Сряда, 24 Мар 2021
    
Култура

Иван Москов: “Различни са хората, не поколенията”

  23.12.2020 12:46  
 Иван Москов: “Различни са хората, не поколенията”

Димитър Сотиров

Иван Москов е от щастливото поколение млади творци, които са израснали в семейна среда, благоприятствала тяхното развитие, но без да им се е налагало да се сблъскват с ограниченията, пред които са били изправени в началото на своя път техните родители. По-смелите и по-упоритите, като Иван, бързо са успели да излязат от сянката на именитите си предшественици, в неговия случай - на познатите и обичани Мая Новоселска и Теди Москов.
Бунтар по природа и максималист по зодия - Козирог, Москов - младши не се страхува да отхвърля ограничения и догми, налагани от десетилетия, които той намира за абсурдни и неприемливи. Напуска НАТФИЗ в четвърти курс, макар и досега да смята, че сред преподавателите там има изключителни хора със знания и опит, които съпреживяват успехите и несполуките на своите студенти. “Учех операторско майсторство, когато тогавашният декан на кинофакултета се опита да ми наложи ограничения да изразя себе си като артист, който учи в академия за артисти. Не сме пилоти, че да ни се казва кое точно копче да натиснем, за да катапултираме. Ето защо си тръгнах от този ВУЗ и оттогава не съм работил дори един час по специалността, която изучавах там преди близо 10 години. За много хора и досега си остава загадка какво е образованието ми.  А всичко това са неща, които единствено дообогатяват творческите ни биографии.”

Животът предлага на Иван ново предизвикателство, точно това, с което винаги е искал да се занимава - режисурата. С него се свързва представител на агенция, случайно открила в YouTube публикувани от самия Иван видеа. След среща и обстоен разговор шефът на агенцията, заинтригуван от неговите идеи, му предлага да режисира за тях рекламни видеоклипове.”Там натрупах опит и малко повече самочувствие и започнах да снимам и други неща. Не смея да се нарека режисьор на фона на имена като Роселини, Фелини, Вълчанов. Пред тях не просто бледнея, аз не присъствам в тяхната класация. Аз съм представител на новото поколение творци, т.нар. “wannabe”, които обичат да следват свои собствени пътища, занимавайки се с любимите си неща. Когато ми се отдаде възможност, снимам художествени клипове, защото те изискват отдаване на много време, мисъл и действия. Като човек, възпитан да бъде отговорен, а и като такъв по природа ми е трудно да се отдам изцяло на артистичните си проекти. (Смее се). С две деца, жена, куче, баби, дядовци, родители... Когато имам работа, свързана с моите умения, тя е най-вече по рекламни и отвреме-навреме - по музикални клипове.”


