Михаил КОЛЕВ
Изминаха петнадесет дни от подписването на споразумението между Армения, Азербайджан и Русия за прекратяването на войната в Нагорни Карабах. То се явява четвъртото такова от началото на военните действия и по всичко изглежда, че този път ще е окончателно. Областта, която административно се намираше в пределите на Азербайджан, но е населена главно с етнически арменци и се самоуправляваше от тях, отново бе арена на сблъсък между двете съседни държави, започнал в края на септември. Конфликтът, продължил 45 дни, отне живота на хиляди души и от двете страни, но отне и територии, които допреди това бяха под контрола на Армения, а сега трябва да бъдат върнати на азерите.
С подписването на споразумението Армения направи сериозни отстъпки, които не се харесват на част от арменския народ, докато в Азербайджан, който се ползваше с подкрепата на Турция във войната, ликуваха и коментираха, че арменската страна е капитулирала. В столицата на Армения Ереван последваха сериозни протести след взетото решение, хиляди привърженици на опозицията щурмуваха парламента в нощта на обявеното примирие и се стигна до погроми и арести.
Темата продължава да е болезнена за всички арменци по света. В Бургас тяхната диаспора не прави изключение и съвсем естествено също с тъга приема крайния резултат от случилото се на 10 ноември. Пред вестник „Черноморски фар” представители на арменската общност в морския град изказаха своето мнение за войната в Арцах, както е арменското название на областта и коментираха подписания договор между Армения, Азербайджан и Русия.
Кеворк Дадурян: Русия влезе в действие късно и егоистично
Месец и половина да издържиш в скандално неравностойна битка, от една страна е героизъм. Героизъм, който е продиктуван от саможертвата за изконно свое, с мотивацията от успешно проведен референдум за самоопределение и независимост. Престъплението към човечеството е факт. Там победител няма и никога няма да има, докато т. нар. велики сили не тропнат по масата и да отсъдят справедливо. В противен случай ще се пролива невинна човешка кръв и ще се нанасят непоправими разрушения. „Руската рулетка” влезе в действие много късно и егоистично. Армения и Арцах са най-потърпевши от сатрапските действия на противниците и съюзниците си.
Гарик Степанян: Жадни за власт плъхове искат да изкарат политически дивиденти от трагедията
Все още няма ясно обяснение за причината за подписването на споразумението, преди дни премиерът Пашинян даде интервю, но нямаше конкретни и ясни отговори, кой и защо е виновен. А на площада жадни за власт плъхове се опитват да изкарат политически дивиденти от трагедията. Това е от политическата ситуация. А моето мнение е следното. Първо, това до някаква степен беше наказателна акция от страна на Путин към Армения и арменския народ, че избра човек, който искаше да отстрани гнилата и корумпирана администрация в Ереван, назначена от Кремъл. Второ, Алиев щеше да хвърли не 15,000 жертви, а 100,000 ако трябва, защото от изхода на войната щеше да се реши политическата съдба на Алиев, при това не от народа му, а от Ердоган. Трето, много хора забравят, че Армения с население 3 милиона души 45 дни се сражава с Турция и Азербайджан, които имат общо около 90 милиона население, както и джихадисти, докарани от Идлиб, да не броим несравнимата разлика във финанси и въоръжение между двете държави. Тезата на Пашинян е, че е бил притиснат до стената и е подписал споразумението, за да спаси живота на останалите 20-25000 наши войници, намиращи се в Арцах, които в рамките на броени часове щяха да останат обкръжени. Много войници от окопите се включиха с изявления в подкрепа на Пашинян, други са несъгласни, но всички бяха против трите хиляди вандали, които за 10 минути се струпаха на площада и започнаха да чупят парламента и града, а по време на призивите за мобилизация ги нямаше никакви. Голяма част от обикновените хора, с които общувам казват, че Арцах е бил голямо бреме за Армения и арменския народ, всички финанси на страната се насочваха там, а родителите две години живяха в притеснения, когато разбираха, че децата им трябва да изкарат службата си в Арцах. Не знам дали е можело да се сключи друго споразумение и не мисля, че земите под наш контрол трябваше да им се предадат по този начин. Обаче това е бреме, което растеше 30 години. Тъй като след победата на Армения през 1994 година и пълният разгром над Азербайджан, всъщност се подписа един пораженчески договор за Армения, който остави конфликта нерешен, а арменските въоръжени сили бяха принудени да се върнат 45 км назад от границите, които бяха завладели.
Анна Манукян: Сърцето на всеки арменец кърви
Сърцето на всеки арменец кърви и дълго ще боли. Заради младите момчета, които платиха с живота си. Заради предателството. Заради ограбените надежди. Знаете ли какво всъщност направи Путин? Плесна брутален шамар на Пашинян, а през него и на народа ми, за да покаже, че не може да се избяга от сянката на Москва. Обърна без преки усилия един народ срещу премиер, който беше символ на революцията, а скоро вероятно ще се наложи да си тръгне, защото ще бъде запомнен с друго. Протегна приятелска ръка на Азербейджан и Турция, ще видим докога и защо. Дали след 5 години ще продължи да има мир? Простете, че ще бъда скептична, но се съмнявам. Заради всичко, което казах по-горе. И защото историята помни по-добре от мен. Дано не съм права...
