Михаил КОЛЕВ
Томас Гаро е млад бургаски преподавател, който работи вече шеста година в Професионалната гимназия по строителство, архитектура и геодезия „Кольо Фичето“ в Бургас. Макар и да е на скромните за един учител 30 години, той има зад гърба си един изведен клас като класен ръководител, като догодина му предстои да изкара втори випуск абитуриенти. В момента Томас преподава на учениците от 12-и клас в специалността „Паркостроителство и озеленяване”. Води им учебните занятия по специалните предмети.
Самият Гаро също е възпитаник на Строителния, по професия е проектант, а както сам се изразява – по стечения на обстоятелствата вече е учител.
Избира да работи в образованието съвсем случайно, разбрал е, че има свободно място за преподавател в Строителния техникум и решава да пробва. Впоследствие работата му харесва, въпреки многото трудности, които среща в професионалното си ежедневие като учител.
„Освен че учениците стават все по-трудни, от другата страна стои една документация и едни донякъде стари разбирания, които за съжаление в днешно време нито са актуални, нито дават възможност да развиеш потенциала си и да покажеш това, което ти искаш да покажеш на учениците“, споделя бургазлията от арменски произход.
Фактът, че е по-млад, си има своите плюсове и минуси, добавя той. Когато постъпва на работа колегите му му казват, че има два фактора, които ще са му от полза – младостта и това, че е мъж. Всичко това обаче носи със себе си и своите отрицателни черти, защото според Томас Гаро малко по-трудно се спазва границата между него и учениците, защото децата приемат по-младите учители като приятели.
Онова, на което иска да научи своите възпитаници е, че не оценката е най-важното нещо в образователния процес, а настоява от тях да станат добри хора.
„Това за мен е много важно. Защото оценката е нещо, което показва моментно състояние на някакви знания. Дали реално сме ги научили на нещо - това ще покаже животът и годините след време. Много е важно да станем добри хора в този свят, в който живеем, за да можем да го променим към по-добро. Щом ние сме добри и хората около нас също, нещата ще се разрастват в тази насока“.
Името на бургаския учител от Строителния придоби по-широка популярност в морския град през септември, когато той реши да представи част от своя „Наръчник за оцеляване на младия преподавател“. Но това не е наръчник в буквалния смисъл на думата, в него човек няма да прочете правила или строго определени норми, които да спазва. Това по-скоро са забавни разкази, повечето от тях преживени, но описани по по-интересен начин. Разказите показват обстановката по забавен начин в училището. Започва писането му малко преди карантината. Провокира го негов приятел, който му е и бивш ученик и по стечение на обстоятелствата основната идея да продължава да пише е именно той.
„В наръчника има лека ирония към самия мен, учениците, учителите и хората над нас в образованието. Абсолютно всички участници в учебния процес са вкарани в сборника. Никой не визирам конкретно, това са просто типажи, които читателят може сам да прецени дали са истински. Но ако вече някой от четящите се припознае – това е негов проблем“.
Сборникът все още не е завършен, като най-вероятно обемът му ще надхвърли над 100 страници.
И тъй като наръчникът е със заглавие за оцеляването на младия учител, какъвто е и Томас, той признава, че самото му оцеляване като преподавател е много трудно.
„В момента в образованието разчупеното мислене и динамиката са замрели. Трябва да се борим с вятърни мелници и трудностите да бъдат преодолени, за да може училището да бъде модерно, интересно и да стане актуално, защото то в момента не е така“.
Въпреки всичко това, бургазлията споделя, че към днешна дата плува в свои води и няма намерение да се откаже от призванието да предава своите знания на учениците. Тази професия му дава възможност да бъде себе си и да реализира доста идеи с възпитаниците си. Сред тях са „Дари капачка – спаси живот“, отличия от национални конкурси, където той и учениците му първи представят дигитални плакати, изнесена практика на пътен възел в Китен, са само малка част от нещата, които Гаро е успял да реализира с дванадесетокласниците, на които е класен ръководител. Има още доста други неща, които ни предстоят, загатва той.
На 1 ноември – Денят на народните будители, празник, пряко свързан с учителската професия, 30-годишният преподавател казва, че съвременният будител трябва да бъде себе си, да прави нещата заради себе си и да може да запалва пламъка на доброто в хората. „За мен най-важното качество е, когато човек успее да се надсмее на себе си и на това, което му се случва“, допълва ландшафтният архитект.
