на моя живот“ /ИК „Знаци“, 2020/
