Пол и Реми Хогърд правят пясъчни скулптури в тандем от 17 години
Той е любимец на Кралицата, тя отказала да прави боклуци за бъдещето
Георги РУСИНОВ
Летният сезон в Бургас приключи, но плажът продължава всеки ден да е атракция. Освен обичайните причини – сутрешен джогинг, разходка, посрещане на изгрев, изпращане на залез, от края на септември бургазлии се любуват всеки ден и на русалки, красиви жени, котки, кучета. Не, не става въпрос за буквално живи създания, а за красиви пясъчни фигури. Гости на града са англо-холандският тандем Пол и Реми Хогърд. Той е любимец на Кралицата на Англия, тя отказала да прави боклуци за бъдещето. Двамата от 17 години правят пясъчни фигури по цял свят.
Любов от пръв поглед
Запознават се в Белгия, където и двамата тогава работят в тематичен парк с пясъчни фигури.
„Работих по 19-метрова скулптура и видях красива блондинка да минава покрай мен. Моментално се влюбихме и оттогава работим заедно, правейки пясъчни скулптури. Вече 17 години сме заедно. Женени сме от 7. Обиколили сме 25 различни държави по света, където сме създавали всякакви пясъчни скулптури“, разказва Пол.
Преди изобщо да си помисли да се занимава с това, Пол е работил в строителството.
„По строежите си вадих парите, но когато открих пясъчните скулптури, тогава животът ми започна. Той ме дари и с пари, и с красива жена“, обяснява харизматичният британец.
„Аз бях индустриален дизайнер, произвеждащ най-различни продукти преди да стана артист. След като осъзнах, че създавам продукти за бъдещето, които ще се развалят бързо и ще трябва хората постоянно да си купуват нови, се отказах. Не исках да прекарам живота си, създавайки боклуци за бъдещето“, разказва на свой ред Реми, докато работи по една от котешките пясъчни скулптури.
Двамата предизвикаха огромен интерес сред бургазлии. Всеки ден в социалните мрежи се появяват техни снимки докато работят, или на създадените от тях пясъчни произведения. Пол и Реми иначе живеят в старозагорското село Михайлово. По думите им имат голяма ферма и разчитат предимно на собствено производство, за да се изхранват.
„Имаме собствена компания, регистрирана в България. Живеем тук, но работим по целия свят – САЩ, Китай. Тази година с рестрикциите покрай COVID-19 е малко по-сложно. Нямаме проблем обаче да сме си вкъщи. Имаме къщата от 12 години. Обикновено обаче, както казах, сме по фестивали из цял свят“, обяснява Пол, който разговаря през повечето време, докато Реми се трудеше над поредния котешки шедьовър.
Заради пандемията с COVID-19 решават да отделят повече време на България. Особено внимание обръщат на бургаския плаж.
„Тази година отделихме голямо внимание на бургаския плаж. Той е много уникален. Много е релаксиращо. Имате си и котки на плажа дори. А хората са толкова дружелюбни. И въпреки че на село си живеем добре, ни липсва да изразяваме себе си артистично, да споделяме страстта си към пясъчните фигури. Затова убедих Реми, че трябва да дойдем до брега и да проверим плажа“, казва британецът.
Тук вече Пол обясни пред наш репортер методът, по който работят и защо е по-труден и различен и в същото време по-естествен от метода, по който се работи на Фестивала на пясъчните фигури.
„Тук трябва да създадеш скулптурата, но и да продължиш да я мокриш, да я наглеждаш, да я пазиш. Трудно е. Ако не се мокрят на всеки 30 минути, ще започнат да се разпадат. Разликата, когато работиш на плажа е тази – трябва да работиш постоянно. Тези скулптури се правят на плажа, с пясък от плажа. Частиците на пясъка са кръгли и не могат да стоят много изправени. Затова и не могат да се правят високи скулптури. Традиционното изкуство на пясъчните фигури е такова – ръчно направено. С ръцете си събирам пясъка, когато е мокър, с ръцете си го извайвам, с тях усещам всеки детайл. Понеже съм работил и в паркове, знам разликата. Там пясъкът се събира в дървена основа, която след това се премахва и остава едно парче, което се извайва, досущ като истинска скулптура. Тук това не е възможно. Мисля, че там се ползва речен пясък, защото има много глина. За да изкара няколко месеца скулптурата пък се маже с лепило, което доста хора не харесват. В България сме благословени със слънце и вятър. А вятърът разрушава скулптурите. Затова се и мажат с лепило. Докато при нас единственото, което държи нашите скулптури здрави е морската вода. Пълня ги в спрейове и постоянно ги пръскам. Когато са изцяло готови няма как с ръце да ги мокря, за да не се развалят детайлите“, подробно и с невероятен плам Пол уточнява всеки детайл от работата.
