Георги РУСИНОВ
Учителят по немски език Русин Бориславов е един от анкетираните в проекта на Митко Иванов. Преподавателят в СУ „Иван Вазов“ е потомък на разстрелян от комунистическия режим в Бургас по време на така наречения Народен съд. И до ден-днешен Русин и семейството му не знаят къде е погребан дядо му.
„Това винаги тегне над мен, тъй като и до ден-днешен не знаем къде е гробът му. Въпреки че вече има някакви белези, които да показват къде е масовият гроб на разстреляните от комунистическия режим в Бургас“, разказа той.
Бориславов бе един от тези, които отново по инициатива на Митко Иванов присъстваха в градинката срещу УМБАЛ-Бургас, където се предполага, че е масовият гроб. Иначе детството си през комунизма той определя като много добро, благодарение на семейството му.
„Моите родители се постараха да ме предпазят от негативните неща от комунизма, да ми дадат добро образование“, пояснява учителят.
Той е немски възпитаник и работи в Сдружение „Фар“. Завършва Немската гимназия в Бургас, а след това и Немска филология в Пловдивския университет. 23 години вече се занимава с немския език професионално. Именно той подава интересната информация на Митко Иванов за този му проект.
„При нас от посолството на Германия, с които ние работим много добре, дойде този проект. Той беше креативен, но не беше в сферата на образованието, каквато е нашата дейност. Затова го предложих на няколко хора, които се занимават с творчество. Единият от тях беше Митко Иванов, който в крайна сметка се нае да го прави“, посочва Бориславов.
С Германия казва, че го свързват много неща.
„Още след като кандидатствах в Немската гимназия през 87-а година започнаха моите много близки връзки. Първо с моите учители, които бяха германци - някои от тях. Първият ми досег с чужденци отново бе с немскоговорящи. Всъщност от езика дойде тази любов към Германия и към техния начин на живот, към дисциплината. Впоследствие също така станах футболен фен на клубно и национално ниво. Много се радвам, че чрез Германия се развивам като преподавател и успях да обиколя Европа, използвайки немския език“, обяснява преподавателят.
Досегът с германската култура пък го научава най-вече на прословутата немска дисциплина.
„Освен това, чисто професионално, ме научи да приведа успешно техните интерактивни методи в образованието. Това немско ноу-хау в образованието много ми помогна“, добавя той.
10 ноември го заварва във влака от Бургас, прибирайки се към Камено.
„Аз тогава като ученик в Немската гимназия пътувах от Камено всеки ден с влака до Бургас и обратно. Беше малко невероятна цялата ситуация. Помня, че се прибирахме втора смяна от училище. Някой спомена, че Тодор Живков падна, но като цяло в началото не разбирахме много какво е станало. Когато вече се прибрахме вкъщи, гледах и по новините и тогава разбрах, че това е краят на комунизма“, спомня си той.
От последвалия преход най-вече му изниква еуфорията, в която изпада народът.
„Беше ясно, че идва някаква огромна промяна. Бяхме много щастливи. После видяхме, че нещата не са точно така, както изглеждат и не се случват, както ни се искаше. Аз обаче смятам, че въпреки всичко, това бе много хубаво. Въпреки всички проблеми, които преходът донесе, въпреки всички негативни неща, това държи обществото нащрек. Живи сме, а не пасивни, или в някаква летаргия, както бяхме преди 10 ноември 1989-а. Смятам, че рано или късно това ще даде някакви плодове“, заявява Бориславов.
