Интервю на Ина ПЕТРОВА
– В богослуженията в храмовете звучат специални молитви срещу епидемии като сегашната, връхлетяла човечеството. Така ли църквата помага в тези трудни времена?
– Това беше едно окръжно писмо от Светия синод още от първата вълна на коронавирус. По време на богослуженията има специални прошения, специални абзаци, които са посветени на това, когато има такива епидемия и заразни смъртоносни болести, както винаги църквата се е молила, така се моли и сега.
– Идват ли повече хора на тези богослужения? Усещате ли повече хора да се обръщат към Бога в ситуация като тази, свързана с COVID-19?
– Като цяло, в по-голямата си част ние, българите, сме по традиция православни. Но не живеем всъщност живота си във вярата. Понякога църквата остава далеч от хората, тя остава за тях като нещо, което е твърде строго, твърде архаично. И често хората не участват в литургията, в събранието. Сега, във време на изпитания, сигурно повечето хора си задават въпроса какво ще стане с нас, защо на нас. Аз лично за себе си вярвам, че човек осъзнава, че той не е оставен на този свят да извърви своя земен път недостойно, а по-скоро да остави нещо след себе си. Хората като цяло се страхуват. И църквата призова, който иска – да посещава църквата, а който е притеснен и здравно неразположен – да си остане вкъщи. По принцип хората, които посещават храма обикновено на много места са едни и същи. Понякога идват и нови хора, и млади хора, което е радостно. Но човек винаги търси и когато някой иска да стигне до някъде, той търси съвет, следва някой път и човек достига до Бог, ако иска да стигне. Св. Паисий казва: понякога пътят до Господ може да е много кратък, за едни може да е 500 метра, за други може да е в рамките на 5000 км. Но крайната цел е една. Най-важното е човек да иска да отвори вратата, защото Христос казва: „аз хлопам на всяка врата, на всяка душа, на всяко сърце“, но когато ние не отворим, няма да може да се срещнем. Стигаме донякъде, но когато трябва да прекрачим прага и да влезем по-дълбоко във вярата, човек започва да се плаши. Ситуацията е много трудна, но не само за нас, за целия свят. И всеки един си задава въпроса защо.
– Вие как отговаряте на този въпрос и какво бихте посъветвали хората?
– Бих посъветвал всеки един да бъде достатъчно отговорен, за да не бъде заплаха за околните. Всички виждаме неимоверните усилия на докторите, на медицинския персонал, които изнемогват, всички ние като хора трябва да бъдем отговорни и да знаем, че
това е част от нашето общество и което ние ще преодолеем. Бих ги посъветвал да дадат сили в сърцето си да влезе Господ и като станат сутрин, макар да нямат време, защото живем в един задъхан свят, да намерят време да останат себе си, да си кажат кратка молитва, да се помолят Бог да им даде сили, да се помолят за тези доктори, за всички хора, които се грижат за болни. Ако нямаме сили, вяра, защото вярата е преди всичко доверие, както човек се доверява на своите близки, така трябва да се доверим на Бог. Затова нека намерим време да се помолим за всяко човешко същество, защото ние живеем и общуваме с хората.
– Сега пандемията много ни ограничава. Отпадат масови мероприятия, празнични прояви. Как според вас трябва да се отбележат наближаващите празници подобаващо?
– Със сигурност тази изолираност повлиява чисто емоциално и психически, защото човекът е създаден за общение. Сега с този вирус социалната изолация е доста голяма. Най-тъжното е, че много често вместо домовете ни да се превърнат в крепост, те се превръщат в разбойнически вертепи, виждате колко много нараства домашното насилие, което означава, че хората живеят с чужди, не познаваме семействата си. И как тогава ние ще можем да празнуваме пълноценно, дори да не съществува този вирус, при положение че съществуват много други неща паралелно с него? Със сигурност ситуацията е много трудна. Това, което трябва да се спазва, е да бъдем отговорни, да спазваме установените мерки, дано да бъдат за добро. Със сигурност може би има хора, които не вярват и до ден днешен, но всяка стъпка, която се предприема от властта е в полза на хората.
– В този смисъл подкрепяте ли по-строгите мерки?
– Не мога да кажа дали ги подкрепям, но аз ще ги спазвам. Аз нямам реално компетенция колко е страшно в глобален план за обществото. Аз като част от това общество трябва да ги подкрепя и да ги спазвам. Може да съм против, но щом държавата казва, че ще има ограничения, то се прави с цел да спаднат случаите.
Що се отнася до празниците – дано всички да успеем да посрещнем Рождество Христово, новогодишните празници. Хората имат нужда от положителни емоции. Този, който живее в паника и стрес, той трудно може да се пребори, затова трябва да се оповаваме и да вярваме. В псалмите на цар Давид се казва, че човек е като полски цвят, така цъфти, като ни понесе вятърът, сме много силни, с голям ресурс, но когато е разклатен от болест и терзание, човек често губи почва под краката си и се случват неимоверни трагедии. Дано с разсъдливост, с надежда, с упование, с помощ на възрастните и тези, които трябва да изтърпят карантина или друга изолация, всички ние да помогнем да се пребори нацията и не само ние, а целият свят.