Котките от пясък в Града на котките
Както споменахме вече, голям фурор предизвикаха котешките им скулптори от пясък. Дори интервюирайки ги, Пол и Реми постоянно получаваха поздравления от бургазлии. Идеята за направата именно на котки е на Реми. Тя проучила, че в Бургас хората обичат котките. Известни сме с прозвището – Градът на котките.
„Идеята за котките беше на Реми, защото проучила, че в Бургас хората обичат котките. Аз веднага се съгласих. Първоначално направихме три котки, но решихме, че семейството трябва да се увеличи. Затова ще добавим още. Това според нас е и един прекрасен пример да покажем на какво сме способни. Искам да продължа с котките. Имам чувството, че винаги когато съм на плажа в Бургас, ще правим котки. It’s purrrrrrfect!“, шеговито, имитирайки котешко мъркане, Пол вкарва и световноизвестният английски хумор в употреба.
През изминалия уикенд те продължиха да градят пясъчни котки. В събота и неделя проведоха и няколко класа за начинаещи, които имат желание да се научат как да правят пясъчни скулптури. Изненадата за този уикенд трябва да са и няколко фигури на кучета, за да не се обидят любителите на най-добрия приятел на човека. Скулптурите обикновено издържат около 7 дни. Пол и Реми коментираха, че без да са идвали цяла седмица, първите три котки бяха сравнително запазени. Трябвало все пак да преминат лек ремонт, заради хората, които ги пипали.
Атаката на пухестите вандали
Обикновено българинът има навика да се прочува от време на време по цял свят с някоя друга вандалска проява срещу изкуството. Надписът „Локо София“ в Япония бе последният ни „световен успех“. Семейство Хогърд обаче са категорични – бургазлии не са вандали.
„Единствените вандали всъщност са котките. Атакуват скулптурите, тъй като явно разпознават, че са котки. Говоря им, моля ги да не развалят фигурите. Последният път ме послушаха (смее се). Затова бях добър с тях и ги нахраних“, обясни Пол.
Атака от пухест разбойник той е заснел с телефона си, която също предизвика много смях в социалните мрежи.
В България намират така необходимата връзка с природата
В България двамата намират така необходимата за живота им връзка с природата. В Михайлово те имат голяма ферма, където имат стотици плодови дръвчета, сеят картофи и други култури, гледат животни.
„Правим си буркани, мармалад, зимнина. Ако вали сняг и три седмици не можем да излезем от вкъщи, няма проблем. Имаме всичко, от което имаме нужда. Дворът ни е голям. Имаме си две овце, кокошки, големи кучета, прасенце“, уточнява Пол.
В Англия той е живеел в едно хубаво по думите му градче, където обаче всеки бил на главата на другия. Бевърли се казва градът. В Северна Англия е и е студено и постоянно вали. Катедралата била много красива. Връзката на Пол със земята идва от дядо му.
„Той беше фермер. Сам си гледаше животните, зеленчуците. Помня, че имаше много животни. За мен това винаги са били най-добрите години. Затова, когато открих България, моментално се върнах към времето, когато бях момче и ходех при дядо ми. Тук се чувствам по-свързан с корените си, отколкото в Англия. Там всичко е бързо, всичко е за пари, за успехи. Тук имаме много хубав живот, свързан със земята. Смятам, че хората имат нужда от това да са свързани с природата, със земята. А природата ви! О, Боже! България е най-красивата страна. С Реми обикаляхме от години и никога не си харесахме някое място, където да живеем. Но когато дойдохме в България ни трябваха точно 6 седмици, за да си купим къщата“, казва той.
Историята около закупуването на къщата в Михайлово също е много интересна. Пол и Реми изработват специална пясъчна фигура на спортен булит по поръчка на американска софтуерна компания. Снимката пък обикаля цял свят тогава.
„Платиха ни 50 000 евро и си купихме къщата. И сега си имаме живот. Понякога е труден, специално на село, но не е по-различно от това да живееш в града. Трудно е, когато нямаш вода примерно, а не защото ти липсва голямото общество, напрежението и стресът. Не е като да си нямаме драми на село. Ще пробие ли за пореден път прасето оградата? Какво стана с градината?“, отново през смях споделя британецът и продължава: „Сега, когато сме в Бургас, оценяваме силно релаксиращия му ефект и не искаме да си ходим“.