Един от тях, който Иван Москов смята за особено артистично постижение, е по сингъла “Пора Сотунда” - песента, впоследствие превърнала се в част от албума “БууЧииМиш” на “Мистерията на българските гласове” и Лиса Джерард. Щастлив е, че му е предоставена пълна творческа свобода за създаването на клипа от продуцента на хора Бояна Бункова. Работата по визуалната част обаче се оказва съвсем нелека и в опита си да надхвърли познатите щампи и тривиалното Иван признава, че достига до точка, в която е бил склонен да се откаже от поръчката още преди да е започнал да я осъществява. Смята, че случилото му се в този момент не е случайност и че е получил вдъхновение в миг на проблясък, когато “вижда” финалната сцена на клипа. През следващите няколко минути в посока отзад-напред той доразвива идеята и сценарият му е готов. Написва го на хартия и получава одобрение да осъществи своята визия. И досега Иван няма обяснение за преживяното и е на мнение, че той е само проводник на онова, което е трябвало да се материализира. Той смята този свой проект за един от особено ценните в творческо отношение и заради силната мотивация на целия екип. “Всички бяха изключително отдадени. Рядко можеш да видиш екип, завладян от идеята. Но трябва да кажа, никога не съм работил по проект, който да е бил изпълнен с толкова много предпоставки за провал и в същото време да е вървял толкова гладко. Нещата се получаваха, както обичаме да казваме, по мед и масло. За мен всичко си беше Божия намеса отгоре.”
Иван пояснява, че в клипа има няколко изключително трудни за снимане неща. Животни, а в този случай освен сокол са използвани и две магарета заради отдалечените дестинации на снимките; и възрастни хора. Венци, художникът, който е в главната роля в клипа, изниква като от нищото пред погледа на режисьора в друг труден момент - след като по различни причини са отпаднали всички планирани за снимките имена. Сред тях са популярни и обичани актьори, познати на екипа, натурщици. Освен, че в неговия поглед Иван съзира своя герой, Венци му разказва нещо невероятно. Час-два преди да се “сблъскат” на ъгъла на площад “Славейков”, където той продава своите ръчно изработвани картички, художникът е посетен от българин, който живее зад граница. Той го моли да му нарисува душата си - така, както той я вижда. “Няма да повярваш - каза Венци - нарисувах сокол, чиито крака и нокти се превръщат в корените на дърво. - Но като възрастен човек той изпитваше болки в ставите и костите и по време на снимките не му беше никак лесно. Издържа докрай, без да се съобразява дали случващото се му носи рискове за здравето или не. А птицата дойде в последния момент, като истинско спасение. Когато почти се бях отказал от тази идея.”


Снимките на клипа са през октомври 2017 г., но изборът на подходящи локации отнема близо месец обиколки с екипа и стотици пребродени километри из Източните Родопи. На немалки разстояния едно от друго са дървото на финала и къщата на последния жител на опустялото след неговата смърт родопско село Дядовци. Сменят се две каручки, едната я подаряват на стопанина на едното от двете магаренца - “герои” в клипа.
“Буквално търсехме локации докато снимахме. Нямахме нито време, нито голям бюджет, за да направим предварително голям оглед или за да удължим времето на снимачния процес. Но пък нещата ставаха като от само себе си и така успяхме да заснемем и да монтираме окончателния клип. Благодаря на Стоил Димитров, Неделчо Хазърбасанов и Борислав Камилов, без които това нямаше да се случи, както и на целия екип, който стои зад реализацията на клипа. Това е единствената завършена творба от моя гледна точка сред всичките, в които и до момента аз съм участвал.”

Иван Москов е роден навръх Бъдни вечер, на 24 декември, но това по никакъв начин не го кара да се чувства по-специален или по-различен от другите. По разкази на родителите си знае, че на този ден е валял чист и бял едър сняг на парцали. Може би затова толкова силно обича домашния уют и миговете сред най-близките. Убеден е, че и на тяхната безусловна подкрепа и разбиране дължи успеха - голям или по-малък, на всяко свое начинание. В случая с клипа на “Пора Сотунда” има своите основания за радост, макар и да не ги проявява както други биха го направили. За трите изминали години от създаването му той се радва в YouTube на вниманието на няколкостотин хиляди зрители от цял свят. Отличен е с Месечната награда за юни 2018 на Международния филмов фестивал за късометражни филми MOSCOW SHORTS, Русия. Има номинации в две категории на LA Music Video Awards, Лос Анджелис, САЩ. Включен е в селекциита на филмовите фестивали в Уудсток, Тokyo Lift-Off Flim Festival, Япония, Bahia Independent Cinema Festival, Бразилия и Bogotá Music Video Festival, Колумбия.

Линк към клипа на “Пора Сотунда”:  https://www.youtube.com/watch?v=Rc8QRI6lXb8         


Анкета

Притеснявате ли се от нов пик на COVID-19?


Резултати

Мнения

Мнения Общество
Проф. Владимир Данов, Изп. директор на Български Кардиологичен Институт: До ваксинирането се профилактирам с хидроксихлорохин
  22.12.2020 14:24      

След това продължавам с двойна профилактика до окончателното изчезване на пандемията