Елизабет II се прехласва по пясъчни свиня и малки прасенца
Говорейки за плажове стигаме и до историята с първата скулптура в живота му.
„Беше в Индия. Беше 91-а година. Бях седнал в Рая. Палми, красива гледка, топла и бистра вода, невероятен плаж. За пръв път се отпуснах и започнах като децата да си играя с мокрия пясък. Само след час имах готова скулптура и не можах да повярвам, че съм я направил. Първата ми скулптура!“, спомня си той.
4 месеца по-късно Пол е приел новото си амплоа и се намира на Канарските острови, без пукната стотинка.
„Започнах да работя по една русалка на плажа. Хората взеха да ми дават пари. Тогава един пич от ресторант на плажа дойде и ме пита: „Защо правиш това чак тук? Ела до ресторанта. Ако си там, повече хора ще видят работата ти и няма нужда да се притесняваш за храна“. Та той ме и хранеше без пари, три пъти на ден, защото му карах повече клиенти в ресторанта. Хората пък започнаха да идват да ме питат дали мога да направя някоя пясъчна скулптура за парти или нещо друго. Не след дълго вече имах много поръчки“, обяснява Пол.
Не след дълго изпитва гордостта да направи скулптура от пясък лично за Нейно Величество Елизабет II – Кралицата на Великобритания. Това се случва на едно много известно и престижно Кралско агрикултурно шоу в Югозападна Англия.
„Моята задача, поставена от организаторите, беше да направя скулптура за Нейно Величество и да й я представя. Поръчката беше за животинска ферма. Въпреки че съм известен и с други скулптури, най-добре ме знаят с животинските ми творби. Та така създадох майка свиня, с осем малки, сучещи от нея, и едно малко прасенце, което бута майка си по носа. Когато я представих на кралицата, тя беше много впечатлена. Стана ми дори фен, защото само след няколко години спечелихме Цветното шоу в Челси, което също е доста престижно. Всичко е свързано с цветя, градини и т.н. Кралицата отново беше там и дори беше снимана как се наслаждава на скулптурата ни“, разказва иначе скромно честта, оказана му от кралската особа.
Двамата с Реми постигат големи успехи през годините, че дори са забелязани от Холивуд. Получават поръчка за изработването на пясъчни скулптури за филма „Принцът на Персия: Пясъците на времето“. Какво по-тематично за филм, развиващ се в пустинята в 90% от времето? Тази им творба краси известно време известния лондонски „Хайд парк“ – ловното поле на Джак Изкормвача.
Работили са и със Sky TV за пресъздаването на най-престижния футболен трофей в Англия – купата на ФА (Футболната асоциация).
„Общо взето, сме участвали в много фестивали, състезания, първенства. Доста сме заети. Тази година отидох на последния ден на Фестивала на пясъчните фигури в Бургас, за да разгледам. Поканиха ни да участваме догодина. Трябва да си помислим. Обикновено работим в много по-големи събития и по-големи проекти. А този е много хубав, но е малък. Това за нас е истинската работа (б.а. - сочи към пясъчните котки на плажа). Общуването с хората (б.а. - в този момент признателни бургазлии разговарят със съпругата му), не да се затворя някъде и после да се покаже само готовият продукт“, ентусиазирано обяснява Пол.
За да потвърди думите си, той продължи, изброявайки множеството паркове и фестивали, в които са работили.
„Реми работеше в първата оригинална компания в Европа, правеща пясъчни фигури като тези на фестивалите. През годините направиха много мащабни работи, които тук няма да видите. Говоря ти за цял египетски град от пясък например. 2 часа ти отнема, за да разгледаш. В Белгия и аз работих за такава компания. Ренесансова Италия сме пресъздавали, други различни и най-интересни тематики, които отнемат месеци проучвания и сериозна работа. Така успяхме да създадем своя компания, която ни е успешна. Това ни е работата, но това е и удоволствието ни и обожаваме да го правим. Работя с жена си, което също е бонус през повечето време. Но не може да се оплаче, че й липсвам и не й помагам“, завършва англичанинът.
Едно за тях е сигурно. Влюбвайки се в Бургас, със сигурност ще продължават да посещават плажа при всеки удобен момент, за да радват бургазлии с творбите си.
